Александър Секулов
| Александър Секулов | |
| български писател и поет | |
 7 юни 2013 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Пловдивски университет |
| Работил | журналист, предприемач, писател, драматург |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, роман, драма |
| Награди | „Цветан Зангов“ (1985, 1986, 1987) „Академика“ (1988) „Иван Николов“ (1998, 2004) „Пловдив“ за журналистика (1995) „Пловдив“ за литература (2004, 2016, 2019) „Христо Фотев“ (2018) |
| Семейство | |
| Баща | Илия Секулов |
| Александър Секулов в Общомедия | |
Александър Илиев Секулов е български писател, поет и журналист. Създател и собственик на два от най-известните музикални клубове в Пловдив – „Конюшните на царя“ и „Петното на Роршах“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Александър Секулов е роден на 6 януари 1964 година в Пловдив в семейството на гъркиня и актьора Илия Секулов. Завършва Средно специално художествено училище за сценични кадри в родния си град (със специалност помощник-режисьор) и българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.[1]
Работил е като журналист и редактор във вестниците „Марица“ и „Новинар“ (1991–1997). Автор на ежедневната рубрика „Под игото“ на вестник „Марица“ от 1993 година, за която е носител на наградата „Пловдив“ за журналистика (1995). Водещ на предаване в радио ТНН в периода 1993-1995 година. Изпълнителен директор на Европейски месец на културата – Пловдив (1999).[1]
Автор и издател на списанията „Фрагменти“ (1990) и „Петното“ (2004).[1]
Създател и собственик на два от най-известните музикални клубове в Пловдив – „Конюшните на царя“ и „Петното на Роршах“, осъществяващи дългосрочни програми в областта на джаза, литературата, класическата музика, киното, рокмузиката, образователните програми в сътрудничество с Британския съвет, издателска къща Сиела, БНТ, Чешкия културен институт, Полския културен институт и други частни продуцентски организации.
Създател на Празници на изкуствата „Лятно време“ в Старинен Пловдив (1997) и на организацията „Plovdiv Music Stage“. Участва в създаването на отворената гражданска кампания „Обичам Пловдив“ в края на 2005 година.[1]
Съвместно с художника Атанас Хранов издава колекциите „Наско Х. Истории с ром, джинджифил, стафиди и мед“ (2005) и „Малката светица и мъжете от черен пипер“ (2007). Двамата са автори на пътуващата изложба на културния институт към Министерство на външните работи „Плаващият град и мъжете от черен пипер“, чиято премиера се случва на Празници на изкуствата „Аполония” през 2008 година.[1] През 2012 г. следва и колекцията „Напълно Необходими Неща“[2] Двамата участват в кампанията на уиски „Бушмилс“ „Bushmills Brothers – Открай време“.[3][4]
Автор е на пиесата „Светли хотелски стаи“ (2005), издадена частично от списание „Страница“ (2003).
Превеждан е на английски, немски, френски и унгарски език.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Носител на националните литературни отличия „Академика“ (1988) и „Цветан Зангов“ (1985, 1986, 1987).
- Носител на националната награда „Иван Николов“ за стихосбирките „Високо, над далечината“ и „Възхитително и леко“ (1998, 2004)
- Носител на награда „Пловдив“ в раздел „Художествена литература“ за романа „Възхитително и леко“ (2004), за поетичната книга „Море на живите“ (2016)[5][6] и за пиесата „Одисей“ (2019)[7]
- Носител на националната награда „Христо Фотев“ за стихосбирката „Море на живите“ (2018)[8]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Поезия
- Седмо небе. Пловдив: Христо Г. Данов, 1988.
- Високо, над далечината. Пловдив: Жанет 45, 1997.[9]
- Възхитително и леко. Пловдив: Пигмалион, 2003.
- Карти и географии. Избрано. София: Сиела, 2010.[10]
- Море на живите. София: Изток Запад, 2016
- Есеистика и публицистика
- Майсторът и камъните. Есета. Пловдив: Всичко за книгата, 1996.
- Високите каменни хълмове. Фрагменти. Пловдив: Жанет 45, 2006.[11]
- История на минималната съпротива. Хронологичен роман в една колона. София: Сиела, 2008.
- Проза
- Колекционер на любовни изречения. Роман. София: Сиела, 2007.[12] Книгата е сред финалните шест на конкурса „Роман на годината“ на фондация „Вик“ за 2008 година.[13]
- Малката светица и портокалите. История на изчезването. Роман. София: Сиела, 2009.[14][15]
- Господ слиза в Атина. Роман. София: Сиела, 2012.[16]
- Гравьор на сънища. Роман. София: Сиела, 2013.[17]
- За деца и юноши
- Островът. Роман. София: Сиела, 2011.[18]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Биографична справка за Александър Секулов на сайта Public Republic, архив на оригинала от 1 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131001111225/http://www.public-republic.com/alexandar-sekulov, посетен на 30 декември 2013
- ↑ „Художникът Атанас Хранов и писателят Александър Секулов с нова общата колекция „Напълно Необходими Неща“ Архив на оригинала от 2013-12-30 в Wayback Machine., Fame.bg, 15 юни 2012.
- ↑ „Bushmills ще използва българи в своите реклами“, Hotnews.bg, 17 ноември 2011.
- ↑ „Bushmills подкрепя три творчески двойки в кампанията Брадърс“, Под тепето, 21 ноември 2012.
- ↑ Ваня Трингова, „Какво се случи на наградите „Пловдив – 2016“, europlovdiv.com, 24 май 2017.
- ↑ Таня Благова, „В Пловдив бяха връчени традиционните награди „Пловдив“, БТА, 23 май 2017.
- ↑ Искра Койчева, „Обявиха носителите на наградите „Пловдив“ за 2020“, darikradio.bg, 22 май 2020.
- ↑ Бисерка Станчева, „Александър Секулов с награда Христо Фотев“, chernomorie-bg.com, 26 март 2018 г.
- ↑ Десислава Неделчева, „Излизане от Египет“, рец. във в. „Култура“, бр. 5 (2014), 6 февруари 1998.
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 25 (2598), 2 юли 2010.
- ↑ Марин Бодаков, „Александър Секулов по страниците на „Марица“, рец. във в. „Култура“, бр. 42 (2436), 30 ноември 2006.
- ↑ Весислава Антонова, „Колекционер на любовни изречения, но не само...“, рец. във в. „Капитал“, 21 февруари 2008.
- ↑ „Секулов колекционира любовни изречения“, в. „Стандарт“, 27 октомври 2008.
- ↑ Силвия Петрова, „Историите и изчезването“, рец. в електронно списание „Литературен клуб“, 7 октомври 2009.
- ↑ Марияна Фъркова, „Екзотичният дух в романите на Александър Секулов“, рец. в електронния сайт „Свободата“, 19 юни 2009.
- ↑ „Александър Секулов слиза в... Атина“, рец. във в. „Дума“, бр. 41, 18 февруари 2012.
- ↑ Цанко Лалев, „Архипелагът на Александър Секулов“ Архив на оригинала от 2013-12-31 в Wayback Machine., слово от премиерата на книгата, в. „Българска армия“, 21 юни 2013.
- ↑ Аглика Георгиева, „Островът“, или Голямото гръцко лято на Александър Секулов“ Архив на оригинала от 2013-12-30 в Wayback Machine., рец. във в. „Новинар“, 25 февруари 2011.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Александър Секулов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- „Александър Секулов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Александър Секулов в Литернет
- „Под игото“ – блог на Александър Секулов
- Текстове на Александър Секулов на сайта Public Republic Архив на оригинала от 2013-10-01 в Wayback Machine.
- Александър Секулов на сайта на издателство „Сиела“ Архив на оригинала от 2013-12-31 в Wayback Machine.
- Александър Секулов на сайта на издателство „Жанет 45“
- „Влюбеният дирижабъл“, в. „Новинар“, 16 август 2013
- Интервюта
- „Лица: Александър Секулов“, „Капитал Light“, 28 януари 2006
- „Александър Секулов: Пролетариите търсят работа в столицата, аристократите – време в провинцията“, интервю на Аглика Георгиева, в. „Новинар“, 4 юни 2009
- „Лица: 20 въпроса: Александър Секулов“, „Капитал Light“, 13 септември 2012
- „За словото и посланията - писателят Александър Секулов“, БНТ, 22 май 2017
|
