Административно деление на Мордовия
.
Административно-территориално устройство
[редактиране | редактиране на кода]Съгласно Конституцията на република Мордовия и Закона „За реда на административно-териториалното устройство на република Мордовия“, субектът на Руската федерация включва следните административно-териториални единици:[1][2]
- 3 града от републиканско значение (Саранск, Рузаевка, Ковилкино).
- 22 района, включващи
- 342 селски съвета,
- 4 града от районно значение (Ардатов, Инсар, Краснослободск, Темников),
- 13 работнически селища.
Административен център на Мордовия е град Саранск.
Общинско устройство
[редактиране | редактиране на кода]В рамките на общинското устройство на републиката, в границите на административно-териториалните единици на республика Мордовия са образувани следните общински образувания:
- 1 градски окръг
- 22 общински района.
Градски окръг и райони
[редактиране | редактиране на кода]- Градски окръгг
№ |
Градски окръг |
Население, хил. жители |
Площ, хил. km² |
---|---|---|---|
1 | Саранск | 331,7 | 0,865 |
- Общински райони
№ |
Общински |
Административен център |
Население | Площ |
---|---|---|---|---|
1 | Ардатовски | Ардатов | 28350 | 1192,5 |
2 | Атюриевски | Атюриево | 9933 | 826,1 |
3 | Атяшевски | Атяшево | 19476 | 1095,8 |
4 | Болшеберезниковски | Болшие Березники | 13572 | 957,7 |
5 | Болшеигнатовски | Болшое Игнатово | 8439 | 834,2 |
6 | Дубьонский | Дубьонки | 13684 | 896,9 |
7 | Ельниковски | Елники | 11917 | 1056 |
8 | Зубово-Полянски | Зубова Поляна | 60532 | 2710 |
9 | Инсарски | Инсар | 13707 | 968,6 |
10 | Ичалковски | Кемля | 20793 | 1265 |
11 | Кадошкински | Кадошкино | 7706 | 618,6 |
12 | Ковилкински | Ковилкино | 48000 | 2015,7 |
13 | Кочкуровски | Кочкурово | 10640 | 816,46 |
14 | Краснослободски | Краснослободск | 26521 | 1379,4 |
15 | Лямбирски | Лямбир | 32883 | 852 |
16 | Рузаевски | Рузаевка | 66537 | 1089,5 |
17 | Ромодановски | Ромоданово | 20347 | 820,8 |
18 | Старошайговски | Старое Шайгово | 13604 | 1419,4 |
19 | Темниковски | Темников | 17397 | 1936,8 |
20 | Тенгушевски | Тенгушево | 12494 | 845,94 |
21 | Торбеевски | Торбеево | 21184 | 1128,92 |
22 | Чамзински | Чамзинка | 31724 | 1009,5 |
История
[редактиране | редактиране на кода]В качеството си на отделна административна единица Мордовия е оформена през 1928 г. като Мордовски окръг на Средноволжката област. Първоначално окръгът се дели на 23 района: Ардатовски, Атяшевски, Ачадовски, Беднодемяновски, Дубенски, Елниковски, Зубово-Полянски, Инсарски, Ковилкински, Козловски, Кочкуровски, Краснослободски, Наровчатски, Ромодановски, Рузаевски, Рибкински, Сарански, Старошайговски, Тализински, Темниковски, Тенгушевски, Торбеевски и Чамзински.
През 1930 г. Мордовският окръг е преобразуван в Мордовска автономна област. При това, Беднодемяновският и Наровчатският райони са предадени на Пензенския окръг, а от Арзамаския окръг в състава на Мордовската автономна област е предаден Ичалковския район. През същата година Тализинският район е преименуван на Игнатовски. През 1933 г. на територията на компактно татарско население е образуван Лямбирския татарски национален район.
На 20 декември 1934 г. Мордовската автономна област е преобразувана в Мордовска АССР. През 1935 г. са закрити Ачадовския и Козловския район, и са образувани Болше-Березниковския и Кадошкинския район. През 1937 г. са образувани 7 нови района: Атюриевски, Вертелимски, Козловски, Ладски, Пурдошански, Старосиндровски и Ширингушки район. След година Вертелимският район е преименуван в Мелцански. По същото време Лямбирският район губи статуса си на национален. През 1944. се появяват още 2 нови района – Болдовски и Майдански. През 1949 г. Майданският район е преименуван в Кочелаевски.
През 1959 г. започва окрупняването на районите: закрити Болдовски, Козловския, Кочелаевския, Ладския, Саранския, Старосиндровския и Ширингушкия райони. През 1963 г. са закрити още 15 района: Атюриевски, Болшеберезниковски, Болшеигнатовски, Дубенски, Елниковски, Зубово-Полянски, Инсарски, Ичалковски, Ковилкински, Краснослободски, Лямбирски, Мелцански, Пурдошански, Рибкински и Тенгушевски. Още на следващата година обаче започва обратния процес на раздробяване на районите. През 1964 г. са възстановени Инсарския и Ичалковския райони, а през 1965 г. са възстановени още 8: Атюриевски, Болшеберезниковски, Болшеигнатовски, Дубенски, Елниковски, Зубово-Полянски, Кочкуровски и Тенгушевски. През 1966 г. е възстановен и Лямбирския район. На 13 декември 1990 г. е провъзгласена Мордовска ССР.
През 1991 г. е образуван Кадошкинския район и административно-териториалното деление на Мордовия приема съвременния си вид.
На 25 януари 1994 г. Мордовска ССР (последна от руските автономни области) е преобразувана в република Мордовия.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) Гос. собр. Респ. Мордовия. „Республика Мордовия. Административно-территориальное деление на 1 октомври 1997 г.“, 1998 г. Тип. „Крас. Окт.“, Саранск, ISBN 5-7493-0132-X
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Мордовии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |