Азимутно винторулевo устройство

Азимутно подрулващо устройство (винторулевата колона) е в корабостроенето гребен винт, разположен във въртяща се на 360° колонка. Такова устройство заменя руля и позволява акостиране на тесни места по-рядко прибягвайки до помощта на лоцман и буксирен съд.

Азимутното подрулващо устройство може да бъде както допълнителен движител на кораба, така и основен. Често се явява основен движител за специализираните съдове, които се нуждаят от регулярно маневриране, например буксирите и плаващите сондажни платформи и ледоразбивачите. Съвременното използване на ВРК е много разпоространено и засяга почти всички типове съдове.

Разновидност на ВРК е подрулващото устройство от подвижния или окачен тип (да не се бърка с Azipod).

Конструкция

Винторулевите колонки се класифицират според схемата на предаване на двигателния момент към винта: т.е. според типа трансмисия:

Механична с вертикален вал (тази схема в световното корабостроене се нарича на английски: L-drive). Двигателят е разположен вътре в съда, над колонката, неговия вал влиза в колонката вертикално и с помощта на една ъглова зъбна предавка движението се предава на вала на гребния винт. Тъй като в дадения случай валът на двигателя е вертикален, колонката може да се задвижва само от гребен електрически двигател.
Механична с хоризонтален вал (тази схема в световното корабостроене се нарича на английски: Z-drive) Двигателят е разположен вътре в съда, неговият вал влиза в колонката хоризонтално и с помощта на две ъглови зъбни предавки и междинен вертикален вал предава движението на вала на гребния винт.
Електрическа (на английски: Azipod).

Често азимутното устройство се върти не на всичките 360°, а само в ограничен сектор (например при моторните яхти).

Според броя винтове в колонка:

Едновинтово.
Двувинтово тандемно (винтовете се въртят в една посока, изключително тип Azipod).
Двувинтово опозитно (винтовете се въртят в различни посоки).

Според типа на гребните винтове в колонката:

Гребни винтове в насадка (обикновено ВРК с механична предавка);
Гребни винтове без насадка (преимуществено тип Azipod).

Гребни установки тип Azipod

Гребен електродвигател на променлив ток разположен в подводната гондола на колонката, така че гребният винт е разположен на неговия вал. Такава схема за първи път се използва от компанията ABB под търговската марка Azipod през 1990 г. Установките са изпълнени както в напълно въртяща се, така и в неподвижна версии. Компанията произвежда установки с мощност до 20 МВт.

За и против

Преимущества:

Леко маневриране на ниски скорости, до акостирането без буксир.
Къс спирачен път, няма необходимост от реверс на винта.

Недостатъци:

Затруднен ремонт и обслужване извън специализираните места, които се правят само при корабостроителя и при докуване на съда. Т.е. не и на път.
Невисоко механично КПД.
Невъзможност да се използват корабен нискооборотен дизел (двутактови корабни дизелови двигатели с честота на въртене на коляновия вал до 250 об/мин, тип MAN, B&W, Sulzer и подобни).

Употреба

Буксири, спасителни кораби, сондажни кораби, научноизследователски съдове – съдовете от тези класове се нуждаят от точно маневриране и да лягат на дрейф (положение на съда, когато е неподвижен независимо от вятъра и вълните).
Речни и морски товарни и пътнически кораби (например, „Куйн Мери“ 2^[1]) от ново поколение, такива като сухогрузите RSD59 и „Мустай Карим“ за улесняване на маневрирането в периметъра на пристанището.
Големи яхти.
Самоходни земснаряди (драги) и плаващи кранове.
Ледоразбивачи и ледоразбиващи съдове с гребни установки тип Azipod, тъй като за тези съдове електрическият гребен двигател е за предпочитане (поради опасността от повреда на зъбните предавки, честото реверсиране и струята вода от устройството, която добре очиства прохода от плаващи ледове).
Военни кораби за крайбрежната зона (в частност, десантните кораби „Мистрал“).

Производство

В Русия

В Русия винторулеви установки с мощност до 9 МВт се произвеждат от корабостроителницата „Звездочка“^[2]. Също така от 2019 г. работи завод за производство на винторулеви колонки с мощност до 15 МВт в корабостроителен комплекс „Звезда“^[3]^[4].

В Русия, от 2020 г., действат изисквани за локализация на производството на винторулеви колонки^[5]^[6].

Източници

↑ Mermaid propulsion unit // Wärtsilä. Посетен на 1 February 2020.
↑ «Звездочка» впервые в России начала выпуск современных судовых подруливающих устройств // Архивиран от оригинала на 2019-02-25. Посетен на 2020-02-07.
↑ Новые горизонты: в РФ начнут создавать прогрессивные винторулевые колонки // Архивиран от оригинала на 2019-02-25. Посетен на 2020-08-19.
↑ Танкер-газовоз на севере: как РФ стала первой, но это оставили без внимания Архив на оригинала от 2020-08-03 в Wayback Machine. // Sputnik, 27.07.2020
↑ Ноу-хау российских ученых заменит шведско-швейцарскую технологию // Архивиран от оригинала на 2020-10-17. Посетен на 2020-10-16.
↑ ПОСТАНОВЛЕНИЕ ПРАВИТЕЛЬСТВА РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИИ от 17 июля 2015 года N 719 О подтверждении производства промышленной продукции на территории Российской Федерации // Архивиран от оригинала на 2020-07-15. Посетен на 2020-10-16.

Вижте също

Azipod

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Азимутно винторулевo устройство

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Азимутальное подруливающее устройство“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Mermaid propulsion unit // Wärtsilä. Посетен на 1 February 2020.

[azipod-2] «Звездочка» впервые в России начала выпуск современных судовых подруливающих устройств // Архивиран от оригинала на 2019-02-25. Посетен на 2020-02-07.

[3] Новые горизонты: в РФ начнут создавать прогрессивные винторулевые колонки // Архивиран от оригинала на 2019-02-25. Посетен на 2020-08-19.

[4] Танкер-газовоз на севере: как РФ стала первой, но это оставили без внимания Архив на оригинала от 2020-08-03 в Wayback Machine. // Sputnik, 27.07.2020

[5] Ноу-хау российских ученых заменит шведско-швейцарскую технологию // Архивиран от оригинала на 2020-10-17. Посетен на 2020-10-16.

[6] ПОСТАНОВЛЕНИЕ ПРАВИТЕЛЬСТВА РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИИ от 17 июля 2015 года N 719 О подтверждении производства промышленной продукции на территории Российской Федерации // Архивиран от оригинала на 2020-07-15. Посетен на 2020-10-16.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]