Агрипина Старша

Агрипина Старша
Vipsania Agrippina
	Агрипина Старша Vipsania Agrippina
римска императрица
	Бюст на Агрипина Старша
Родена	14 г. пр.н.е. Атина, Римска империя
Починала	18 октомври 33 г. (46 г.) Вентотене, Италия
Погребана	Мавзолей на Август, Италия
Семейство
Род	Юлиево-Клавдиева династия
Баща	Марк Випсаний Агрипа
Майка	Юлия Стара
Братя/сестри	Гай Цезар; Луций Цезар; Агрипа Постум; Юлия Младша; Випсания Агрипина; Випсания (съпруга на Хатерий); Випсания Марцела; Випсания Марцела
Съпруг	Германик
Деца	Калигула; Агрипина Млада; Друз Цезар; Юлия Ливила; Друзила; Нерон Цезар
	Агрипина Старша в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Випсания.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Агрипина.

Випсания Аргипина (на латински: Vipsania Agrippina; * ок. 14 век пр.н.е., Атина; † 33 г., Вентотене), по-известна като Агрипина Старша (на латински: Agrippina Major), е дъщеря на Марк Випсаний Агрипа от неговата трета жена Юлия Старша, единственото родно дете на император Октавиан Август. Става съпруга на Германик, от когото има 9 деца, но само 6 от тях оцеляват. Това са Нерон Цезар, Друз Цезар, Гай Цезар, по известен като Калигула, Юлия Друзила, Юлия Ливила и Агрипина Младша (майката на бъдещия император Нерон). Император Тиберий я изпраща в изгнание на остров Вентотене, където собственоръчно изважда едното ѝ око и където тя умира.^[1]^[2]

Име

Заради римския обичай родители и деца да споделят едно и също име, жените в семейството често имат еднакви имена. Марк Випсаний Агрипа има много роднини, споделящи името „Випсаниа Агрипина“. За да разграничат дъщеря му от внучките му, историците се обръщат към нея с латинското „Агрипина Майор“, означаващо „Агрипина Старша“. По същата причина дъщерята на Агрипина е наричана „Агрипина Млайор“, значещо „Агрипина Младша“. Като баща си, Агрипина Старша избягва първото си име и никога не е наричана Випсания.

Произход

Маркус Випсаний Агрипа е ранен поддръжник на Август (по-късно Октавиан) по време на войната между Октавиан и Антоний, която започва в резултат на убийството на Юлий Цезар през 44 г. пр. Хр. Той изпълнява ролята на ключов генерал в армиите на Август, командвайки войници в решаващи битки срещу Марк Антоний и Секст Помпей. Още през първите години от управлението на новия принсепс на Агрипа е поверено да се грижи за делата в източните провинции и дори получава пръстен с печат Август, който носи дори и на смъртното си легло през 23 г. пр. Хр. Този пръстен е знак, че ако нещо се случи с Октавиан, ролята на принсепс ще бъде предадена на Агрипа. Смята се, че Агрипа е трябвало да управлява докато племенника на Октавиан, Марк Клавдий Марцел навърши пълнолетие. Въпреки това, Марцел умира в същата година от болест, превърнала се в епидемия в Рим.

Със смъртта на Марцел, Август урежда брака между Агрипа и дъщеря си Юлия Старша, която преди това е женена за Марцел. Агрипа получава tribunica potestas („властта на трибун“) през 18 г. пр. Хр., власт която само императорът и наследника му притежават. Властта на трибун му позволява да контролира Сената и е предоставена на Юлий Цезар. Агрипа изпълнява ролята на трибун в Сената при приемането на много закони и въпреки че му липсват някои от правомощията на императора, той е близо до позицията на втори управляващ.

След раждането на втория син на Агрипа, Луций Цезар през 17 г. пр. Хр., той и брат му Гай Цезар са осиновени от Август. Около времето на тяхното осиновяване през лятото, Август провежда петите игри Ludi Saeculares. Според Дион Касий, игрите, заедно с осиновяването на момчетата, служи като представяне на нова ера на мир за империята. Не е известно какво е смятал Агрипа за осиновяването им; въпреки това след осиновяването, Агрипа е изпратен да управлява източните провинции, взимайки и семейството си.

Ранни години и брак с Германик

Агрипина се ражда през 14 г. пр. Хр. в семейството на Агрипа и Юлия Стара, преди завръщането им в Рим една година по-късно. Тя има две сестри и трима братя.

През 13 г. пр. Хр. баща и се завръща в Рим и скоро след това е изпратен да потуши въстание в Панония. Агрипа пристига там през зимата, но местното население се отказва и се предава през същата година. Агрипа се завръща в Кампания, Италия, където се разболява и скоро след това умира. След смъртта на баща си, Агрипина прекарва останалата част от детството си в семейството на Август, където достъпа до нея е строго контролиран.

От част от валутата изсечена между 13 – 12 г. пр. Хр. става ясно, че братята ѝ Гай и Луций са избрани за наследници на Август. Баща им вече не може да поеме управлението ако императора умре и Август трябва да изясни кой иска да обяви за свой наследник. Военната кариера на Луций и Гай постепенно прогресира до преждевременната им смърт през 2 и 4 г.

Смъртта на братята означава, че Август трябва да избере други наследници. Въпреки че първоначално обмисля избора на втория братовчед на Агрипа, Германик, за потенциален наследник, Ливия убеждава Август да осинови Тиберий, първия ѝ син от брака ѝ с Тиберий Клавдий Нерон. Август се съгласява с условието Тиберий да осинови Германик, като по този начин го прави втори в списъка с наследници. Вследствие на осиновяването, вероятно на следващата година, Агрипина сключва брак с Германик. Заедно с Германик тя има девет деца.