Александър Манолов

Александър Манолов
български офицер от генералщабното ведомство
Роден	27 октомври 1879 г. София, Османска империя
Починал	неизв.
Учил в	Национален военен университет
Награди	Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ За военна заслуга
Военна служба
Звание	полковник

Александър Манолов Манолов е български офицер, полковник, помощник-началник на разузнавателна секция в щаба на 1^-ва армия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на щаба на 11^-а пехотна македонска дивизия и началник на щаба на 8^-а пехотна тунджанска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Александър Манолов е роден на 27 октомври 1879 г. в София. На 2 август 1896 постъпва на военна служба. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище с 21^-ви випуск, през 1900 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 6^-и пехотен търновски полк. На 2 август 1903 г. е произведен в чин поручик. През 1905 г. като офицер от 10^-и пехотен родопски полк е командирован за обучение в Академия на ГЩ в Торино, Италия, която завършва през 1909 година, като през 1908 г. е произведен в чин капитан. През 1909 г. служи в 10^-и пехотен родопски полк, след което от 1911 г. е преподавател във Военното училище.

Капитан Манолов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като помощник-началник на разузнавателна секция в щаба на 1^-ва армия, като на 18 май 1913 е произведен в чин майор. След края на войните отново преподава във Военното училище.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Манолов е началник на щаба на 11^-а пехотна македонска дивизия, след което е началник на щаба на 8^-а пехотна тунджанска дивизия. На 10 октомври 1916 г. е произведен в чин подполковник. През 1917 г., като командир на 1^-ва бригада от 6^-а пехотна бдинска дивизия съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас. През 1921 г. съгласно заповед № 355/1921 г. по Министерството на войната за службата си като началник на щаба на 11^-а пехотна македонска дивизия е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас.

След войната на 1 април 1919 е произведен в чин полковник и служи като помощник-началник на щаба на армията, след което е началник на наблюдателна служба в щаба на армията. Уволнен е от служба през 1923 година.

Военни звания

• Подпоручик (1900)
• Поручик (2 август 1903)
• Капитан (1908)
• Майор (18 май 1913)
• Подполковник (10 октомври 1916)
• Полковник (1 април 1919)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1900)
• Академия на ГЩ в Торино, Италия (1905 – 1909)

Награди

• Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас
• Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас
• Орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен с военно отличие

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 211.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 140.