Александър Грозев
| Александър Грозев | |
| български кинокритик и преподавател | |
| Роден | |
|---|---|
| Научна дейност | |
| Област | Изкуствознание |
| Работил в | Българска национална телевизия НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ Югозападен университет Национален филмов център |
| Семейство | |
| Съпруга | Весела Зарева |
Александър Димитров Грозев е български киновед, кинокритик и преподавател (проФесор).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 18 април 1945 година в София. Завършва Държавния институт по кинематография (на руски: Всесоюзный государственный институт кинематографии (ВГИК) в Москва (СССР).
В периода 1984 – 1990 г. Грозев е агент на Шесто управление на Държавна сигурност под псевдонима Пеев.[1] От 1984 до 1992 г. е главен редактор, а след това и директор, в Българската национална телевизия, където е водещ на рубриката „Десета муза“.
Грозев преподава кинокритика в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. През 1991 г. е един от основателите на катедрата „Телевизионно и киноизкуство“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“, където се изучава режисура, операторство, монтаж. През 2003 – 2009 година е изпълнителен директор на Националния филмов център. Той е сред създателите и дългогодишен художествен директор на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“. Представител на България в програмата „Медиа“ и „Медиа плюс“. Изнасял е лекции в Германия, Русия, Полша, Украйна и САЩ. Има издадени книги в Русия и Великобритания, както и публикации в специализирани чужди издания. Многократно е участвал като член и председател на жури на големи международни и наши кинофестивали.
Автор е на множество книги, изследвания и статии, свързани с историческия път на българското и световното кино.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Женен е за режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.), дъщеря на литературоведа Пантелей Зарев.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Златан Дудов“ (1971).
- „Посланици в тенекиени кутии“. София: Наука и изкуство, 1972.
- „Българският филм и критиката“. София: Наука и изкуство, 1974.
- „Всеволод Пудовкин – теоретични идеи и възгледи“. София: Наука и изкуство, 1977, 130 с.
- „Михаил Ром“ (1981).
- „Александър Довженко“ (1984).
- „Началото. Из историята на българското кино 1895-1956“. София: БАН, 1985, 182 с.
- „Български игрални филми. Анотирана илюстрована филмография“ (предговор, ч. I-II), (1987-1988).
- „Чарли Чаплин – живот и творчество“. София: Петър Берон, 1990, 200 с.
- „Киното в България“ – I част (1897-1956). Велико Търново: Фабер, 2011, 488 с.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Решение № 154/ 4 август 2010 г., отнасящо се до ръководителите и техните заместници, главните секретари, генералните директори, заместник генералните директори, главните директори, заместник главните директори, директорите, заместник-директорите, началниците на отдели и началниците на сектори в Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, сайт на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Комисията обявява името му сред агентите на ДС при четири снои проверки:
Решение № 54 от 26.11.2008 г. - Българска национална телевизия.
Решение № 154 от 04.08.2010 г. - Изпълнителна агенция „Национален филмов център“.
Решение № 2-15 от 05.06.2012 г. - Министерство на културата.
Решение № 2-716 от 27.09.2016 г. - БНТ.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Интервю за предаването на БНТ „Всяка неделя“
- Александър Грозев в „Паметта на българите“[неработеща препратка]
|
