Алвин
| Алвин на английски: Alvin (DSV-2) | |
 Алвин през 1978 г. (година след първото изследване на хидротермалните комини) | |
| Клас и тип | Дълбоководен апарат |
|---|---|
| Производител | Litton Systems |
| В строй | 5 юни 1964 г. |
| Основни характеристики | |
| Оператор | Woods Hole Oceanographic Institution |
| Бруто тонаж | 17 t |
| Дължина | 7,1 m |
| Ширина | 2,6 m[1] |
| Височина | 3,7 m |
| Мощност | 57,6 kWh (макс.) (120 × 480 Ah), 43,2 kW полезна (120 × 360 Ah) |
| Скорост | Крайцерска – 0,8 km/h (0,5 kn) Пълна – 3,4 km/h (2 kn) |
| Работна дълбочина | 6500 m |
| Пределна дълбочина | 7000 m (теоретична) |
| Далечина на плаване | 5 km (3 мили) при скорост 14 m/min |
| Автономност | 6 – 10 часа |
| Екипаж | 3 (1 пилот, 2 учени) |
| Товароподемност | 680 kg |
| Алвин в Общомедия | |
„Алвин“ (на английски: DSV-2 Alvin) е един от най-известните действащи пилотируеми подводни апарати. Апаратът е предвиден за трима души (двама учени и пилот) и позволява за 10 часа да се извърши потапяне на дълбочина до 6000 m. Размерите на използваното оборудване са ограничени от размерите на люка на апарата, който има диаметър 48,2 cm.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 20 юли 1965 г. сътрудникът на Океанографския институт в Уудс-Хол (WHOI) Уилям А. Рейне на борта на „Алвин“ прави потапяне в подводния каньон Ocean Tongue и след 1 час 37 минути достига дъното на дълбочина 1829 m.
На 17 март 1966 г. „Алвин“ е използван за търсенето на потъналата на дълбочина почти 800 m 1,45-мегатонната водородна бомба при катастрофата над Паломарес (Испания).
През 1973 г. корпусът на „Алвин“ е заменен с нов корпус от титан, позволяващ потапяне на дълбочина до 4500 m.
През 1977 г., по време на експедиция под ръководството на Роберт Балард при подкрепата на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA), с „Алвин“ е открито и документирано съществуването на хидротермални комини около Галапагоските острови. Те съществуват на дълбочина над 2000 m, излъчват мощен поток от черна, мътна вода, прегрята до над 400 °C.
„Алвин“ участва в изследването на останките на „Титаник“ през 1986 г. Много от снимките на експедицията са публикувани в списанието на National Geographic Society, което е основният спонсор на експедицията.
През изминалите години „Алвин“ нееднократно е ремонтиран, като е сменяно оборудването и акумулаторната батерия. През 2001 г., по време на поредния ремонт, наред с другото оборудване, са добавени контролери на двигателя и компютърни системи. Днешният „Алвин“ си прилича на първоначалния съд само по наименованието и общия дизайн. Всички компоненти на апарата, включително рамата и помещението за персонала, са заменяни поне веднъж (вж Корабът на Тезей с който се върнал в Атина от Крит, където в подземен лабиринт с помощта на Ариадна убил чудовището-минотавър). „Алвин“ напълно се разглобява на всеки 3 – 5 години за пълен оглед.[2] През 2006 г. е добавен нов робот-манипулатор.
През юни 2008 г. започва строителството на по-голяма и здрава сфера за персонала, която да може да се използва както за обновения „Алвин“ (използван от 2011 г.), така и за съвършено новия апарат, готов в началото на 2014 г. Новата сфера има 5 илюминатора (вместо предишните 3) и е предназначена за дълбочини над 6000 метра. Това, наред с общата модернизация на спомагателните системи, инструменти и материали, позволява на „Алвин“ достъп до 98% от цялата площ на океанското дъно.[3]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
_drawing1.jpg)
_drawing2.jpg)
_port_bow_view.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Alvin Specifications // Woods Hole Oceanographic Institution, 2012. Посетен на 5 August 2012.
- ↑ Human Occupied Vehicle Alvin // Woods Hole Oceanographic Institution, 2012. Посетен на 5 August 2012.
- ↑ Hsu, Jeremy. Upgraded Sub Could Reach 98 Percent of Ocean Deep // OurAmazingPlanet.com, 16 December 2010. Архивиран от оригинала на 2012-07-23. Посетен на 2022-12-15.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Экспедиция „Famous“: Три тысячи метров в глубь Атлантики. Клод Риффо, Ксавье Ле Пишон; Пер. с франц. В. Е. Васильева; Под ред. А. М. Карасика и В. А. Павлова Л.: Гидрометеоиздат, 1979, с. 224
- „Алвин“. Океаны. Стивен Хатчинсон, Лоренс Е. Хоукинсстор. М.: Махаон, 2007. С. 96 – 97. ISBN 978-5-18-001089-6, 5-18-001089-6, 0-276-42931-1
- Kaharl, Victoria A. (1 October 1990). Water Baby: The Story of Alvin. Oxford University Press, USA. ISBN 0-19-506191-8.
- Kunzig, Robert (1 March 1999). The Restless Sea: Exploring the World Beneath the Waves (1st ed edition ed.). W. W. Norton & Company. ISBN 0-393-04562-5.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- WHOI’s Alvin pagesАрхив на оригинала от 2010-10-21 в Wayback Machine.(англ.)
- Interactive Tour of AlvinАрхив на оригинала от 2010-10-17 в Wayback Machine.(англ.)
- Исследовательские глубоководные апараты