Азотноторов завод – Стара Загора
| Азотноторов завод – Стара Загора |
Азотноторовият завод „Агробиохим“ в Стара Загора е бивше промишлено предприятие за производство на азотни торове.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1960 година Народна република България внася големи количества азотни торове от СССР, ГДР и Западна Германия, като същевременно изнася значително по-малки количества към други страни от Източния блок. В опит да подобри външнотърговския си баланс, през 1961 година страната спира вноса на азотни торове и става нетен износител, но това довежда до недостиг на торове в българското селско стопанство.[1] За да се задоволи вътрешната необходимост от азотни торове, включително планираното увеличаване на употребата им от 32 килограма на хектар през 1960 г. до 80 килограма на хектар към 1965 г., е взето решение да се изгради нова мощност за производство на азотни торове. Старозагорският завод се очаква да играе и ключова роля в по-дългосрочна перспектива, тъй като се планира до 1980 година 60% от плодородните почви в страната да станат обработваеми земи за поливно земеделие, където азотните торове са най-полезни.[1]
Планираната инвестиция в завода е на стойност 90 милиона щатски долара.[1] Една трета от оборудването е осигурена от България, останалата част – главно от СССР, а малка част от оборудването доставя ГДР. Съветската помощ за проекта включва и предоставяне на чертежи и планове на комплекса, както и технически специалисти за изграждането му. Основната очаквана полза от предприятието е да задоволи вътрешните нужди от азотни торове, да позволи износ, както и да осигури работа на 2800 души. От гледна точка на работната ръка, предприятието се е очаквало да даде работа на 8% от промишлените работници в Старозагорски окръг, както и 12% от общата маса работници в химическата промишленост на НРБ; заводът по това време е един от десетте най-големи азотноторови заводи в света.[1]
На 26 април 1963 година предприятието започва работа.
Производствени мощности и технологии
[редактиране | редактиране на кода]През 70-те и 80-те години на 20 век, „Агробиохим“ разширява своите производствени мощности и внедрява нови технологии, които увеличават капацитета и ефективността на производството. Заводът използва модерни за времето си методи за синтез на амоняк и азотни съединения, което му позволява да покрие нарастващите нужди на селското стопанство в България и да изнася продукция за други социалистически държави.
Икономическо значение
[редактиране | редактиране на кода]В пика на своето развитие, „Агробиохим“ е един от най-големите работодатели в региона на Стара Загора, осигурявайки работа на хиляди хора. Продуктите на завода играят ключова роля в поддръжката на земеделието, като значително повишават добивите и качеството на селскостопанската продукция в страната.
Закриване
[редактиране | редактиране на кода]След построяването си, старозагорският завод, заедно с комбината Неохим в Димитровград, стават основни доставчици на торове за българския пазар, както и други икономики в Съвета за икономическа взаимопомощ. След разпадането на социалистическия блок, предприятието успява да намери външни пазари и изнася 80% от продукцията си.[2] Предприятието е с положителни финансови резултати и успешно реализира продукция в Западна Европа, Африка и Близкия изток до 1997 година, когато започва да регистрира загуби от 1,2 милиона лева месечно.[2]
Според тогавашния заместник изпълнителен директор на предприятето, причината за това е съчетанието от конкуренцията на заводи в Украйна и Русия, които продават на дъмпингови цени, с общия глобален спад в цените на торовете. Според други бивши ръководни служители на предприятието обаче, заводът е ликвидиран умишлено за сметка на Неохим, където има интереси тогавашният депутат от СДС Христо Бисеров.[2] Дружеството бързо натрупва дългове, които достигат до 92 милиона лева,[3] което води до обявяването му в неплатежоспособност на 28 февруари 2008 година след искане на най-големия кредитор – Булгаргаз. След разпродаването на активите, синдиците събират едва 3,3 милиона лева.[2]
Бомбоубежище
[редактиране | редактиране на кода]Към завода е построено и противоатомно бомбоубежище. То е създадено при построяване на завода и е в състояние да приюти 2500 души – колкото са били работниците в предприятието. Оборудвано е със стаи, лечебница, складово помещение, тоалетни, бани, команден пункт, собствено аварийно електрозахранване и водоизточник, и филтрационни системи. Убежището се поддържа в изправно състояние от частна фирма.[4]
Екологични последици
[редактиране | редактиране на кода]След закриването на завода, остава въпросът за справянето с екологичните последици от дейността му, включително замърсяване на почвите и водите в района на Стара Загора. През последните години са предприети стъпки за почистване и рехабилитация на засегнатите територии, но въздействието на производствената дейност на „Агробиохим“ продължава да бъде обект на внимание от страна на екологичните организации и местната общност.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г ЦРУ .
- ↑ а б в г Тъжната съдба на един знаков за Стара Загора завод (препечатка от статия в Стандарт) // 2018 / 2001. Посетен на 20 април 2023.
- ↑ Дадоха ход на делото за фалита на “Агробиохим”. // news.bg, 15 януари 2001. Посетен на 20 април 2023.
- ↑ Подземен град приютява 2500 души в Стара Загора // Българска национална телевизия, 16 март 2023. Посетен на 20 април 2023.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Bulgaria begins production at one of the ten largest nitrogen fertilizer plants in the world // Централно разузнавателно управление (ЦРУ), 1963. Посетен на 11 март 2023. (на английски)