Ай Уейуей
| Ай Уейуей 艾未未 | |
| китайски художник концептуалист | |
.jpg) 16 март 2017 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Пенсилвански университет Калифорнийски университет – Бъркли |
| Кариера в изкуството | |
| Жанр | скулптура, Инсталационно изкуство,[1] Инсталационно изкуство[2] |
| Академия | Пекинска филмова академия |
| Направление | скулптура, арт инсталация, архитектура |
| Семейство | |
| Баща | Ай Цин |
| Уебсайт | www.aiweiwei.com |
| Ай Уейуей в Общомедия | |
- В това китайско име фамилията Ай стои отпред.
Ай Уейуей (на китайски: 艾未未; на пинин: Ài Wèiwèi) е китайски художник, скулптор и общественик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 28 август 1957 г. в Пекин в семейството на поета Ай Цин[3][4], изпратен в изгнание в края на 50-те години, а произведенията му остават непубликувани до реабилитацията му през 1978 г.[5] В продължение на шестнадесет години работата на Ай Цин била да почиства обществените тоалетни в селото.[6]
Ай Уейуей прекарва цялото си денство и юношество в Синдзян-уйгурски автономен регион. През 1978 г. започва да следва анимация в Пекинската филмова академия[7], а през 1980 г. става един от основателиите на авангардистката арт група „Звезди“[7].
През 1981 г. емигрира в САЩ, страхувайки се от преследвания от властите[7]. През 1982 г. започва да следва в нюйоркското училище по дизайн „Парсънс“ (на английски: Parsons School of Design) (част от университета на английски: The New School). От 1981 до 1993 г. живее в САЩ, основно в Ню Йорк. Най-силно влияние още през този период му оказват попартът и концептуализмът[7].
През 1993 г. се завръща в Китай поради влошаване на здравословното състояние на баща му[8]. Издава три книги за своето поколение китайски авангардни творци: Черна книга (1994), Бяла книга (1995) и Сива книга (1997).[9]
След връщането си в Китай придобива широка известност с експерименталните си скулптори и инсталации, изработва дизайна на Пекинския национален стадион[10].
Участва активно в обществени кампании, сред които тази за популяризирането на лошокачественото строителство на училища, довело до смъртта на множество деца по време на Съчуанското земетресение през 2008 г.[11]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Инсталация „Template“, Documenta 12, Касел, 2007 -
Инсталация „Дървета“, Кеймбридж, 2010 -
Изложба „Слънчогледови семена“, Тейт Модърн, Лондон, 2011 -
Изложба „Слънчогледови семена“, Тейт Модърн, Лондон, 2011 -
„Serpentine Gallery Pavilion“, Лондон, 2012 -
Инсталация „BANG“, Венеция, 2013 -
Париж, 2015 -
Инсталация върху „Палацо Строци“, Флоренция, 2016 -
Изложба „translocation – transformation“ (спасителни пояси и знаци от китайския зодиак), Виена, 2016 -
Изложба „translocation – transformation“ (спасителни пояси и знаци от китайския зодиак), Виена, 2016
.JPG)
За него
[редактиране | редактиране на кода]- Ai Weiwei: Under Construction. Sydney, University of New South Wales Press, April 2009. ISBN 978-1-921410-73-4.
- Smith, Karen, Obrist, Hans Ulrich, Fibicher, Bernard. Ai Weiwei. Phaidon Press, 2 април 2009. ISBN 978-0-714848-89-1.
- Spalding, David. @large: Ai Weiwei on Alcatraz, 2014
- Tinari, Philip, Merewether, Charles. Ai Weiwei: Works 2004–2007. JRP|Ringier, 2 август 2008. ISBN 978-3-905829-27-3.
- Ai, Weiwei. Ai Weiwei: Fragments Beijing 2006. Timezone 8, 2 април 2007. ISBN 978-988-99015-3-0.
- Ai, Weiwei; Anthony Pins. Ai Weiwei: Spatial Matters: Art Architecture and Activism, 2014
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.getty.edu
- ↑ art21.org
- ↑ Cooper, Rafi. Cultural revolutionary // The Observer. UK, 6 юли 2008. Посетен на 6 юли 2008.
- ↑ Толстова А. Семечки свободы Архив на оригинала от 2011-02-13 в Wayback Machine. // Weekend, 11 февр. 2011.
- ↑ Головастиков К. „Какую биографию делают…“ Архив на оригинала от 2011-04-10 в Wayback Machine. // Lenta.Ru, 8 апр. 2011.
- ↑ Уайнз М. Это вам не рококо! Архив на оригинала от 2020-11-29 в Wayback Machine. // Новая газета, 4 дек. 2009.
- ↑ а б в г Панова О. Ай Вэйвэй: „Многие из моих коллег были арестованы и осуждены“ Архив на оригинала от 2011-05-06 в Wayback Machine. // Артхроника, 2011, № 5.
- ↑ Toy, Mary-Anne. The artist as an angry man // The Age. Australia, 19 January 2008. Архивиран от оригинала на 25 January 2008. Посетен на 6 July 2008.
- ↑ Napack, Jonathan. Ai Weiwei: Works Beijing 1993–2003. Timezone 8, 2 August 2004. ISBN 978-988-97262-8-7. с. 148.
- ↑ China's New Faces: Ai Weiwei // BBC News, 3 март 2005. Посетен на 26 април 2010.
- ↑ Osnos, Evan, It's Not Beautiful, The New Yorker, 24 май 2010 pp.54–63.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
