Александър Петров (актьор)
| Александър Петров | |
| руски актьор | |
.jpg) 2019 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Руска академия за театрално изкуство |
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 2010 г. |
| Уебсайт | www.sashapetrov.ru |
| Александър Петров в Общомедия | |
_16.jpg)
Александър Андреевич Петров (роден на 25 януари 1989 г., Переславл-Залески, Ярославска област, СССР) е руски театрален и филмов актьор. Двукратен носител на наградата „Златен орел“: за „Най-добър актьор във филм“ („Текст“, 2020) и „Най-добър телевизионен актьор“ („Спарта“, 2019).[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Роден на 25 януари 1989 г. в град Переславл-Залески, Ярославска област. Баща – Андрей Генрихович Петров, майка – Алевтина Анатолиевна Петрова. Завършва училище № 4 на Переславл-Залески. Учи в икономическия факултет на Переславския университет. По време на обучението си той е член на екипа на КВН (Клуб весёлых и находчивых), член на студентския съвет и играе в театралното студио Entreprise под ръководството на В. А. Иваненко.
На театрален фестивал в град Похвистнево област Самара), по време на майсторски класове, се запознава с учители от ГИТИС, включително Леонид Хейфец, след което решава да напусне икономическия факултет през втората си година и влиза в ГИТИС в работилницата на Хейфец, завършвайки през 2012 г.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Дебютира в киното през 2010 г. в епизодична роля в телевизионния сериал „Гласове“. През 2012 г. играе главната роля във фантастичния сериал „Докато папратът цъфти“.[2][3]
През 2012 – 2013 г. служи в московския театър Et Cetera,[4] на 25 януари 2013 г. е приет в трупата на театър „Ермолова“ под ръководството на Олег Меншиков.[5]
През 2019 г. подписва ексклузивен договор с филмовите компании Art Pictures Studio и Hydrogen,[6] който го задължава да участва само в проекти на тези студия в продължение на две години.[7]
През май 2022 г. става известно, че Петров ще участва във филма на Роман Полански „Дворецът“.[8][9]
През април 2024 г. се състои премиерата на филма „Сто години напред“ по едноименния разказ на Кир Буличов.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ «Золотой орел»: «Война Анны» – лучший фильм // kinopoisk.ru, 25 януари 2019. Архивиран от оригинала на 26 януари 2019. Посетен на 13 септември 2023.
- ↑ Кирилл Андреев // paporotnik-kino.ru. Архивиран от оригинала на 14 декември 2017. Посетен на 13 септември 2024.
- ↑ Кондратьева, Т. Александр Петров: „Я тоже верю в колдунов!“ // kp.ru, 7 октомври 2012. Посетен на 13 септември 2024.
- ↑ Кравчук, Оксана. Юность Петрова // vogue.ru, 4 ноември 2012. Архивиран от оригинала на 3 декември 2013. Посетен на 13 септември 2024.
- ↑ Биография Александра Петрова // z-aya.ru, 15 април 2016. Архивиран от оригинала на 18 юни 2018. Посетен на 13 септември 2024.
- ↑ Актер Александр Петров заключил эксклюзивный контракт с Art Pictures Studio и «Водородом» // kommersant.ru, 14 юли 2019. Архивиран от оригинала на 14 юли 2019. Посетен на 13 септември 2024.
- ↑ Чачелов, Артур. Александра Петрова не будет в кинопродолжении «Полицейского с Рублевки» // kinometro.ru, 14 юли 2019. Архивиран от оригинала на 14 юли 2019. Посетен на 13 септември 2024.
- ↑ Vivarelli, Nick. Roman Polanski Always Thrived in France, But Now Even His Adopted Country is Turning On Him // variety.com, 31 май 2022. Архивиран от оригинала на 31 май 2022. Посетен на 13 септември 2024.
- ↑ Николаев, Дмитрий. Киноитоги недели: Петров у Полански, возвращение Оби-Вана, скандал со Спейси // rg.ru, 29 май 2022. Архивиран от оригинала на 30 май 2022. Посетен на 13 септември 2024.
|
