Адалберт I фон Саарбрюкен
| Адалберт I фон Саарбрюкен | |
| архиепископ на Майнц и канцлер | |
 Рисунка на печата на архиепископ Адалберт I фон Саарбрюкен на фалшив документ между 1174 и 1211 г. от манастир Ебербах | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Майнц, Федерална република Германия |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Семейство | |
| Баща | Зигеберт I |
| Братя/сестри | Фридрих Зигберт II Бруно фон Саарбрюкен |
| Адалберт I фон Саарбрюкен в Общомедия | |
Адалберт I фон Саарбрюкен (на немски: Adalbert I von Saarbrücken, * през 11 век, † 23 юни 1137) от род Валрамиди, е канцлер на император Хайнрих V и архиепископ на Майнц от 1111 до 1137 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на Сар-гауграф Зигеберт I (1080 – 1105) и вероятно дъщерята на гауграф Адалберт II фон Калв. Братята му са Фридрих († 1135), който става през 1118 г. граф на Саарбрюкен и Бруно († 1123), който е от 1107 до 1123 г. епископ на Шпайер. Той е така чичо на Адалберт († 17 юли 1141), архиепископ на Майнц (1138 – 1141).
Адалберт I помага на Хайнрих V в борбата му против баща му Хайнрих IV. На 14 февруари 1106 г. той става канцлер на Хайнрих V. Като канцлер Адалберт пътува през 1109/1110 г. с делегация за Рим, където Хайнрих V иска да постигне своята коронизация като император.
През пролетта на 1110 г. император Хайнрих V го номинира за епископ на Майнц, получава обаче митра и бастун на 15 август 1111 г. и едва на 26 декември 1115 г. е ръкоположен като епископ. По това време Адалберт е вече противник на Хайнрих V. През 1112 г. Хайнрих V го затваря заради имперския замък Трифелс и след бунт на гражданите от Майнц е освободен след три години. Той става архиепископ. През 1117 г. Адалберт получава палиума, а през 1119 г. е номиниран за папски легат (посланик) на Германия.
Той дава привилегии през 1119 или 1122 г. за гражданите на Майнц, които ги освобождават от чужди данъци и съдебни дела.
На 23 юни 1137 г. архиепископът умира. Той е погребан в построената от него капела „Св. Годехард“ до катедралата на Майнц. Гробът му е намерен отново през 1850 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Albert Schumann: Adalbert, Erzbischof von Mainz. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 62 – 65.
- Stefan Weinfurter: Das Jahrhundert der Salier 1024 – 1125. Ostfildern 2006, S. 181.
- Friedhelm Jürgensmeier: Das Bistum Mainz. Von der Römerzeit bis zum Zweiten Vatikanischen Konzil. Frankfurt 1988, S. 86.
- Heinrich Büttner: Erzbischof Adalbert von Mainz, die Kurie und das Reich in den Jahren 1118 – 1122, in: Josef Fleckenstein (Hg.), Investiturstreit und Reichsverfassung (= Vorträge und Forschungen, Bd. 17), Sigmaringen 1973, S. 395 – 410. ISBN 3-7995-6617-1
- Karl Heinemeyer: Adalbert I., Erzbischof von Mainz, in: Peter Neumann (hg.), Saarländische Lebensbilder Bd. 2, Saarbrücken 1984, S. 11 – 41. ISBN 3-921646-79-0