Александър Кънингам

Александър Кънингам
Alexander Cunningham
	Александър Кънингам Alexander Cunningham
шотландски археолог и топограф
Роден	23 януари 1814 г. Лондон, Обединено кралство Великобритания и Ирландия
Починал	28 ноември 1893 г. (79 г.) Лондон, Великобритания
Националност	Англия
Научна дейност
Област	археология, индология, география, топография
	Александър Кънингам в Общомедия

Сър Александър Кънингам (на английски: Sir Alexander Cunningham) е шотландски археолог, изтоковед, индолог, военен топограф, инженер.

Биография

Произход и военна кариера (1814 – 1832)

Роден е на 23 януари 1814 г. в Лондон, Англия, в семейството на шотландския поет Алън Кънингам (1784 – 1842) и Жан Уолкър (1791 – 1864). Завършва военния колеж в Чатъм като инженер топограф, със звание лейтенант.

На 19-годишна възраст заминава като военен инженер в Индия, където през юни 1833 г. се среща с известния археолог Джеймс Принсеп, който запалва в него интересът му към археологията. От 1836 до 1840 г. е адютант на лорд Оклънд, генерал-губернатор на Индия.

Изследователска дейност (1846 – 1885)

Изследвания в Индия (1846 – 1861)

През 1846 – 1847 г. възглавява военна топографска експедиция по демаркацията на границата на английските владения с Китай в района на Западните Хималаи. В резултат на двегодишната си дейност изработва точна за времето си орографска и топографска карта на района (около 200 хил. км²), на която помества няколко хребета: Пир-Панджал, разчленен от дълбоки дефилета; на север от главната хималайска верига картира хребета Заскар, като го проследява на 400 км между долното течение на река Шинго и 32° с.ш. (цялата дължина на хребета е около 600 км); още по-на север отбелязва хребета Кайлас, но не успява да отрази вярно неговото положение, като включва в него и хребета Ладакх. Освен това Кънингам картира планината Деосан и по китайски източници части от Каракорум.

Сътрудникът на Кънингам, военния топограф Хенри Стречи, извършва многократно пресичане на басейните на горните течения на Инд и Ганг (около 200 хил. км²) и им съставя детайлна топографска карта. Сравнително точно нанася теченията на реките Синги и Гартанг, съставящи на Инд, а също и горните течения на Сатледж и Чинаб и всички притоци на Инд, в т.ч. Шайок и Заскар.

През 1851 г. изследва будистките паметници в Централна Индия. От 1856 до 1858 г. е главен инженер-топограф в Бирма, а от 1858 до 1861 г. – в Северозападните индийски провинции.

Археологически изследвания (1861 – 1866 и 1870 – 1885)

През 1861 г. е основано индийското археологическо дружество и Кънингам е назначен за ръководител на археологическия надзор на археологическите паметници и заема този пост с прекъсвания до 1885 г. През първия период от мандата си 1861 – 1865 г. издава първите два тома за археологическото изследване на Индия и след забраната за археологически изследвания в Индия, през 1866 г. напуска страната и се връща в Англия и до 1870 г. е директор на Лондонската банка. През 1867 г. му е присъдено рицарско звание.

През 1870 г. е вдигната забраната за археологически изследвания в Индия и Кънингам отново се връща там като заема прекъснатия си мандат в индийското археологическо дружество и активно се заема с нови изследвания. Автор е на 11 обемисти труда по археология на Индия.

Името на Кънингам се свързва с разкопки на много места в Индия, включително Сарнат, Санчи и Храма Махабодхи. В случая с Махабодхи неговата работа по възстановяването на храма е завършена от Анагарика Дхармапала, пионер на възраждането на будизма в Индия.

Последни години (1885 – 1893)

Пенсионира се на 30 септември 1885 г. и се връща в Лондон, като продължава да пише книги за археологически разкопки и наръчници за антични монети.

Умира на 28 ноември 1893 г. в дома си в Южен Кенсингтън на 79-годишна възраст. Погребан е в гробищата „Kensal Green“ в Лондон. Съпругата му почива по-рано и те оставят двама сина, подполковник Aлън Кънингам (1842 – 1928) от групата Бенгал и Кралски инженери, и сър Александър Кънингам (1852 – 1935) на индийска гражданска служба.^[1]

Награди

20 май 1870 – орден „Звездата на Индия“ (CSI);
1878 – орден „Рицар на Индийската Империя“ (CIE);
1887 – получава титлата „Командващ Рицар на Ордена на Индийската Империя“.^[2]

Съчинения

An essay on the Arian order of architecture (1846).
Ladak, physical, statistical and historical (1854).
The Bhilsa topes (1854).
Archaeological survey of Indian (1871).
Corpus inscriptionum Indicarum (I, 1878).
The Stûpâ of Bharhut, a Buddhist monument (1879).
Book of Indian eras (1883).

Източници

↑ Cotton, J. S. & James Lunt (reviser). Cunningham, Sir Alexander (1814 – 1893) // Oxford Dictionary of National Biography. Oxford University Press, 2004. DOI:10.1093/ref:odnb/6916.
↑ Cunningham, A. The Ancient Geography of India, Vol. 1. India, Trübner and Co., 1871.

Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 185.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexander Cunningham в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[dnb-1] Cotton, J. S. & James Lunt (reviser). Cunningham, Sir Alexander (1814 – 1893) // Oxford Dictionary of National Biography. Oxford University Press, 2004. DOI:10.1093/ref:odnb/6916.

[Geog-2] Cunningham, A. The Ancient Geography of India, Vol. 1. India, Trübner and Co., 1871.

[1]

[2]