Ай (река)

Ай
Әй
	Ай Әй
	Изглед от река Ай
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Русия; Челябинска област; Република Башкортостан
Дължина	549 km
Водосб. басейн	15 000 km²
Отток	84 (устие) m³/s
Начало
Място	Южен Урал; Челябинска област
Координати	54°39′07.56″ с. ш. 59°06′48.96″ и. д. / 54.6521° с. ш. 59.1136° и. д.
Надм. височина	878 m
Устие
Място	Уфа → Белая → Кама → Волга → Каспийско море
Координати	56°07′41.52″ с. ш. 57°40′39.72″ и. д. / 56.1282° с. ш. 57.6777° и. д.
Надм. височина	164 m
Ширина	130 m
	Ай в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Ай.

Ай (на башкирски: Әй) е река в Европейска Русия, Челябинска област (271 km) и Република Башкортостан (278 km) ляв приток (най-голям) на река Уфа, от басейна на Кама. Дължината ѝ е 549 km, която ѝ отрежда 169-о място по дължина сред реките на Русия.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Ай води началото си от блатото Клюквено, на 878 m н.в., разположено на границата между хребетите Уренга и Аваляк в планината Южен Урал в Челябинска област. В началото до град Златоуст тече на североизток, след това до град Куса – на северозапад, където завива остро на югозапад и следва това направление до посьолок Межевой. След това напуска пределите на Челябинска област, при село Лакли навлиза в Република Башкортостан и излиза от планината. В този близо 280 километров участък реката има типичен планински характер – сравнително тясна долина с високи брегове, по-голям наклон (4,3%), бързеи и прагове. След село Лакли завива на север и северозапад и протича по източната част на Юрюзано-Айската равнина и Уфимското плато. Влива се отляво в река Уфа (десен приток на Белая, от басейна на Кама) при нейния 382 km, на 164 m н.в., на 8 km северозападно от село Уст Югуз, Република Башкортостан.

Водосборен басейн, притоци

Водосборният басейн на Ай обхваща площ от 15 хил. km², което представлява 28,25% от водосборния басейн на река Уфа. Във водосборния басейн на реката попадат части от териториите на Република Башкортостан и Челябинска област.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

на североизток – водосборния басейн на река Уфа, десен приток на река Белая;
на югоизток – водосборния басейн на река Белая, ляв приток на река Кама;
на югозапад – водосборния басейн на река Юрюзан, ляв приток на река Уфа.

Река Ай получава множество притоци, като 2 от тях са дължина над 100 km:

138 ← Голям Ик 108 / 1460, при село Таишево, Република Башкортостан
92 ← Ик 102 / –, при село Болшеустикинское, Република Башкортостан

Хидроложки показатели

Подхранването на Ай е предимно снегово и в по-малък процент дъждовно и подземно. При град Златоуст през пролетта (април-юни) преминава 67,1% от годишния отток на реката, през лятно-есенния (юли-ноември) – 25,6%, през зимния (декември-март) – 7,3%. В долното течение тези показатели са следните: пролетен – 62,6%, лятно-есенен – 27,4%, зимен – 10%. Среден годишен отток при град Златоуст 8,6 m³/s, при село Лакли 48,2 m³/s, в устието 84 m³/s. Замръзва от края на октомври до началото на декември, а се размразява приз април и началото на май.

Селища

По теченето на реката са разположени сравнително малко населени места, в т.ч. 2 града:

Челябинска област – Златоуст, Куса, посьолок Межевой;
Република Башкортостан – селата Месягутово и Болшеустикинское (районни центрове).

Стопанско значение

По течението на Ай са изградени няколко малки язовира, които в известна степен регулират оттока на реката. В най-долното си течение, до село Метели е плавателна за малки съдове.

Вижте също

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ай (река)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.