Аврора (планета)

Аврора
планета от Фондацията
Общи данни
Създател	Айзък Азимов
Фантастична вселена	Вселена на Фондацията
Социокултурни характеристики
Известни жители	Хан Фастълф, Р. Даниил Оливо, Р. Жискар Ревентлов, Гладиа Делмар

Аврора е измислена планета в поредицата от науно-фантастични книги на Айзък Азимов посветени на Роботите и Фондацията. Тя е първата планета разположена извън Слънчевата система, която е колонизирана от човечеството, а по-късно в своето развитие се издига до де факто лидер на петдесетте космолитски Външни светове.

История

Изобретяването на технология позволяваща извършването на хиперпространствен скок в началото на 21 век открива пред човечеството пътя за изследване и заселване на дълбокия космос. Около 2064 г. започва и колонизирането на откритите планети извън слънчевата система, способни да поддържат човешки живот. Първа сред тях е Аврора, която първоначално е наречена от заселниците си Нова Земя. Макар и първоначално новата планета да поддържа добри отношения със Земята, скоро пъпната връв с планетата майка е скъсана. Нова Земя е прекръстена на римската богиня на зората Аврора като знак за началото на една нова епоха за колонизираните светове, които все повече се характеризират със силната интеграция в обществата им на роботи и невероятно удължаване продължителността на човешкия живот. Това довежда до непрекъснато културно отдалечаване между Аврора и останалите т.нар. Външни светове и Земята, а самите аврорианците започват да се смятат за основоположници на един нов вид хора обитаващи петдесетте заселени екстрасоларни планети и наричащи себе си космолити. Тази тенденция достига връхната си точка във въоръжен конфликт между космолитски светове и Земята, носещ името Триседмичната война, в резултат от който последната е победена и напълно изолирана от останалите населени планети, а всички контакти между земляни и космолити са преустановени.

След прекъсване на всички връзки със Земята Аврора и Външните светове продължават да се движат по вече избрания път на развитие. Броя на населението е подложен на строг контрол за сметка на силно увеличената продължиност на живота достигаща няколко века. Създадено е богато общество, в което инвидуалността е издигната на пиедестал и всички човешки нужди се задоволят благодарение на многобройна популация от роботи. Аврорианското общество достига привидно завидно благоденствие, но всъщност изпада в застой и губи своята динамичност, поради което не се предприема и колонизация на нови светове.

Около хиляда години след Триседмичната война отделни аврориански граждани осъзнават, че обществото им е изправено пред сериозна криза. Един от тях е специалистът по роботика Родж Немену Сартън, който успява да създаде достатъчно силно политическо лоби, чрез което да издейства възобновяване дипломатическите отношения между Аврора и Земята. В това той вижда възможност да се справи с надвисналата криза като създаде едно ново общество съчетаващо елементи на земното и на космолитското общество. Последвалото издигане на неговия колега Хан Фастълф на водещата позиция в аврорианското правителство води до сключване на договор за приятелство между Аврора и Външните светове от една страна и Земята от друга, по силата на който на земляните се позволява да започнат втора вълна на космическа експанзия, но под условие да не колонизират светове намиращи се на по-малко от 20 светлинни години от космолитските светове. Така е направена решителна стъпка към завладяването на цялата галактика от човека, но тя не помага на Аврора да преодолее надвисналата криза.

Аврора и останалите Външни светове се оказват неспособни да се съревновават с бързо растящия брой на новозаселени от земляните планети. В резултат от това космолитските светове западат и изчезват напълно. Последните обитатели на Аврора напускат планетата и се смесват с останалото население на галактиката. Oт романа Прелюдия за Фондацията става ясно, че някои аврорианци са се заселили на Трантор, а десетки хиляди години по-късно, по времето на галактическия император Клеон I техните наследници обитават транторианския сектор Микоген. 500 години по-късно Голан Тривайз и спътниците му посещават Аврора, но я откриват отдавна опустяла и доминирана от глутници подивели кучета.

Описание

Първата колонизирана от човек планета извън Слънчевата система отстои на 3,7 парсека (12 светлинни години) от Земята и обикаля около звездата Тау от съзвездието Кит. Продължителността на деня ѝ е 0,93 земни дни, а на годината 0,95 земни години. Планетата има два естествени спътника – Титон и Титон II.

Макар и способна да поддържа човешки живот при първоначалното и заселване планетата е обитавана единствено от прости местни организми, а всички висши форми на живот било то представители на флората или фауната са пренесени от Земята. Освен от тях по времето на зенита си в романа Роботите на Зората Аврора е обитавана от 200 милиона космолити и 10 милиарда роботи.

Външни препратки

• The Rise and Fall of the Spacers