Направо към съдържанието

Александър Александров (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Александър Йованчов)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Александров.

Александър Александров
български революционер
Роден
1875 г.
Починал
5 май 1965 г. (90 г.)

Александър Иванчев (Йованчев) Александров е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Александров е роден в 1875 година в ортакьойското село Гьокче бунар, тогава в Османската империя, днес Сив кладенец, България. Получава основно образование.[2] В 1900 година влиза във ВМОРО и до 1904 година е ръководител на революционния комитет в родното си село. В 1904 година е убит шпионин в Гьокче бунар и Александров е принуден да излезе в нелегалност, като става четник при Димо Николов. Осъден от османски съд на 101 години затвор задочно. В 1905 и 1906 година е помощник-войвода на Тане Николов. От 1906 година до Младотурската революция в 1908 година е самостоятелен войвода във Ференско, Софлийско, Димотишко и Ортакьойско.[1][2]

При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Партизански отряд № 46 на Димо Николов.[3]

На 6 март 1943 година, като жител на Одринци, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]

Александър Александров умира в 1965 година в село Одринци.[4][5]

  1. а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 384.
  2. а б в Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 12.
  3. а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 385.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 6.
  5. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 303.