Александър Самарджиев (Просечен)

Александър Самарджиев
	Александър Самарджиев
български офицер
Роден	15 март 1879 г. Просечен, Османска империя
Учил в	Национален военен университет
Награди	Военен орден „За храброст“

Тази статия е за военния деец от Просечен. За дееца на Македонските братства от Солун вижте Александър Самарджиев (Солун).

Александър Димитров Самарджиев е български офицер, полковник.

Биография

Александър Самарджиев е роден на 15 март 1879 година в драмското село Просечен, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Завършва Военното училище в София през 1902 година. Служи в Шести пехотен полк, след което е помощник-началник на Разузнавателната секция при Щаба на армията. В 1907 година завършва Торинската военна академия.^[1] Самарджиев е първият български военен аташе в Румъния, назначен на 1 ноември 1913 година.^[2] Във времето на Първата световна война изгражда и развива агентурна разузнавателната мрежа в Румъния.^[3] За бойни отличия и заслуги във войната е награден с два ордена „За храброст“, IV степен.^[4]

От 27 до 30 септември 1923 година заедно с Анри Цолингер и Симеон Радев е делегат на Международния масонски конгрес в Женева.^[5]

На 22 юли 1926 година на длъжността първи секретар на българската легация в Рим встъпва о. з. полковник Александър Самарджиев, който към този момент е преподавател във Военното училище.^[6] Малко по-късно, със строго поверителна заповед № 187а от 13 октомври 1927 година на министъра на войната, е оформено същинското служебно положение на запасния офицер – Самарджиев е командирован в Рим, за да изпълнява длъжността военен аташе под формата на цивилен дипломат. Тези свои задължения в Рим Самарджиев изпълнява до 1930 година.^[7]

Бележки

↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
↑ ДВИА, ф. 1, оп. 5, а. е. 395, л. 48
↑ Николай Проданов (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) Кадрова осигуреност и агентурна мрежа на резидентурата на българското военно разузнаване в Букурещ (ноември 1913 – Август 1916 г.)
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 19; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 243-244
↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 133.
↑ Централен държавен архив (ЦДА), ф. 353к (Българска легация в Рим), оп. 1, а. е. 420, л. 20
↑ ДВИА, ф. 1, оп. 1, а. е. 201, л. 260

[Танчев_57-1] Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.

[2] ДВИА, ф. 1, оп. 5, а. е. 395, л. 48

[3] Николай Проданов (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) Кадрова осигуреност и агентурна мрежа на резидентурата на българското военно разузнаване в Букурещ (ноември 1913 – Август 1916 г.)

[4] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 19; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 243-244

[недев-5] Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 133.

[6] Централен държавен архив (ЦДА), ф. 353к (Българска легация в Рим), оп. 1, а. е. 420, л. 20

[7] ДВИА, ф. 1, оп. 1, а. е. 201, л. 260

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]