Александър Митровски
| Александър Митровски | |
| български строител | |
| Роден |
около 1865 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-късно от 1922 г.
|
Александър (Алекса) Христов Митровски е български строител от края на XIX и началото на XX век.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е около 1865 година в дебърското село Себища, тогава в Османската империя, сега в Албания. Родителите му Христо и Евангелия имат четири деца: Александър, Георги, Атанас (Тане) и Босиля. Бащата е строител и тримата му сина поемат по неговия път.[1]
Предполага се, че около средата на 70-те години семейството се преселва в Солун. Синовете учат занаята, а по-късно стават строителни предприемачи. Построяват много сгради, обществени и частни; смята се, че са участвали в строежа или реконструкцията на всички български църкви в Солун и релсовата част на солунския трамвай. С прочутия италиански архитект Виталиано Позели изграждат сградата на османската гимназия (сега Философски факултет на Солунския университет), военното окръжие с казармите, общинската болница, мелницата на братята Алатини, хотелите „Ньоньо“ и „Англетер“. Александър (Алекса) е смятан за най-талантлив от тримата братя. Ходи на гурбет в Цариград.[1]
Първата му съпруга е дебърчанка, след смъртта ѝ се жени за втората си, Евлалия.[1] Тримата братя живеят в собствена триетажна къща в централната част на османския Солун.[1][2]
За строежите си в Солун е награден от османската власт със „Златен ключ на град Солун“.[1]
Умира преди 1922 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Родове. Митровски (Μήτρας) // Солун и българите: история, памет, съвремие. solunbg.org, 12 октомври 2020 г.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 72.
