Направо към съдържанието

Александър Джиков

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Джиков
български революционер
Роден
1885 г.
Починал
13 януари 1962 г. (77 г.)

Александър Иванов Джиков с псевдоним Максимилиян[1] е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Александър Джиков е роден през 1885 година в град Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва училище „Константин Фотинов“ в София в 1900 година.[3] Връща се в Македония и в 1900/1901 година е български учител в Ържаново. След това в 1901/1902 година преподава в село Неокази, Леринско.[3]

Присъединява се към ВМОРО и през 1902 година е четник при Тасе Христов.[2][3]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи в 1-ва рота на 9-а велешка дружина.[4] Участва и в Първата световна война.[3]

Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[5]

Член е на комисията, отговаряща за настаняване на бежанците от Македония и Добруджа в Русе. Член е на Радикалдемократическата партия. Председател е на русенския клон на Илинденската организация.[6][2] През 30-те и 40-те години на XX век сътрудничи на списание „Илюстрация Илинден“ и пише очерци за свои съратници като Ташко Арсов, Стефан Пенев, Петруш Йовчев и други. Умира на 13 януари 1962 година в София.[7][8] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“[9]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 68, 70.
  2. ↑ а б в Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция „Архиви“, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 251.
  3. ↑ а б в г д Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 189.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 183.
  5. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  6. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 190.
  7. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 130.
  8. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 62.
  9. ↑ ДАА, Фонд № 1824К, оп.1
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Джиков&oldid=12407219“.