Направо към съдържанието

Австралийска чайка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Австралийска чайка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
семейство:Чайкови (Laridae)
род:Chroicocephalus
вид:Австралийска чайка (C. novaehollandiae)
Научно наименование
(Stephens, 1826)
Австралийска чайка в Общомедия
[ редактиране ]

Австралийска или сребърна чайка (Chroicocephalus novaehollandiae), е вид птица от семейство Чайкови (Laridae).

Това е най-разпространената чайка в Австралия. Среща се на целия континент, но по-специално в или в близост до крайбрежните райони. Тя е по-малка от Larus pacificus, която също се среща в Австралия.

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Австралийската чайка се среща във всички щати на Австралия, както и в Нова Зеландия и Нова Каледония. Това е често срещан вид, който се адаптира много добре към градската среда и може да се забележи около търговски центрове и сметища.[2][3]

Този вид чайки два пъти са регистрирани в САЩ, като една птица е отстреляна през август 1947 г. в устието на река Женезе, езерото Онтарио, а друга е снимана в окръг Салем, Ню Джърси, през есента на 1996 г. Смята се, че и двете са избягали от плен.[4]

Известни са три подвида:[5]

  • C. n. forsteri (Mathews, 1912) – северна и североизточна Австралия, Нова Каледония
  • C. n. novaehollandiae (Stephens, 1826) – южна Австралия и Тасмания
  • C. n. scopulinus (Forster, JR, 1844) – Нова Зеландия

Главата, тялото и опашката са бели. Крилата са светлосиви с бели петна и черни връхчета. Възрастните варират на дължина от 40 до 45 см, имат яркочервени човки, като колкото по-ярко е червеното, толкова по-възрастна е птицата. По-младите имат кафяви шарки на крилата си и тъмен клюн. Средният размах на крилата е около 94 см.[2][6]

Храни се с червеи, риби, насекоми и ракообразни.

Гнездо с яйца и пиленца в Природен парк Филип Айлънд, Виктория

Размножаването се извършва от август до декември, обикновено в големи колонии на острови недалеч от сушата. Гнездото е разположено на земята и се състои от водорасли, корени и стъбла на растения. Гнездата могат да бъдат намерени в ниски храсти, скали и пристанища. Типичният размер на люпилото е едно до три яйца.[2][3][6]

  1. Chroicocephalus novaehollandiae (Stephens, 1826). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 26 февруари 2024 г. (на английски)
  2. а б в Pizzey, Graham. Field Guide to the Birds of Australia. Sydney, Australia, HarperCollinsPublishers, 1997. ISBN 0-207-18013-X. с. 111.
  3. а б Silver Gull – BIRDS in BACKYARDS // Архивиран от оригинала на 2020-09-29. Посетен на 2019-04-28.
  4. American Ornithologists' Union (2000): Forty-second supplement to the American Ornithologists' Union Check-list of North American Birds. Auk 117(3): 847 – 858. DOI: 10.1642/0004 – 8038(2000)117[0847:FSSTTA]2.0.CO;2.
  5. Noddies, gulls, terns, auks // World Bird List Version 9.2. International Ornithologists' Union, 2019. Посетен на 24 June 2019. (на английски)
  6. а б Silver Gull // Birds in Backyards, Australian Museum, 2007-01-23. Архивиран от оригинала на 2010-04-13. Посетен на 2009-05-10.