Агнес фон Хоенщауфен
| Агнес фон Хоенщауфен | |
| пфалцграфиня при Рейн | |
| Управление | от 1195 до 1204 |
|---|---|
| Лични данни | |
| Родена | около 1176 г.
|
| Починала | |
| Семейство | |
| Династия | Хоенщауфен |
| Баща | Конрад Хоенщауфен |
| Майка | Ирмгард фон Хенеберг |
| Брак | Хайнрих |
| Потомци | Хайнрих VI Младши, Ирменгард, Агнес |
Агнес фон Хоенщауфен (на немски: Agnes von Staufen; * 1176; † 7 или 9 май 1204 в Щаде) от род Хоенщауфен е чрез женитба пфалцграфиня при Рейн от 1195 до 1204 г.
Тя е дъщеря и наследничка на пфалцграфа при Рейн Конрад Хоенщауфен († 1195) и втората му съпруга Ирмгард фон Хенеберг († 1197). Баща ѝ е по-малък полубрат на император Фридрих Барбароса.
През 1180 г. Агнес е сгодена за Хайнрих от род Велфи, най-големият син на херцог Хайнрих Лъв и втората му съпруга Матилда от Англия, дъщеря на английския крал Хенри II и Елеонор Аквитанска.
През 1193 г. нейният братовчед, синът на Барбароса, император Хайнрих VI иска да даде Агнес за жена на френския крал Филип II Август.
На 3 февруари 1194 г. Агнес се омъжва тайно в замък Щалек за Хайнрих (1174 – 1227).[1] Хайнрих VI иска от Конрад веднага да анулира брака, но не успява. През март 1194 г. император Хайнрих VI (Хоенщауфен) и Хайнрих Лъв (Велфи) се сдобряват в Пфалц Тиледа.
Италианският композитор Гаспаре Спонтини пише операта „Агнес фон Хоенщауфен“, която има премиера на 12 юни 1829 г. в кралската опера Берлин.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Агнес и Хайнрих V имат три деца:
- Хайнрих VI Младши (* 1197, † 1214), ∞ 1212 Матилда от Брабант († 1267)
- Ирменгард (* ок. 1200, † 1260), наследничка на Пфорцхайм, ∞ 1217 Херман V, маркграф на Баден († 1243)
- Агнес (* 1201, † 1267), наследничка на Пфалц-Рейн, ∞ 1222 Ото II херцог на Бавария († 1253)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ruth Gerstner: Die Geschichte der lothringischen und rheinischen Pfalzgrafschaft von ihren Anfängen bis zur Ausbildung des Kurterritoriums Pfalz = Rheinisches Archiv, vol. 40, Ludwig Röhrscheid, Bonn, 1941, p. 111 Online Архив на оригинала от 2009-08-03 в Wayback Machine.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Joachim Ehlers: Heinrich der Löwe. Biographie. Siedler, München 2008, ISBN 978-3-88680-787-1, S. 367, 384 (Rezension)
- Paul Barz; Heinrich der Löwe und seine Zeit; Deutsche Taschenbuch Verlag GmbH & Co. KG; München; Originalausgabe Juni 2008; ISBN 978-3-423-24676-7, S. 231, 233 und 253
- Friedemann Bedürftig: Taschenlexikon Staufer. Piper, München 2000, ISBN 3-492-23032-6, S. 11.
- Anno Mungen: Musiktheater als Historienbild. Gaspare Spontinis „Agnes von Hohenstaufen“ als Beitrag zur deutschen Oper (= Mainzer Studien zur Musikwissenschaft 38), Tutzing 1997.