Агрометеорология

Агрометеорологията изучава метеорологичните, климатичните, хидрологичните и почвените условия в тяхното взаимодействие с обектите и процесите на селскостопанското производство. Т.е., тази наука се намира във взаимодействие с редица други науки – географията, метеорологията, климатологията, агрономическите и животновъдните науки, биологията, почвознанието, физиологията на растенията и животните, математиката и статистиката и др.

Основни познания

Изучаването на науката Агрометеорология предполага получаването на информация по следните основни теми:

Климат, в т.ч.
- Климатични пояси
- Климатични области в България
Методи за агрометеорологични проучвания
Метеорологични станции
Основни метеорологични фактори, в т.ч.
Микроклиматът като фактор за земеделското производство;
Значението на метеорологичните условия за останалите екологични за земеделието фактори, каквито са:
- Почвата
- Биотичните фактори: плевели, болести по растенията, неприятели по растенията
Контрол върху метеорологичните фактори в земеделието
Сезонни явления при земеделските култури
Неблагоприятни за земеделието метеорологични условия
Агроклиматични оценки, в т.ч.
- Агроклиматична оценка на топлообезпечеността
- Агроклиматична оценка на влагообезпечеността
Агроклиматично райониране на земеделските култури въз основа на:
- Агроклиматични изисквания на земеделските култури
- Климатични коефициенти при бонитация

Задачи на агрометеорологията

Най-важните задачи на агрометеорологията са:

Изучаване и описание на закономерностите при формиране на метеорологичните и климатичните условия за аграрното производство в пространството и времето;
Разработка на методи за количествена оценка на влиянието на метеорологичните фактори върху състоянието на почвата, развитието, растежа и продуктивността на културите, развитието и разпространението на болестите и неприятелите;
Разработка на методи за агрометеорологични прогнози;
Агроклиматично райониране на нови култури, сортове и хибриди; обосновка на рационалното използване на климата за повичаване на добивите от културите;
Агроклиматична обосновка на технологиите на производство, в т.ч. по време и място на всички аграрни практики;
Разработка на методи и опрогнози за растителна защита;
Отчитане на екологичните въздействия на аграрното производство и методи за опазване на околната среда и др.
Агрометеорологично обслужване – обслужване на селскостопанско производство с метеорологични, хидрологични и агрометеорологични данни, информация и прогнози.

Агрометеорологична информация

Агрометеорологични наблюдения се извършват в районите на метеорологични станции, представителни за разпространените в България почвени разновидности, като се отчитат и географско разположение, релефни особености, както и разпространените полски, зеленчукови и фуражни култури, а също и трайните горски и земеделски насаждения. Борави се с методи на други науки, както и със собствени методи.

Агрометеорологичната информация съдържа данни за:

средните декадни и месечни температури на въздуха (обработена от наблюдения в метеорологичните станции);
средните декадни и месечни стойности за влажността на въздуха (от метеорологични данни);
декадни и месечни суми на валежите (от метеорологични данни);
характеристики на снежната покривка;
съдържание на влага в почвата – за две дати в месеца и в различни посеви;
радиационна, минимална и среднодневна температура на почвата;
агрометеорологичен анализ на зимния и вегетационния сезони;
баланс на атмосферното овлажняване;
фенологични данни за земеделските култури;
анализ на презимуването на зимните култури;
анализ на състоянието на земеделските култури през вегетационните месеци;
анализ на условията за провеждане на агротехнически мероприятия.

Хидрометеорологичната информация се ползва на три нива:

За предприемане на оперативни стопански решения;
За разработка на планови решения в средносрочен аспект;
За избор на дългосрочни програми за развитие на земеделието.

Вижте също