Направо към съдържанието

Албена Хранова

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Албена Хранова
българска литературна историчка
Родена
Починала
Националност България
Учила вПловдивски университет
Научна дейност
ОбластФилология, културология
Работила вПловдивски университет
Публикации„Двете български литератури“ (1992)
„Историография и литература“ (2011)

Албена Владимирова Хранова е българска литературна историчка, професор в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 12 май 1962 г. Завършва гимназия с преподаване на английски език (1980) и Пловдивския университет, специалност „Славянска филология“ (1985).[1][2]

Кандидат на филологическите науки (доктор по литературознание) с дисертация на тема „Към въпроса за спецификата на българската лирика за деца до Втората световна война в литературно-исторически ракурс“ (1995) и доктор по социална антропология и наука за културата с дисертация на тема „Историография и литература. За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура ХIХ – ХХ век: теоретични рамки и казуси“ (2010).[3][1][2]

През декември 1986 г. е назначена на длъжност асистент в катедрата по българска литература на Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.[2] Доцент по българска литература (1998) и професор по социология, антропология и науки за културата (2011) в Пловдивския университет.[3]

Членка е на Съюза на учените в България. Председателка е на експертния съвет на програма „Литература“ (февруари – декември 1999) и членка на експертния съвет на програма „Нова публичност“ към Центъра за изкуства „Сорос“ – София (1999 – 2001).[4]

Членка е на редколегията на списание „Критика и хуманизъм“.[2]

Стипендиантка е на Центъра за академични изследвания в София със стипендия „Пфорцхаймер“ (2020 – 2021).[5]

Авторка е на влиятелно изследване върху романите на Антон Дончев,[6] което предизвиква научната общност и широката общественост, като е приета със силно одобрение[7][8] и неодобрение (включващо обвинение в неолиберализъм).[9][10][11][12]

Умира на 15 октомври 2024 г.[13][14][15]

Отличия и награди

[редактиране | редактиране на кода]

Носителка е на наградата за литературна критика на СБП за „Двете български литератури: граници на лирическия контекст“ (1992), връчена ѝ през 1993 г.[1]

Носителка е на награда „Пловдив“ в раздел „Литература“ за „Литературният човек и неговите български езици“ (1995).[16]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Авторски книги (монографии и сборници)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Двете български литератури. Граници на лирическия контекст. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1992. (ISBN 954-423-031-9)[17]
  • Литературният човек и неговите български езици. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1995. (ISBN 954-423-090-4)
  • Подстъпи към приказката (Пепеляшка – Cendrillon и Ashenputtel). Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1996. (ISBN 954-423-108-0)[18], [19], [20]
  • Яворов. Диалектика и алхимии. Пловдив: Жанет 45, 1999, 94 с. (ISBN 954-491-041-7)
  • Езикът и неговите речи. София: Фигура, 2000. (ISBN 954-9985-04-0)[21], [22],
  • Български интертекстове. София: Просвета, 2002.[23]
  • Георги Господинов: Разроявания. Пловдив: Жанет 45, 2004, 40 с. (ISBN 954-491-165-0)[24]
  • Историография и литература: За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура XIX-XX век. София: Просвета, т.1, 2011, 574 с. (ISBN 978-954-01-2570-1)
  • Историография и литература: За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура XIX-XX век. София: Просвета, т.2, 2011, 612 с. (ISBN 978-954-01-2572-5)[25]

Съставителство

[редактиране | редактиране на кода]
  • Нова публичност: българските дебати 1999. София: Център за изкуства „Сорос“ и ИК „Сонм“, 2000, 305 с.
  • Тематичен брой на „Критика и хуманизъм“ Литература. Историография. Социология, кн. 29, бр. 2/2009, 401 с.

Учебници и помагала

[редактиране | редактиране на кода]

Съавторка е на редица учебници по литература и педагогически помагала за основния и гимназиалния курс.

Поезия

[редактиране | редактиране на кода]
  • До отвъд. Пловдив: Христо Г. Данов, 1984, 48 с.
  • Жена в сянката. Пловдив: Христо Г. Данов, 1990, 80 с.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Боряна Владимирова, „Албена Хранова“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
  2. ↑ а б в г „Отиде си проф. Албена Хранова - литературен историк, поет, културолог и критик“, БТА, 15 октомври 2024.
  3. ↑ а б Албена Владимирова Хранова Архив на оригинала от 2022-10-30 в Wayback Machine., НАЦИД.
  4. ↑ Проф. дфн Албена Хранова на сайта на Фондация за хуманитарни и социални изследвания Архив на оригинала от 2013-10-27 в Wayback Machine..
  5. ↑ „Албена Хранова“, сайт на ЦАИ.
  6. ↑ Албена Хранова, „Родно, дясно и ляво: Антон Дончев“. „Литературен вестник“, бр. 10, 19.-25.03.2008.
  7. ↑ Ангел Игов, „Непробиваемата ядка“, в-к „Култура“, бр. 13 (2761), 5 април 2008.
  8. ↑ Валентина Георгиева, „Как миналото победи бъдещето: Кратка история на популярния национализъм в шест епизода“, dversia.net, 17 октомври 2017.
  9. ↑ „Чавдар Добрев срещу отрицателите на „Време разделно“, в-к „Класа“.
  10. ↑ Велиана Христова, „Пред българските разпятия“, в-к „Дума“, бр. 187, 25 септември 2017.
  11. ↑ Тодор Коруев, „Лъжите на либерали и безродници за „Време разделно“ рухнаха“, в-к „Дума“, бр. 156, 14 август 2018.
  12. ↑ Борис Данков, „Постмодерни талибани срещу един класик“, в-к „Дума“, бр. 27, 8 февруари 2019.
  13. ↑ Манол Глишев, „Почина литературният историк проф. Албена Хранова“, offnews.bg, 15 октомври 2024.
  14. ↑ „Отиде си проф. Албена Хранова, изключителен литератор и поет“, 24chasa.bg, 15 октомври 2024.
  15. ↑ „Почина проф. Албена Хранова“, Портал Култура, 15 октомври 2024.
  16. ↑ „1995“, сайт на награда „Пловдив“.
  17. ↑ Юлиан Жилиев, „Пътуване до централния остров от Архипелага на окимороните“, рец. в „Литературен вестник“, бр.18, 8 май 1996, с.11.
  18. ↑ Йордан Ефтимов, „Бомба – откъм приказката!“, рец. в „Литературен форум“, бр.13, 2 април 1997, с.7.
  19. ↑ Милена Кирова, „Пепеляшка и/или критиката“, рец. в „Култура“, бр.6, 7 февруари 1997, с.3.
  20. ↑ Любка Липчева-Пранджева, „Целувката на критика“, рец. в „Литературен вестник“, бр.11, 2 април 1997, с.7.
  21. ↑ Мариана Христова, „Езикът и неговите речи“, рец. в „Литературен вестник“, бр.7, 21 февруари 2001, с.4.
  22. ↑ Мирела Иванова, „Филологията, голямата любов“, рец. в „Капитал“, бр.3 (78), год. ІІІ, с. ІV.
  23. ↑ Дияна Иванова, „Зачитанията на Албена Хранова. „Български интертекстове“, рец. в Електронно списание LiterNet, 1 януари 2003, № 1 (38).
  24. ↑ Албена Хранова, „Георги Господинов: разроявания“, две трети от едноименната студия, „Култура“, бр. 42, 14 ноември 2003.
  25. ↑ Милена Якимова, Димитър Вацов, „Как е написана българската култура?“, рец. в „Култура“, бр. 7 (2669), 24 февруари 2012.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Албена_Хранова&oldid=12392285“.