Александър Степанов
Александър Степанов Александр Степанов | |
руски офицер | |
Роден |
1817 г.
Сактпетербургска губерния Руска империя |
---|---|
Починал | |
Националност | Русия |
Военна служба | |
Звание | полковник |
Александър Степанов в Общомедия |
Александър Иванович Степанов (на руски: Александр Иванович Степанов) е руски офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Александър Степанов е роден през 1817 г. в дворянски род в Санктетербургската губерния в семейството на потомствен дворянин. Посвещава се на военното поприще. Образование получава в Николаевското инженерно училище с назначение в Санктпетербургската инженерна команда. След две години по собствено желание е преведен в Кавказ в 3-ти сапьорен батальон.
Участва в Кавказката война (1850 – 1860). Отличава се неколкократно в покоряването на Чечня и Дагестан, за което получава няколко военни награди. Името му се ползва с голяма известност сред началниците му. През 1859 г. За заслуги в покоряването на „планинците“ е повишен във военно звание подполковник (1859). Назначен е за командир на 24-ти резервен батальон, а по-късно за командир на 123-ти Козловски пехотен полк с повишение във военно звание полковник.[1]
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). На 3 юли 1877 г. се отличава в битката при Никопол срещу армията на Хасан паша. Води войниците си при превземането на с. Муселиево, с. Жернов, мелницата и двата моста над река Осъм. Така отрязва пътя за отстъпление на гарнизона на Никопол. На 4 юли Хасан паша се предава със 7000 гарнизон, а полковник Александър Степанов е назначен за комендант на крепостта. [2] След провала на първата атака на Плевен, полкът му е определен да участва на десния фланг във втората атака на града в състава на отряда на генерал-лейтенант Николай Веляминов. На 18 юли 1877 г. в стремителната атака на турските позиции при село Гривица отново е на първата бойна линия и командва лично своите войници. Тук е тежко ранен три пъти – първоначално е ранен в ръката, впоследствие в лицето (в ноздрата). Не напуска строя, но трети куршум засяда в гръбначния му стълб.
Тежко раненият полковник Александър Степанов е изнесен от бойното поле в тиловия лазарет. Пренесен е в Евангелическата болница в град Свищов. Живее още около две седмици в страшни болки, като периодично идва в съзнание.[3] Въпреки усилията на лекарите, умира на 1 август 1877 г. на 60-годишна възраст. Погребан е в двора до олтара на църква „Свети Димитър“ в град Свищов.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Карта на битката при Никопол.
-
Предаването на турския гарнизон на Никопол.
-
Предаването на турския гарнизон на Никопол.
-
Карта на Втората атака на Плевен.
-
Карта на Втората атака на Плевен.
-
Гробът на полковник Александър Степанов в двора на църквата „Свети Димитър“ в Свищов.
-
Гробът на полковник Александър Степанов в двора на църквата „Свети Димитър“ в Свищов
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)
- Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)
- Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878)
- Битки през Руско-турската война (1877-1878)
- Първа атака на Плевен
- Втора атака на Плевен
- Битка при Пелишат–Згалево
- Трета атака на Плевен
- Битка при Гривица (7/19 октомври 1877)
- Битка при Телиш
- Битка при Горни Дъбник
- Битка при Долна Митрополия
- Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“
- Параклис мавзолей „Свети Георги“
- Руски паметници в България
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Старчевский, А. Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг., заключающий в себе в алфавитном порядке биографические очерки всех отличившихся, убитых, раненых и контуженных: генералов, штаб и обер-офицеров, докторов, санитаров, сестер милосердия и отличившихся рядовых / составил А. А. Старчевский. – С.-Петербург: Тип. Б. Г. Янпольского, 1878. с. 388,
- ↑ Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877 – 1878 гг. на Балканском полуострове. Выпуск 20. Журналы, дневники и очерки военных действий частей IX арм. корпуса, Санкт Петербург, 1901 г., с 225 – 247
- ↑ Военно-исторической комиссии Главнаго штаба. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове (Вып. 26: Действия на Западном и Южном фронтах с 9 по 25 июля 1877 г.). Санкт-Петербург, Тип. „Бережливость“, 1899. с. 272. (на руски)
- Тодорова Г., Василева М, Паметници на признателността в Плевенски окръг, ВИМ – Плевен, София, 1976 г. с.148