Направо към съдържанието

Александър Гирс (дипломат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за руския дипломат. За баще му вижте Александър Гирс (сенатор). За съветския учен вижте Александър Гирс (климатолот).

Александър Гирс
Александр Гирс
руски дипломат
Роден
Починал
5 ноември 1923 г. (73 г.)
Корица на „Русия и Близкия изток“, 1906

Александър Александрович Гирс (на руски: Александр Александрович Гирс) е руски дипломат, таен съветник, заемал постове на Балканите в края на XIX – началото на XX век.[1]

Гирс се придържа към идеята, че Македонският въпрос трябва да се разреши чрез разделяне на Македония между България и Сърбия с посредничеството на Русия.[2]

Произхожда от руския дворянски род от шведски произход Гирс. Сен е на действителния таен съветник, сенатор Александър Карлович Гирс (1815-1880) от брака му с Александра Ивановна Бунина (1826-1867). Племенник е на Николай Гирс и Фьодор Гирс, полубрат на Михаил Гирс и на Николай Гирс. Съветник е при Министерството на външнитет работи. Работи като секретар и драгоман на руското консулство в Солун (1884 - 1887).[2] В 1884 - 1885 година управлява руското консулство в Йерусалим.[3] Консул е в Триест (1887 - 1889), в Яш (1889-1899), Кан (1899 – 1901), Бушер (1901 – 1902), генерален консул в Солун (1902 – 1905). По-късно оглавява отдела за печата на външното министерство и Санктпетербургската телеграхна агенция. В 1906 издава книгата „Русия и Близкия изток“ (Россия и Ближний Восток). В 1910 – 1912 година е съветник във външно министерство. В 1912 – 1916 година е посланик в Черна гора. Член е на партията „Съюз 17 октомври“. След 1917 година емигрира и умира в Марибор в 1923 година.[2]

  1. Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 19, 10 октомври 1891 год., стр. 1
  2. а б в Александр Александрович Гирс // Дипломаты Российской империи. Посетен на 1 февруари 2015.
  3. Русские консулы в Иерусалиме // Императорское Православное Палестинское Общество. Архивиран от оригинала на 2014-08-08. Посетен на 1 февруари 2015.
Василий Кожевников управляващ йерусалимското руско консулство
(1884 – 1885)
Дмитрий Бухаров
? яшки руски консул
(1889 – 1899)
?
Николай Иларионов солунски руски генерален консул
(1902 – 1905)
Николай Демерик