Алберт Хиршман
Алберт Хиршман Albert Hirschman | |
германско-американски икономист | |
Роден | |
---|---|
Починал | 10 декември 2012 г.
|
Учил в | Лондонско училище по икономика и политически науки Висше търговско училище Хумболтов университет на Берлин |
Научна дейност | |
Област | Икономика |
Работил в | Калифорнийски университет, Бъркли Йейлски университет Харвардски университет Колумбийски университет |
Известен с | един от създателите на Индекса на Хершфиндал-Хиршман |
Семейство | |
Съпруга | Сара Шапиро |
Деца | Катрин Джейн и Елизабет Никол |
Алберт Хиршман в Общомедия |
Алберт Ото Хиршман (на немски: Albert Otto Hirschman) е известен американски икономист от германски произход, автор на няколко книги по политическа икономия и политическа идеология. Големият му принос е в областта на икономиката на развитието[1], където поддържа необходимостта на небалансиран растеж на страните в процеса на развитие, описана в есето му „Принципът на скритата ръка“ от 1967 г.
В по-късните си трудове по политическа икономия Хиршман се занимава с две интелектуални предизвикателства. Едното е свързано с възможните реакции на упадъка на фирми или политически субекти (напускане, повдигане на въпроси, липса на реакция), както са описани в основополагащата му книга от 1970 г. „Изход, глас и лоялност“. Втората тема в трудовете на Хиршман са основните аргументи, които консервативните партии ползват в реториката си; идеите си описва в книгата „Реторика на реакцията“ от 1991 г.
През Втората световна война в окупирана Франция Хиршман подпомага спасяването на еврейски бежанци от Германия, като съдейства на Вариан Фрай за бягството им през Испания и Португалия към Щатите.
През 2001 г. Хиршман е включен в списъка на стоте американски интелектуалци по брой на академичните цитирания в книгата на Ричард Поснър Public Intellectuals: A Study of Decline.[2]
През 2003 г. печели наградата „Бенджамин Липинкот“ на Американската асоциация за политически науки за книгата си „Страсти и интереси: политически аргументи за капитализма преди неговия триумф“.
През 2007 г. Изследователският съвет за социални науки учредява годишна награда в чест на Алберт Хиршман.[3]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- 1945. National Power and the Structure of Foreign Trade 1980 expanded ed., Berkeley: University of California Press
- 1955. Colombia; highlights of a developing economy. Bogotá: Banco de la Republica Press.
- 1958. The Strategy of Economic Development. New Haven, Conn.: Yale University Press. ISBN 0-300-00559-8
- 1961. Latin American issues; essays and comments New York: Twentieth Century Fund.
- 1963. Journeys toward Progress: studies of economic policy-making in Latin America. New York: Twentieth Century Fund
- 1967. Development Projects Observed. Washington, D.C.: The Brookings Institution. ISBN 0-8157-3651-7
- 1970. Exit, Voice, and Loyalty]]: Responses to Decline in Firms, Organizations, and States. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press. ISBN 0-674-27660-4
- 1971. A bias for hope: essays on development and Latin America. New Haven: Yale University Press.
- 1977. The Passions and the Interests: Political Arguments For Capitalism Before Its Triumph. Princeton, NJ: Princeton University Press. ISBN 0-691-01598-8
- 1980. National power and the structure of foreign trade. Berkeley: University of California Press.
- 1981. Essays in trespassing: economics to politics and beyond. Cambridge (Eng.); New York: Cambridge University Press.
- 1982. Shifting involvements: private interest and public action. Princeton, N.J.: Princeton University Press.
- 1984. Getting ahead collectively: grassroots experiences in Latin America (with photographs by Mitchell Denburg). New York: Pergamon Press
- 1985. A bias for hope: essays on development and Latin America. Boulder: Westview Press.
- 1986. Rival views of market society and other recent essays. New York: Viking.
- 1991. The Rhetoric of Reaction: Perversity, Futility, Jeopardy. Cambridge, Massachusetts: The Belknap Press of Harvard University Press. ISBN 0-674-76867-1
- 1995. A propensity to self-subversion. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press.
- 1998. Crossing boundaries: selected writings. New York: Zone Books; Cambridge, Massachusetts: Distributed by the MIT Press.
- 2013. Worldly Philosopher: The Odyssey of Albert O. Hirschman by Jeremy Adelman. ISBN 978-0-691-15567-8. Princeton University Press. Princeton, NJ (2013)
- 2013 The Essential Hirschman edited by Jeremy Adelman (Princeton University Press) 384 pages; 16 essays
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hirschman, A. O. (1958) The Strategy of Economic Development. Yale University Press.
- ↑ Posner, Richard. Public Intellectuals: A Study of Decline. Harvard University Press, 2001. ISBN 978-0-674-00633-1.
- ↑ Albert O. Hirschman Prize of the Social Science Research Council // Social Science Research Council. Архивиран от оригинала на 2016-06-10. Посетен на 23 юли 2013.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Albert O. Hirschman в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
- Германски икономисти
- Американски икономисти
- Възпитаници на Лондонското училище по икономика и политически науки
- Парижки университет
- Преподаватели в Калифорнийския университет – Бъркли
- Преподаватели в Йейлския университет
- Преподаватели в Харвардския университет
- Преподаватели в Колумбийския университет
- Членове на Националната академия на науките на САЩ
- Участници във Френската съпротива
- Интербригадисти
- Берлинчани