Направо към съдържанието

Агелтруда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Агелтруда
I. императрица на Свещената Римска империя
II. кралица на Италия
Родена
Починала
Управление
ПериодI. 21 февруари 891 – ноември 894
II. 16 февруари 889 – ноември 894
ПредшественикI. Рихарда Швабска
II. Бертила (Сполето)
НаследникI. и II. Ода
Други титлипринцеса от Херцогство Беневенто
маркграфиня на Камерино
херцогиня на Сполето
Герб
Семейство
БащаАделчис
МайкаАделтруда
Братя/сестриРаделчис II
Майо
Магенулф
Айулф II (Айо)
Ладечис
Гаиричиза
3 сестри
СъпругГуидо Сполетски
ДецаЛамберт Сполетски

Агелтруда (на латински: Ageltrude di Benevento; Agiltrude; Ageltruda; Angildruda; † 27 август 923) е лангобардска принцеса от Херцогство Беневенто и чрез брак маркграфиня на Камерино, херцогиня на Сполето, кралица на Италия (889 – 894) и императрица на Свещената Римска империя (891 – 894).[1][2] Тя е регентка на сина си Ламберт Сполетски и по всякакъв начин го подбужда срещу заклетите му врагове Каролингите.

Дъщеря е на княз Аделчис от Беневенто († 878) и на съпругата му Аделтруда. Има пет братя и четири сестриː

  • Раделчис II († 900), княз на Беневенто (881 – 884 и 897 – 900), съпруг на Арниперга ди Капуа
  • Майо († 884)
  • Магенулф († сл. 863)
  • Айулф II (Айо) († 891), княз на Беневенто (884 – 891), женен
  • Ладечис († 885)
  • Гаиричиза († 898)
  • Сестра, съпруга на Гайло
  • Сестра, съпруга на Дауфер
  • Сестра, съпруга на Атенолф, граф на Капуа

Живее като младо момиче в среда, която винаги е била смятана за непревземаема крепост на опозицията на лангобардите срещу т. нар. франкска узурпация и която вижда националната гордост да възтържествува с въстанието на 13 август 871 г., когато император Лудвиг II и императрица Енгелберга са пленени и затворени в замъка в Беневенто.[3]

Тя се омъжва за Гуидо от Сполето около 875 г., когато той е все още херцог и маркграф на Сполето и Камерино.[1]

Повторното завоюване на лангобардските провинции в Южна Италия, което Агелтруда се опитва да осъществи чрез роднина на съпруга си, маркиз Гуидо IV, воювайки срещу гърците, които са създали гръцка тема в Беневенто, и в опозиция на претенциите на папата към тези региони, карат папа Формоза да извика германския крал Арнулф в Италия.[3] Всъщност през 894 г. Агелтруда придружава 14-годишния си син Ламберт в Рим, за да накара папата, който подкрепя претендента Арнулф Каринтийски, да потвърди титлата му като император.[4] През 896 г. тя и нейният син намират убежище в Сполето, когато Арнулф влиза в Рим и е коронясан на мястото на Ламберт на 22 февруари. Арнулф получи тържествена клетва за лоялност от римския народ, с обещанието, че никога повече няма да помага на Ламберт и майка му Агелтруда. Докато се готви да завладее замъка на Фермо, където тя е намерила убежище, Арнулф е принуден да прекъсне начинанието, поразен от внезапна болест, която въображаемият историк Литтпранд, епископ на Кремона, приписва на хитростите на Агелтруда.[3] Формоза пък умира на 4 април 896 г. Агелтруда се намесва и за да установи властта си в Рим, се погрижва нейният кандидат Стефан VI да бъде избран за нов папа. По нейна молба и на Ламберт тялото на Формоза е извадено от гроба и облечено в папски одежди; трупът е съден, осъден и след това е разчленен и хвърлен в река Тибър. Това влиза в историята като „Трупният синод“. Ламберт става крал на Италия с името Ламберт II.

На 31 март или 1 април 897 г. Агелтруда влиза в Беневенто и предава херцогството на брат си Раделчис.

Тя оказва голямо влияние върху съпруга си, а след смъртта му (894 г.) върху сина си Ламберт, също император. След 898 г., когато Ламберт умира, тя се посвещава на религиозния живот,[5] отивайки първо в манастира „Натабене“ в Камерино и после в „Св. Никомед във Фонтана Броколи“ до Салсомаджоре. След внезапната му смърт Беренгар и след това Луи III от Прованс побързват да я уверят в приятелството си и да потвърдят предишните дарения, получени от крале и императори. Сред потвържденията, направени от Беренгар до нея, е това за манастира „Свети Флавиан от Рамбона“ на територията на Камерино, построен от самата нея, която по този повод кара да изваят диптих от слонова кост, сега запазен във Ватиканските музеи.[3]

∞ ок. 880 г. за Гуидо Сполетски († декември 894) от род Гвидони, от 876 г. маркграф на Камерино, херцог на Сполето, крал на Италия (889 – 894), император на Свещената Римска империя (891 – 894),[6] от когото има две деца, едно от които е:[7]

  • Leporace, Tullia Gasparrini. Ageltrude // Dizionario Biografico degli Italiani. Т. 1. Rome, Istituto dell'Enciclopedia italiana, 1960.
  • Brigitte Kasten: Kaiserinnen in karolingischer Zeit. Irmingard, Judith, Irmingard, Angilberga, Richildis, Richgard, Ageltrude, Oda/Uota, Adelheid und Anna, in: Amalie Fößel: Die Kaiserinnen des Mittelalters, Regensburg 2011, S. 11 – 34
  • Horace Mann, The Lives of Popes in the Early Middle Ages, Vol. IV: The Popes in the Days of Feudal Anarchy, 891 – 999, London, K. Paul, Trench, Trübner, 1925
  • Peter Partner: The lands of St. Peter: the papal state in the Middle Ages and the early Renaissance, Berkeley, Univ. of California Pr., 1972 (ISBN 0-520-02181-9)
  1. а б Bury, John Bagnell. The Cambridge Medieval History, Volume 3 (англ.). — Macmillan[англ.] (2004 ed.), 1922
  2. Mann, Horace. The Lives of Popes in the Early Middle Ages, Vol. IV: The Popes in the Days of Feudal Anarchy, 891-999 (англ.). — London, K. Paul, Trench, Trübner, 1925
  3. а б в г Tullia Gasparrini Leporace. Ageltrude // Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 1 (1960).
  4. Partner, Peter. The lands of St. Peter : the papal state in the Middle Ages and the early Renaissance (англ.). — Berkeley [u.a.]: University of California Press, 1972
  5. Ageltrude // Enciclopedia online.
  6. John Bagnell Bury, The Cambridge Medieval History, Volume 3, Macmillan, 1922
  7. Lambert, fmg.ac
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Агельтруда“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​