Направо към съдържанието

Академията на Платон (мозайка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

„Академията на Платон“ (на италиански: Accademia di Platone) е мозаечно пано с размери 86 х 85 cm, намерено в Помпей и изложено в Националния археологически музей[1] в Неапол, Италия. Названието, добило популярност, следва най-застъпеното тълкуване като изображение на ключови фигури от Платоновата академия, макар това да е хипотетично.

Академията на Платон (мозайка)

Мозайката е открита през 1897 г.[2] при археологически разкопки в Къщата на мистериите, намираща се в погребания през 79 г., под лавата на Везувий римски град Помпей. Тя практически дублира намерена в Сарсина мозайка, описана подробно още от Винкелман.[3] За класическата античност "седемте мъдреци" е популярна тема, върху която има множество вариации, особено в по-късни времена, когато на седморки групират корифеите в различни дисциплини. Така освен философи от платоновата школа, са предложени перипатетици, астрономи и др.[4]

Академията е философска школа основана от Платон през 387 пр.н.е. в Атина, известна с името на мястото, където се намирала. Освен последователи на Платон от нея произлизат и други философи, в това число Аристотел, който преди да основе собствена школа, учи там в продължение на двадесет години (367 – 347 г. пр.н.е.).

Мозайката, очертана от корниз съставен от богат венец от листа, плодове и комични маски, типични за този период, изобразява срещата на група от седем философи. Четирима от тях са седнали на полукръгла каменна пейка, а трима стоят прави. Всички с изключение на един, който носи хитон, са заметнати с наметало – облекло характерно за класическите гръцки говорители и философи. Освен това всички имат голи дясна ръка или цялата горна част на тялото, с изключение на един, който е най-отзад и държи ръцете си скрити под наметалото. Вероятно е посетител на Академията, чийто жест може да се тълкува като знак на уважение. Идентифицирането на фигурите е предмет на дискусия.[2][5]

Третият отляво, който очертава геометрична фигура, би следвало да е Платон. Другите герои са съсредоточени и слушат внимателно, а двама говорят помежду си. В първия от ляво можем да разпознаем Хераклид Понтийски, във втория Лизий в предпоследния вдясно Ксенократ, докато последният от дясно, който държи свитък в дясната си ръка, може да е Аристотел. За да се създаде атмосфера на творчески разговор, крайно вляво е изобразен Хераклид Понтийски, сложил лявата си ръка на рамото на един от учениците, като повдига дясната си ръка, сякаш иска да обясни нещо и гледа към небесната сфера, докато другите фигури са насочени към него.

На фона има изобразени хълм и храм, в който е възможно да се идентифицира Атинският акропол с Партенона. В краката на учените се вижда кутия с поставена вътре сфера, върху която е нанесена гъста мрежа от меридиани и паралели, вероятно свързани с дискусията, фокусирана върху космологичните теми. Около седемте фигури са представени от ляво надясно портал с две колони свързани с греда, на която има поставени четири съда (символи на аритметиката, геометрията, астрономията и музиката, или на четирите сезона на годината, или на позициите на Слънцето), дърво и колона със слънчев часовник, напълно характерни за митологичен пейзаж без точна географска препратка. Всъщност би могло да се предполага, че е изобразена гробницата на митичен атински герой, близо до която, в залесена местност край Атина, е била построена древната Платонова академия.

  1. MANN 124545 е неутралното название, според инвентара на музея.
  2. а б Sedley D., (2021) An Iconography of Xenocrates’ Platonism, in Authority and Authoritative texts in the Platonist Tradition, ed. Erler M., et al., Cambridge UP, p.38
  3. G. W. Elderkin, Two Mosaics Representing the Seven Wise Men, American Journal of Archaeology, Vol. 39, No. 1 (Jan. - Mar., 1935), p.92-111
  4. Françoise-Hélène Massa-Pairault, De l’Académie au Musée: regards sur la mosaïque «des Philosophes» (MANN 124545), Revue archéologique 2020/1 (n° 69), p. 29-83
  5. Katherine Joplin. Plato's Circle in the Mosaic of Pompeii // Electrum Magazine, 2011.
  • Rosanna Cappelli, Stefano De Caro – Il Museo Archeologico Nazionale di Napoli (Guida rapida) – Electa, Napoli 1999, ISBN 88-510-0112-X
  • Stefano De Caro – I Mosaici, la Casa del Fauno (Guida alla collezione) – Napoli, 2001, ISBN 88-435-8545-2