Азотоводородна киселина
Азотоводородна киселина | |||||
Имена | |||||
---|---|---|---|---|---|
По IUPAC | водороден азид | ||||
Свойства | |||||
Формула | HN3 | ||||
Моларна маса | 43,03 g/mol | ||||
Външен вид | безцетна летлива течност | ||||
Плътност | 1,09 g/cm3 | ||||
Точка на топене | −80 °C | ||||
Точка на кипене | 37 °C | ||||
pKa | 4,64 | ||||
Диполен момент | 1,7 D | ||||
Термохимия | |||||
Стандартна енталпия на образуване | 290 kJ/mol | ||||
Опасности | |||||
NFPA 704 |
| ||||
Инхалация | намалено кръвно налягане и разрушаване на слузестите мембрани | ||||
Идентификатори | |||||
CAS номер | 7782-79-8 | ||||
PubChem | 24530 | ||||
ChemSpider | 22937 | ||||
ChEBI | CHEBI:29449 | ||||
ChEMBL | ChEMBL186537 | ||||
SMILES | N=[N+]=[N-] | ||||
InChI | InChI=1S/HN3/c1-3-2/h1H | ||||
InChI ключ | JUINSXZKUKVTMD-UHFFFAOYSA-N | ||||
UNII | 6P5C4D5D7I | ||||
Gmelin | 773 | ||||
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |||||
Азотоводородна киселина в Общомедия |
Азотоводородната киселина, HN3, е едноосновна безкислородна киселина на азота. Представлява силноексплозивна безцветна течност. Дава соли, наречени азиди.
Строеж
[редактиране | редактиране на кода]В молекулата на HN3, азтоните атоми имат степен на окисление −⅓. Азотният атом, свързан с водорода образува 2σ- и една резонансна π-връзка, описващи sp2-хибридизация. Централният азотен атом, с формален заряд +1, отдава електрон на третия азотен атом с формален заряд −1. Трите азотни атоми са подредени почти в права линия. Между тях се образуват двойни π- и единични σ-връзки.
Физични свойства
[редактиране | редактиране на кода]Азотоводородната киселина е безцветна летлива течност, кипяща при 37 °C.[1] Сублимира лесно. Има неприятна миризма и е отровна. Безводната киселина е силно експлозивна.
Химични свойства
[редактиране | редактиране на кода]Водният разтвор на азотоводородната киселина е слаба киселина със сила, близка до оцетната:
Азотоводородната киселина може да реагира с азиден йон до хидрогеназиден йон – N3HN-
3.
Във воден разтвор търпи бавно диспропорциониране:[1]
HN3 е силен окислител. Разтваря Zn, Fe, Mn и Cu без отделяне на H2:
Йодът и Ce(IV) соли я редуцират до N2.
Смес от солна и азотоводородна киселина действа като царска вода и може да разтвори златото и другите благородни метали. Причината е полученият хлор при реакцията между двете киселини, при която HN3 е окислител:
Азотоводородната киселина реагира като основа с много силни основи:
Азиди
[редактиране | редактиране на кода]Солите на азотоводородната киселина се наричат азиди и по разтворимост във вода приличат на хлоридите.[1] Азидите на алкалните и алкалоземните метали са силно разтворими. При бавно загряване те са устойчиви до стапянето си. Освен CsN3, те се топят с разлагане:[2]
Най-използваната сол е натриевит азид, който се получава при пропускане на диазотен оксид в амонячен разтвор на натрий или при взаимодействие на същия оксид с натриев амид:
Азидите на тежките метали са слабо разтворими във вода – AgN3, Hg(N3)2, Pb(N3)2. Те се получават от водните разтвори на солите на тези метали при утаяване с натриев азид. Всички те са избухливи вещества, които се разлагат при удар и нагряване.
Получаване
[редактиране | редактиране на кода]Азотоводородната киселина за първи път е получена от окисление на хидразин с азотиста киселина:[2]
Азотоводородната киселина се получава от алкални азиди и по-силна киселина, например концентрирана сярна киселина:
HN3 се изолира от сместа с вакуумна дестилация.[2]