Ад (филм, 1911)

Ад
	Ад
L'Inferno
	Кадър от филма
Режисьори	Франческо Бертолини; Адолфо Падован; Джузепе де Лигуоро
Базиран на	„Ад“ от Божествена комедия на Данте Алигиери
В ролите	Салваторе Папа; Артуро Пиравано; Джузепе де Лигуоро; Аугусто Мила
Музика	Рафаело Каравалиос (оригинал); Танджърин Дрийм (DVD от 2004)
Оператор	Емилио Ронкарло
Филмово студио	Milano Films
Разпространител	Helios
Жанр	ужаси; драма
Премиера	10 март 1911
Времетраене	73 мин.
Страна	Кралство Италия
Език	ням (италиански субтитри)
Цветност	черно-бял
Бюджет	ITL€100,000
Външни препратки
	IMDb Allmovie
	Ад в Общомедия

„Ад“ (на италиански: L'Inferno) е италиански пълнометражен игрален ням филм от 1911 г., свободна адаптация на първата част от „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. Лентата е режисирана от Франческо Бертолини, Адолфо Падован и Джузепе де Лигуоро и се счита за първия пълнометражен филм в италианското кино.^[1]

Сюжет

Данте се лута из мрачната гора. Вижда как слънцето огряво Хълмът на спасението. Той решава да изкачи хълма, но пътя му е попречен от три звяра: Сребролюбие, Гордост и Похот. Беатриче се спуска отгоре и поисква от поета Вергилий да преведа Данте из осемте кръга на ада. Вергилий превежда Данте през пещера и стигат реката Ахерон, където лодкаря Харон прокарва душите на мъртавците към Подземното царство. Трябва да преудолеят Цербер - триглавото куче, което пази ада.

В царството на сатаната те виждат великана Герион, летяща змия с човешка глава, както и самия дявол, който поглъща телата на хората цели. Телата на самоубийците са осъдени да бъдат разкъсване и ядени от харпиите. Злите хора са наказани да носят вечно своите тежки глави в ръцете си. Други грешници са потопени до половината в гореща лава.

Ад - целия филм

Актьорски състав

Актьор	Роля
Салваторе Папа	Данте Алигиери
Артуро Пировано	Вергилий
Джузепе де Лигуоро	Граф Уголино
Огусто Милиа	Луцифер
Атило Мота
Емилсе Берета

Продукция

Направата на филма отнема три години.^[1] Изобразяването на Ада следва близо това на гравюрите на Гюстав Доре.^[1]^[2]

Във филма противоречиво е изобразен пророка Мохамед. Подобно на книгата той е поставен в ада. Лентата показва как гърдите на пророка се разкъсват и от тях хвърчат неговите вътрешности.^[3]

Английската писателка Нанси Митфорд записва своите преживявания, когато вижда филма в Италия през 1922 г. Тя споменава, че лентата започва своето излъчване в 9 часа и завършва преди 12:15 придружена от две интермисии. Писателката още описва в детайли наказанията и мъченията във филма. Нейното описание по-късно е цитирано в биографията ѝ от Харолд Актон.^[4]

Външни препратки

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г Welle, John P. Dante, Cinema, and Television. In Iannucci, Amilcare A. University of Toronto Press, 2004. ISBN 0-8020-8827-9. p. 36, 38–40. (на английски)
↑ Bondanella, Peter. „A History of Italian Cinema“. Ню Йорк, Continuum International Publishing Group, 2009. ISBN 978-1-441-16069-0. p. 7. (на английски)
↑ Plate, S. Brent. „Blasphemy: Art that Offends“. Black Dog, 2006. ISBN 978-1-9047-7253-8. p. 39. (на английски)
↑ Acton, Harold. „Nancy Mitford“. Gibson Square, 2010. ISBN 978-1-906142-57-5. (на английски)

[jhwe-1] а ^б ^в ^г Welle, John P. Dante, Cinema, and Television. In Iannucci, Amilcare A. University of Toronto Press, 2004. ISBN 0-8020-8827-9. p. 36, 38–40. (на английски)

[2] Bondanella, Peter. „A History of Italian Cinema“. Ню Йорк, Continuum International Publishing Group, 2009. ISBN 978-1-441-16069-0. p. 7. (на английски)

[3] Plate, S. Brent. „Blasphemy: Art that Offends“. Black Dog, 2006. ISBN 978-1-9047-7253-8. p. 39. (на английски)

[4] Acton, Harold. „Nancy Mitford“. Gibson Square, 2010. ISBN 978-1-906142-57-5. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]