Адмирал (пеперуда)
Адмирал | ||||||||||||||||
♂ Адмирал | ||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||
Адмирал в Общомедия | ||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Адмиралът (Vanessa atalanta) е вид пеперуда, срещаща се и в България.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Среща се в Европа, Азия и Северна Америка. Адмиралът предпочита по-топлите зони, но през пролетта мигрира на север.[2]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Адмиралът е често срещана в България пеперуда в равнините и планините до 2000 m. надморска височина. Крилете са с размер около 5 cm. Те са чернокафяви, като задните са с червена ивица на върха и с черни точки върху нея. Предните имат същата напречна червена ивица по средата, но без точки, а към върха – няколко бели петна.
-
Vanessa atalanta
-
Vanessa atalanta △
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Адмиралът се появява рано напролет, още с първите топли, слънчеви дни. Гъсениците се хранят с коприва (Urtica dioica) и разваленка (Parietaria).
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]След копулация женската снася яйцата си върху листата на копривата, като избира огрени от слънцето растения, но разположени във влажни места. Излюпените гъсеници свиват листата и се крият в тях. Така те са защитени от прекия поглед на враговете си. Хранят се в продължение на 20 дни, през което време линеят четири пъти. Гъсеницата е кафява, с жълта надлъжна странична ивица и множество дебели шипчета. Какавидират върху листата, като залепват върха на коремчето си и увисват с главата надолу. Какавидата е златисто блестяща. След около три седмици пеперудите от второ поколение излитат.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Vanessa atalanta (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3
- ↑ Павел Ангов – „Атлас по зоология на безгръбначни животни“ ПРОСВЕТА/1994