Направо към съдържанието

Александър Попов (електрохимик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Попов.

Александър Попов
български електрохимик
Роден
Александър Крумов Попов
Починал
20 април 2020 г. (78 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
Работил вБългарска академия на науките
Югозападен университет „Неофит Рилски“

Александър Крумов Попов е български електрохимик, академик на Българска академия на науките.[1]

Роден е на 8 февруари 1942 г. в София. През 1967 г. завършва Химическия факултет на Софийския университет и постъпва на работа в новосъздадената Централна лаборатория по електрохимични източници на ток (ЦЛЕХИТ) на Българската академия на науките, в която преминава през всички научни степени – от химик до старши научен сътрудник I степен. През 1980 г. защитава дисертация за научната степен „кандидат на химически науки“, а през 1996 г. става „доктор на химическите науки“. През 2004 г. е избран за член-кореспондент, а през 2008 г. – за академик на БАН.[1]

Основните му научни интереси са в областта на електрокристализация на металите, двоен електричен слой и електрохимична адсорбция, електрокатализ, нови материали с възможно приложение във водородната енергетика и екология.[1]

В продължение на 10 години изнася лекции в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, където през периода 1995 – 2000 г. е заместник-декан на Природо-математическия факултет. Акад. Попов ръководи десетки дипломанти, докторанти и специализанти.[1]

В ЦЛЕХИТ (ИЕЕС) е член на Научния съвет, а от 2003 до 2009 г. е негов председател. Председател е на Комисията по химически науки на Висшата атестационна комисия (2000 – 2006), заместник-директор на Института по електрохимия и енергийни системи – БАН. През периода 1991 – 1996 г. е член на Общото събрание на БАН. През 1996 г. е избран за научен секретар на БАН, отговарящ за химическите науки, през 2007 г. е назначен за и. д. главен научен секретар на БАН, а през периода 2008 – 2012 г. е заместник-председател на БАН.[1]

През периода 1998 – 2005 г. е определен от Министъра на образованието и науката за контактно лице в България по иновациите в малките и средни предприятия към Европейската комисия в Брюксел. След специализиран курс в Германия през 1999 г. получава сертификат за лицензиран съветник по изследвания в Европа. През периода 2002 – 2009 г. е включен в състава на Националния консултативен съвет за малки и средни предприятия към Министерство на икономиката и енергетиката. През 2003 г. е избран за председател на новоучреденото Българско водородно общество, което е член на Европейската водородна асоциация и др.[1]

Носител е на отличията Почетен знак „За заслуги към БАН“, Почетен знак на БАН „Проф. Марин Дринов“, Почетна награда на Руската академия за естествени науки и др.[1]

Умира на 20 април 2020 г. в София.[1]

  1. а б в г д е ж з Скръбна вест // Българска академия на науките, 21 април 2020 г. Посетен на 1 ноември 2020 г.