Направо към съдържанието

Азов (батальон)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Отряд със специално предназначение „Азов“
Лого на батальон „Азов“
Информация
ШефДенис Прокопенко
Активнаот 5 май 2014 г.;
преди 10 години (2014-05-05)
Държава Украйна
Клон Национална гвардия
Типпехота
Размер900 – 1500
Битки/войниВойна в Донбас:

Руско нападение над Украйна:

Командири
Изтъкнати
командири		Андрей Билецки,
Игор Михайленко,
Владимир Шпара,
Максим Жорин,
Ярослав Гончар,
Игор Мосийчук,
Игор Криворучко,
Олег Однороженко,
Родион Добродомов (†),
Ярослав Бабич (†)
Емблеми
Знаме на батальон „Азов“
Отряд със специално предназначение „Азов“ в Общомедия
Военна техника на „Азов“ на площад „Свобода“ в Мариупол през 2016 г.
Марш на ветерани от „Азов“ в Киев през 2019 г.
Военен парад на „Азов“ в Мариупол през 2021 г.

Отряд със специално предназначение „Азов“ (на украински: Окремий загін спеціального призначення „Азов“), известен още като полк „Азов“ и батальон „Азов“, е подразделение на Националната гвардия на Украйна, базирано в Мариупол в крайбрежния район на Азовско море, от което произлиза и името му.[1] „Азов“ е сформиран като паравоенна милиция през май 2014 г.[2] Първото му участие в бойни действия е в боевете за Мариупол срещу проруските сепаратисти през юни 2014 г.[3] До официалното си включването си в Националната гвардия на Украйна на 11 ноември 2014 г. действа като доброволческа полицейска рота.[4][5][6] След руското нападение над Украйна през 2022 г., батальонът привлича внимание с използването му от Русия за оправдаване на инвазията, участието си в отбраната на Мариупол[7] и за отбраната на стоманодобивния завод „Азовстал“.[8]

Батальонът е обвиняван в извършване на изтезания и военни престъпления,[9][10] както и за връзка с неонацистката идеология.[11][12] „Азов“ използва противоречиви символи, включително варианти на волфсангел, използвани от дивизиите на Вафен-СС и Вермахта по време на Втората световна война и черното слънце. През зимата на 2015 черното слънце е премахнато от логото на „Азов“[13][14][15][16][17][18] През март 2015 г. говорител на батальона „Азов“ казва пред „USA Today“, че само 10% до 20% от членовете на групата са нацисти.[19] В миналото законодателите в САЩ и Канада блокират изпращането на оръжия поради крайнодесните му връзки. Тези връзки също довеждат до фокус върху формацията в руската пропаганда. Една от причините, посочени от президента на Русия Владимир Путин за инвазията през 2022 г., е „денацификацията“ на Украйна, за да се премахне предполагаемият контрол на крайнодесни сили като „Азов“ над страната.

В България открити симпатии към батальона „Азов“ има председателя на БНС – НД, Боян Расате. На 26 февруари 2022 г. той излиза на протест против руското нападение над Украйна със знамето на „Азов“.[20]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Създаване

[редактиране | редактиране на кода]

Батальон „Азов“ е създаден на 5 май 2014 г. в град Бердянск, заедно с други батальони на Специалната полицейска патрулна служба (БПСМОП) на МВР Украйна, въз основа на решение на Министерството на вътрешните работи на Украйна да сформира специални полицейски части с цивилни лица и лица, които имат военна служба или са преминали ускорен двуседмичен курс на обучение в Министерството на вътрешните работи.

Батальонът се основава от членове на две обществени организации: „Автомайдан“ и „Патриот на Украйна“. На 20 май 2014 г. е обявено набирането на бойци в батальона.[21]

Според бившия[22] заместник-командир на батальон Игор Мосийчук, в началото на юни 2014 г. специалният батальон се състои от 20 чужденци: от Русия, няколко души от скандинавските страни и един гражданин на Италия.[23]

Начало на бойните действия

[редактиране | редактиране на кода]

След създаването си батальон „Азов“ провежда обучение в района на Запорожкия край, Бердянск, а също така патрулира района около Мариупол.[24] Според бившия заместник-командир на батальона Ярослав Гончар, поделението започва действия през април, когато е участвало в различни видове разузнавателни операции. Батальонът обаче започва пряко участие във военни действия в началото на май 2014 г., като води няколко малки битки с диверсионни групи в околностите на Мариупол.[25]

На 7 май проруските сепаратисти стрелят с автомати по автобус на батальона край селището Мангуш, в резултат на което шофьорът е ранен. Един от нападателите е убит, а други двама са взети в плен, включително „министърът на отбраната“ на т. нар. „Донецка народна република“ Игор Хакимзянов.[26]

Боеве в Мариупол

[редактиране | редактиране на кода]

На 9 май 2014 г. войници от батальон „Азов“ пристигат по призива на началника на полицията в Мариупол, за да участват в освобождаването на заловената сграда на Градското полицейско управление на Мариупол от проруските сепаратисти.[24]

Според командира на батальон „Донбас“ Семен Семенченко, към 22 май 2014 г. батальон „Азов“ е бил най-боеспособното подразделение на Министерството на вътрешните работи на Украйна.[27]

На 23 май батальон „Азов“ предлага на бойците от Донецката народна република, разположени близо до Шахтьорск, Чистяково и Снежное, да премахнат незаконните контролно-пропускателни пунктове, да сложат оръжието си и да се върнат при семействата си. В противен случай батальонът заявява, че ще бъде принуден да изчисти всички незаконно инсталирани контролно-пропускателни пунктове в района на тези градове.[28] В същия ден батальон „Азов“ прочиства изпълнителния комитет на градския съвет на Чистяково в Донецка област от проруски сепаратисти. В резултат на престрелката загиват двама представители на ДНР, без убити и ранени от батальон „Азов“.[29]

На 26 май 2014 г. батальон „Азов“ заедно с бойци от батальон „Украйна“ щурмуват разпределителна база на сепаратисти и руски бойци, създадена в дачата на Александър Янукович в село Урзуф. При нападението някои сепаратисти са убити, други са задържани, а при претърсване на помещенията е намерен голям арсенал от малки оръжия и пари в брой.[30]

На 26 май бойци на батальона „Азов“, заедно с батальон „Украйна“, убиват около 5 сепаратиста, включително снайперист, по време на разузнавателна операция и задържат 3-ма. Също така в резултат на операцията е унищожена част от боеприпасите на сепаратистите.[31]

На 12 юни един от лидерите на сепаратистите на т. нар. Донецка народна република, Александър Фоменко, е задържан от войници на батальона в Мариупол.[32]

На 13 юни войници от батальона „Азов“, с подкрепата на Националната гвардия, батальон „Днепър-1“ и въоръжените сили на Украйна, освобождават Мариупол от бойците на т. нар. Донецка народна република. По време на операцията 4 бойци са ранени от украинска страна (1 е тежко ранен), загубите на сепаратистите са 3 убити, 17 ранени, а 38 бойци са задържани.[33]

На 30 юни 2014 г. бойци на батальона „Азов“ задържат Игор Гусков, стотник от проруските бердянски казаци, който е близък сътрудник на един от лидерите на сепаратистите в Донбас – Игор Гиркин, с прякора „Стрелка“.[34]

От началото на юли бойците на поделението провеждат операции по затваряне на каналите за доставка на оръжие на сепаратистите в района на Донецка област. По-специално, според командира на батальона Андрей Билецки, към 6 юли крайбрежието на Азовско море в Донецка област е напълно контролирано от батальона, изградени са контролно-пропускателни пунктове и някои сепаратисти са задържани.[35]

На 12 юли 2014 г. един от лидерите на сепаратистите от Дружковка – Васил Черненко е задържан от бойци на батальона. Той е обвинен в организиране на терористични групи и нападение срещу украинските военни.[36]

На 15 юли 2014 г. бойците на батальона задържат един от лидерите на сепаратистите от ДНР – Алексий Пабушков, грък, който е съюзник на Андрей Борисов, водач на бойното крило на сепаратистите от ДНР в Мариупол, по прякор „чеченец“.[37]

На 25 юли 2014 г. бойците на батальона задържат терорист от ДНР с прякор „Знаме“, който е оръжейник в местна сепаратистка клетка. Задържаният е предаден на СБУ за разследване.[38]

Боеве за Иловайск

[редактиране | редактиране на кода]

На 10 август 2014 г. въоръжените сили на Украйна с участието на бойци от батальоните „Донбас“, „Азов“, „Шахтьорск“ и „Десен сектор“ започват операция за освобождаване на Иловайск и премахване на укрепената сепаратиска зона.[39]

На 18 август 2-ри взвод на батальона „Азов“, заедно с части на батальон „Донбас“ и отделна рота на батальон „Днепър“, водят упорита битка в покрайнините на Иловайск. Вечерта части на батальоните „Азов“ и „Днепър“ се утвърждават в покрайнините на града.[40]

Отбрана на Мариупол през 2014 г.

[редактиране | редактиране на кода]

В края на август 2014 г. група разузнавачи на „Азов“, сред които техният съратник Никола Самофалов, попадат в засада на сепаратистите. Няколко войници са убити на място, други по-късно се озовават в руски затвори. След известно време сепаратистите се обаждат на роднините на Никола и им казват, че Никола Самофалов, известен повече като „Ядрото“, вече го няма. Той се смята за изчезнал, приблизителната дата на смъртта му е 31 август.

На 5 септември заедно с части на въоръжените сили на Украйна защитават Мариупол в посока Новоазовск.[41]

На 12 октомври войници от батальона с войници от въоръжените сили неутрализират вражески танк, който обстрелва украински военни позиции. Елиминирано е и вражеското командване, което по-късно пристига с джип на мястото.[42]

През ноември 2014 г. ръководството на полка, съвместно със Службата за сигурност на Украйна и Държавната гранична служба на Украйна, задържат руски гражданин, който е трябвало да се присъедини към поделението от името на руските специални служби и да предостави информация за дейността и ръководството за операции на „Азов“, за което е разполагал с компоненти за монтаж на експлозиви с дистанционно управление.[43]

Реорганизация и приобщаване в Националната гвардия

[редактиране | редактиране на кода]

На 17 септември 2014 г. със заповед на министъра на вътрешните работи Арсен Аваков батальон „Азов“ е реорганизиран и разширен в едноименния полк. Андрей Билецки остава командир на новосформирания полк.[44]

На 4 октомври е съобщено, че войници на „Азов“, в сътрудничество със Службата за сигурност на Украйна, задържат дезертьор – прапорщик от Националната гвардия, като през него в продължение на три месеца „изтичат“ данни за придвижването на украинските войски към т. нар. „Донецка народна република“.[45]

На 9 октомври е взето решение за преобразуване на полк със специално предназначение „Азов“ на Министерството на вътрешните работи на Украйна към Националната гвардия на Украйна.[46] Командирът на полка Андрей Билецки отбелязва, че частта е в процес на формиране, включва артилерийска дивизия, която вече е започнала учебни стрелби, и включва полк и танкова част.[47]

На 11 ноември министърът на вътрешните работи на Украйна Арсен Аваков подписва заповед за преобразуване на полк „Азов“ към Националната гвардия на Украйна и по-нататъшното му възнаграждение, до бойния стандарт на бригадите на Националната гвардия.[48][49][50]

На 28 ноември разузнавателна група на полк „Азов“ унищожава разузнавателна група от сепаратисти, действаща в района на Мариупол, като убива двама и ранява един.[51]

Настъпление към Широкино

[редактиране | редактиране на кода]
Районът на настъпление към Широкино през 2015 г. и освобождаването на 5 населени места от проруските сепаратисти.

На 10 февруари 2015 г. батальонът освобождава от сепаратистите 5 населени места, разположени източно от Мариупол: Павлопол, Коминтерново, Бердянске, Широкино и Лебединское.[52]

На 18 април 2015 г. Георги Джанелидзе е убит в битка със сепаратистите край село Широкино. Той е смъртоносно ранен, а тялото му остава в района на престелките, руските сепаратисти не позволяват да бъде отведен, а по-късно районът е миниран. Тялото на Георги е извадено след 10 часа разговори с „ОССЕ“. По-късно бившият президент на Грузия Михаил Саакашвили заявява, че грузински доброволец е убил руски инструктор, преди да умре.

На 18 юни 2015 г., по случай годишнината от освобождението на Мариупол от проруските сепаратисти, командирът на батальона Андрей Билецки обявява реорганизацията на батальон „Азов“ в отделна специална бригада. Персоналът на новосъздадената бригада е предвиден да бъде увеличен до 2,5 хиляди войници.[53]

2016

[редактиране | редактиране на кода]

През август 2016 г., според някои източници по инициатива на Юрий Алеров,[54] част от формированието е назначено за охрана на контролно-пропускателни пунктове в Запорожка област.

Отбрана на Мариупол през 2022 г.

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Обсада на Мариупол (2022)
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

В Мариупол полкът "Азов" претърпява поражение и след попадане в обкръжение оцелелите войници се предават на руските войски. Най-малко 50 военнопленници от баталиона загиват в Клането в затвора в Оленивка на 29 юли.[55]

Идеология

[редактиране | редактиране на кода]

Нео-нацизъм

[редактиране | редактиране на кода]

Азовският баталион е описван като крайно-дясна милиция, с връзки към нео-нацизма и членове, които носят нео-нацистки и SS-символи, и също така изразяват нео-нацистки възгледи.[56][57][58]

Създателят на батальонът „Азов“ Андрей Билецки, лидер на крайно-дясната социално-национална асамблея (СНА), през 2014 г. заявил че „...историческата мисия на нашата нация...е да поведе...белите раси на света в последен поход за тяхното оцеляване...поход срещу водените от семити Untermenschen“. [59]

Според говорител на „Азов“ „само 10 – 20%“ от служещите са с нацистки убеждения, като един от командирите обяснява нео-нацистката идеология с „буйна младост“. [60]

Чужденци в „Азов“

[редактиране | редактиране на кода]

Повечето чужденци са от руски произход като Андрей Грек (Балабан), който умира в битката за Маринка на 4 август 2014 г. В батальона , който е бригада от 2023 има евреи, азербайджанци, грузинци, беларуси и други. От октомври 2014 г. основателят на „Азов“ Андрей Билецки напуска полка, за да влезе в политиката с партията си "Национален корпус", което предизвиква разкол в „Азов“, и така до 2016 г. го последват немалко войници от „Азов“, които към днешна дата се бият в батальоните Кракен, Фрайкор, 3 отделна щурмова бригада (от съзадаването на 24.02.2024 до 16.01.2023 ССО „Азов“ Киев) и други.

Участие в политиката

[редактиране | редактиране на кода]

През септември 2016 г. Андрей Билецки обявява създаването на нова политическа партия, в деня на православния празник Покров Богородичен.[61] На 14 октомври 2016 г. е основана политическа партия „Национален корпус“. Полк „Азов“ като подразделение на Националната гвардия не участва в политиката, но е тясно свързан с Граждански корпус „Азов“ и Националните отряди, в които влизат бивши бойци и доброволци на „Азов“. Поради тесните му връзки с политическата партия и международната активност на някои ветерани от „Азов“ и настоящи членове, разследващият екип на „Bellingcat“ ги обвинява, че систематично вербуват американски крайнодесни екстремисти от 2015 г., популяризирайки собствената си международна програма и връзки с американски крайнодесни организации, като Атомвафен дивизия и „Rise Above Movement“.[62] Говорителят на партия „Национален корпус“, Роман Чернишов, коментира ситуацията, като заявява, че публикацията на Bellingcat е „набор от истории на ужасите, клишета и стереотипи“. Според него журналистите се опитват да „очернят движението „Азов“, като смесват в изданието полк „Азов“ и партия „Национален корпус“.[63]

Символика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Емблема на партизански отряд „Черен корпус“, използвана до началото на лятото на 2014 г.
    Емблема на партизански отряд „Черен корпус“, използвана до началото на лятото на 2014 г.
  • Емблема на батальон „Азов“, използвана от началото на лятото на 2014 г. до края на зимата на 2015 г.
    Емблема на батальон „Азов“, използвана от началото на лятото на 2014 г. до края на зимата на 2015 г.
  • Емблема на полк „Азов“, използвана от началото на пролетта на 2015 г.
    Емблема на полк „Азов“, използвана от началото на пролетта на 2015 г.
  • Емблема на III рота от 1-ви батальон на полк „Азов“, използвана от зимата на 2014/2015 г.
    Емблема на III рота от 1-ви батальон на полк „Азов“, използвана от зимата на 2014/2015 г.
  • Автор Микола Андрейчук
    Емблема на танковия батальон на полк „Азов“ (подразделение със собствено име „Студен Яр“), използвана от пролетта на 2015 г.

Структура

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1-ви батальон за оперативно предназначение
  • 2-ри батальон за оперативно предназначение
  • танкова рота
  • артилерийски дивизион

Главно командване

[редактиране | редактиране на кода]

Командири на батальон/полк „Азов“:

Началници на щаба на батальон/полк „Азов“:

  • Вадим Троян (юни – октомври 2014 г.)
  • Андрей Клос (и. д. октомври – ноември 2014 г.)
  • Владислав Соболевски (ноември 2014 – септември 2017)
  • Игор Клименко (от септември 2017 г. до 2021 г.)
  • Богдан Кротевич (от 2021 г.)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ The separatists fired on a bus with fighters of the "AZOV" special police battalion // National Police of Ukraine. 7 May 2014. Архивиран от оригинала на 2018-04-12. Посетен на 2022-05-20.
  2. ↑ Lazaredes, Nicholas. Ukraine crisis: Inside the Mariupol base of the controversial Azov battalion // ABC News. Sydney, 23 March 2015. Архивиран от оригинала на 15 February 2022. Посетен на 18 April 2020.
  3. ↑ Pancevski, Bojan. Kiev lets loose Men in Black // London, The Sunday Times, 11 May 2014. Архивиран от оригинала на 14 February 2022. Посетен на 12 April 2018.
  4. ↑ ngu.gov.ua. 23 April 2015. Архивиран от оригинала на 9 July 2015. Посетен на 23 June 2016.
  5. ↑ Hume, Tim. How a Far-Right Battalion Became a Part of Ukraine's National Guard // 16 February 2022. Архивиран от оригинала на 6 March 2022. Посетен на 7 March 2022.
  6. ↑ Azov regiment announces creation of own party // 16 September 2016. Архивиран от оригинала на 17 September 2016. Посетен на 16 November 2016.
  7. ↑ After a Week of Siege, Bloodied Mariupol Plans Mass Graves // 9 March 2022.
  8. ↑ 'Defenders of Mariupol are the heroes of our time': the battle that gripped the world // The Guardian. May 17, 2022.
  9. ↑ Hahn 2018, с. 277.
    The Azov battalion's general reputation and alleged war atrocities...
  10. ↑ Colborne 2022, с. 34.
    Human rights watchers have made several accusations of war crimes committed by Azov soldiers in 2014 and early 2015, which included torture and looting of civilian homes.
  11. ↑ Inside Azov, the far-Right brigade killing Russian generals and playing a PR game in the Ukraine war // The Daily Telegraph, 18 March 2022. Посетен на 1 April 2022.
  12. ↑ Jones, Seth G. The Rise of Far-Right Extremism in the United States // 2018. Посетен на 8 April 2022. ...groups like the Azov Battalion, a paramilitary unit of the Ukrainian National Guard, which the FBI says is associated with neo-Nazi ideology.
  13. ↑ РБК-Україна (22 June 2015), Комбат „Азова“ заперечує зв'язок символіки батальйону з нацизмом. Архив на оригинала от 5 декември 2019 в Wayback Machine. на английски: "The Azov Special Purpose Regiment, which is taking part in the anti-terrorist operation (ATO) in Donbas, does not use Nazi symbols in its symbols. The commander of „Azov“, the People's Deputy of Ukraine Andrey Biletsky declared it, transfer „Donetsk news“. According to Biletsky, the emblem that many consider to be the Nazi „wolf trap“, „Idea of the Nation“ – is the intersection of the letters of the Latin alphabet „and“ and „N“
  14. ↑ Driebergen, Michiel. Campfire Songs and Kalashnikovs // Foreign Policy. 11 October 2016. Архивиран от оригинала на 30 December 2018.
  15. ↑ Luhn, Alec. Preparing for War With Ukraine's Fascist Defenders of Freedom // Foreign Policy. 30 August 2014. Архивиран от оригинала на 29 August 2019. Посетен на 5 March 2017.
  16. ↑ Walker, Shaun. Azov fighters are Ukraine's greatest weapon and may be its greatest threat // The Guardian. 10 September 2014. Архивиран от оригинала на 10 September 2014.
  17. ↑ Newman, Dina. Ukraine conflict: 'White power' warrior from Sweden // 16 July 2014. Архивиран от оригинала на 28 February 2022. Посетен на 21 June 2018.
  18. ↑ Sheerin, Jude. Who are the Azov battalion defending Mariupol? // BBC, 17 March 2022. ...Wolfsangel insignia, which was used by notorious Nazi SS units...
  19. ↑ Volunteer Ukrainian unit includes Nazis // 10 March 2015. Посетен на 22 March 2022.
  20. ↑ „Боян Расате пак се озова с белезници. Националистът размаха знамето на сочения за неофашистки Азовски полк на протеста в подкрепа за Украйна“ // lupa.bg, 26 февруари 2022. Посетен на 15 май 2022. (на български)
  21. ↑ ТСН: Батальйон „Азов“ оголосив набір нових вояк // Архивиран от оригинала на 5 грудня 2019. Посетен на 23 травня 2014.
  22. ↑ Про честь, олігархів та національну гідність // Ігор Мосійчук, 1 серпня 2014 // Архивиран от оригинала на 3 серпня 2014. Посетен на 28 жовтня 2014.
  23. ↑ «Чорні чоловічки» поповнять лави спецбатальйону „Азов“ // Архивиран от оригинала на 3 вересня 2014. Посетен на 27 серпня 2014.
  24. ↑ а б Факти ICTV: Зрада працівників МВС у Маріуполі: за планом бійці батальйону „Азов“ повинні були загинути (відео) // Архивиран от оригинала на 24 травня 2014. Посетен на 23 травня 2014.
  25. ↑ Добровольцы. Надежда Украины и армии. Мысли про „Азов“ // «Ukrinform», 21 травня 2014 // Архивиран от оригинала на 29 травня 2014. Посетен на 29 травня 2014.
  26. ↑ Сепаратисти обстріляли автобус з бійцями батальйону міліції спецпризначення „Азов“ // Архивиран от оригинала на 8 травня 2014. Посетен на 29 травня 2014.
  27. ↑ Новий погляд: Батальйон „Азов“ – найбоєздатніший підрозділ МВС в Україні, – ватажок „чорних чоловічків“ // «Новий Погляд», 22 травня 2014 // Архивиран от оригинала на 2014-10-17. Посетен на 23 травня 2014.
  28. ↑ Преса України: Батальйон „Азов“ розпочинає тотальну зачистку Донбасу від терористів // Архивиран от оригинала на 24 травня 2014. Посетен на 23 травня 2014.
  29. ↑ Українська правда: Батальйон „Азов“ очистив виконком у Торезі від бойовиків – ЗМІ // Архивиран от оригинала на 26 травня 2014. Посетен на 23 травня 2014.
  30. ↑ Батальон „Азов“ штурмом взял дачу Януковича-младшего (видео) // Архивиран от оригинала на 29 травня 2014. Посетен на 29 травня 2014.
  31. ↑ В Маріуполі силовики знищили п'ятьох терористів, троє затримані // Архивиран от оригинала на 30 травня 2014. Посетен на 29 травня 2014.
  32. ↑ В Мариуполе задержали „народного мэра“ (обновлено) // Архивиран от оригинала на 17 червня 2014. Посетен на 16 червня 2014.
  33. ↑ Сили АТО повністю звільнили Маріуполь, в який буде перенесена ОДА Донецької області // Архивиран от оригинала на 2014-07-02. Посетен на 16 червня 2014.
  34. ↑ Батальйон „Азов“ затримав близького соратника терориста Стрєлка // Архивиран от оригинала на 7 липня 2014. Посетен на 30 червня 2014.
  35. ↑ Азовське узбережжя повністю контролюється – батальйон „Азов“ // Архивиран от оригинала на 9 липня 2014. Посетен на 6 липня 2014.
  36. ↑ Бійці „Азова“ затримали лідера терористів ДНР // Архивиран от оригинала на 13 липня 2014. Посетен на 12 липня 2014.
  37. ↑ Спецбатальйон „Азов“ затримав спільника терориста „Чечена“ // Архивиран от оригинала на 16 липня 2014. Посетен на 15 липня 2014.
  38. ↑ У Маріуполі затримали і віддали до СБУ „Прапора“ з ДНР // Архивиран от оригинала на 29 липня 2014. Посетен на 26 липня 2014.
  39. ↑ Дневники войны – 13 // Архивиран от оригинала на 2019-12-20. Посетен на 19 серпня 2014.
  40. ↑ Сили АТО зачищають Ясиновату, контролюють уже більше половини Іловайська // Архивиран от оригинала на 19 серпня 2014. Посетен на 19 серпня 2014.
  41. ↑ Сили АТО почали наступ в напрямку Новоазовська // Архивиран от оригинала на 5 вересня 2014. Посетен на 5 вересня 2014.
  42. ↑ Бійці полку „Азов“ разом з солдатами ЗСУ знешкодили ворожий танк // «Українські Національні Новини», 12 жовтня 2014 // Архивиран от оригинала на 19 жовтня 2014. Посетен на 13 жовтня 2014.
  43. ↑ СБУ затримала росіянина-диверсанта. Готував замах на „Азов“. Архив на оригинала от 2014-11-24 в Wayback Machine. Українська правда. 16.11.2014.
  44. ↑ «Азов» розширився до полку і наголошує, що на вибори не йде // Архивиран от оригинала на 21 вересня 2014. Посетен на 18 вересня 2014.
  45. ↑ Добровольці „Азова“ спільно з СБУ затримали прапорщика Нацгвардії, який 3 місяці „зливав“ інформацію про українські війська бойовикам „ДНР“ // Архивиран от оригинала на 5 жовтня 2014. Посетен на 5 жовтня 2014.
  46. ↑ Полк „Азов“ перепідпорядкують Нацгвардії // Архивиран от оригинала на 17 квітня 2017. Посетен на 18 червня 2017.
  47. ↑ До складу Національної гвардії України увійшов полк МВС „Азов“ // Національна гвардія України, 9 жовтня 2014 // Архивиран от оригинала на 2014-10-13. Посетен на 9 жовтня 2014.
  48. ↑ Полк „Азов“ увійшов до складу Нацгвардії – Аваков – Новини – Український тиждень, Тиждень.ua // Архивиран от оригинала на 18 жовтня 2016. Посетен на 2017-06-18.
  49. ↑ КОМАНДИРОМ ПОЛКУ СПЕЦІАЛЬНОГО ПРИЗНАЧЕННЯ „АЗОВ“ ПРИЗНАЧЕНИЙ ПІДПОЛКОВНИК МІЛІЦІЇ АНДРІЙ БІЛЕЦЬКИЙ
  50. ↑ Аваков: Порошенко не розпускав батальйони // Архивиран от оригинала на 11 листопада 2014. Посетен на 11 листопада 2014.
  51. ↑ Сили АТО вчора знищили розвідувальну групу терористів – штаб // Архивиран от оригинала на 5 грудня 2014. Посетен на 29 листопада 2014.
  52. ↑ СНБО заявляет о зачистке от боевиков 5 населенных пунктов вблизи Мариуполя (дополнено) Архив на оригинала от 2015-02-10 в Wayback Machine.
  53. ↑ Полк Азов буде реорганізовано в бригаду спецпризначення – Білецький Архив на оригинала от 2015-06-23 в Wayback Machine. // Корреспондент.net, 18 червня 2015
  54. ↑ Полк „Азов“ вивели з Маріуполя // Архивиран от оригинала на 27 серпня 2016. Посетен на 28 серпня 2016.
  55. ↑ https://www.nytimes.com/2022/07/29/world/europe/ukraine-prison-russia-azov.html
  56. ↑ Keane, Fergal. "Ukraine crisis: Heavy shelling in hours before ceasefire" // BBC. 29 януари 2015.
  57. ↑ Walker, Shaun. "Azov fighters are Ukraine's greatest weapon and may be its greatest threat" // The Guardian. 10.09.2014.
  58. ↑ Seth G. Jones. The Rise of Far-Right Extremism in the United States
  59. ↑ Sakwa, Richard. Frontline Ukraine: Crisis in the Borderlands // B.Tauris. 18 декември 2014.
  60. ↑ Dorell, Oren. "Volunteer Ukrainian unit includes Nazis" // USA Today. 22 ноември 2019.
  61. ↑ «Азов» анонсував створення власної політичної партії // Архивиран от оригинала на 17 вересня 2016. Посетен на 17 вересня 2016.
  62. ↑ «Защищаем белую расу»: украинские ультраправые вовлекают американских экстремистов в свои проекты // 2019-02-27. Архивиран от оригинала на 22 березня 2019. Посетен на 2019-03-22.
  63. ↑ В „Азове“ прокомментировали расследование Bellingcat о связи их членов с праворадикалами США // Архивиран от оригинала на 22 березня 2019. Посетен на 2019-03-22.

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело“          Портал „Украйна“         Портал „Украйна“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Азов_(батальон)&oldid=12432700“.