Августа Доротея фон Брауншвайг-Волфенбютел
Августа Доротея фон Брауншвайг-Волфенбютел | |
графиня на Шварцбург-Зондерсхаузен и княгиня на Шварцбург | |
Принцеса Августа Доротея фон Брауншвайг-Волфенбютел | |
Лични данни | |
---|---|
Родена | 16 декември 1666 г.
|
Починала | |
Погребанаа в | манастир Урсулинен в Ерфурт |
Други титли | принцеса от Брауншвайг-Волфенбютел |
Семейство | |
Династия | Велфи |
Баща | Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел |
Майка | Елизабет Юлиана фон Холщайн-Норбург |
Брак | Антон Гюнтер II фон Шварцбург-Зондерсхаузен |
Августа Доротея фон Брауншвайг-Волфенбютел в Общомедия |
Августа Доротея фон Брауншвайг-Волфенбютел (на немски: Auguste Dorothea von Braunschweig-Wolfenbüttel; * 16 декември 1666, Волфенбютел; † 11 юли 1751, дворец Августенбург при Арнщат) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг), е принцеса от Брауншвайг-Волфенбютел и чрез женитба графиня на Шварцбург-Зондерсхаузен и от 1697 г. княгиня на Шварцбург.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Тя е дъщеря на херцог Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел (1633 – 1714) и съпругата му Елизабет Юлиана фон Холщайн-Норбург (1634 – 1704), дъщеря на херцог Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Норбург и Елеонора фон Анхалт-Цербст.[1] Сестра е на Елизабет Елеонора (1658 – 1729), Август Вилхелм (1662 – 1731), Анна София (1659 – 1742), Лудвиг Рудолф (1671 – 1735) и други.
Августа Доротея е леля на императрица Елизабет Христина, от 1708 г. съпруга на императора на Свещената Римска империя Карл VI, и майка на Мария Терезия. Другата ѝ племенница Шарлота Христина е омъжена през 1711 г. за царевич Алексей Петрович, син на руския император Петър I Велики, и майка на император Петър II.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Августа Доротея се омъжва на 7 август 1684 г. във Волфенбютел за граф Антон Гюнтер II фон Шварцбург-Зондерсхаузен (1653 – 1716), вторият син на граф Антон Гюнтер I фон Шварцбург-Зондерсхаузен (1620 – 1666).[2] Бракът е бездетен.
Нейният съпруг е издигнат през 1697 г. на имперски княз и живее в Арнщат. Тя получава през 1699 г. от съпруга си подарък един парцел, на който до 1710 г. построява дворец Августенбург. Там тя събира ценности и живее след смъртта на съпруга си 35 години. Тя организира миниатурен град за кукли „Mon plaisir“.
Тя е погребана в манастир Урсулинен в Ерфурт. [3]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Friedrich Apfelstedt, Börner u. Donhof: Heimathskunde für die Bewohner des Fürstenthums Schwarzburg-Sondershausen. 3.: Geschichte des Fürstlich-Schwarzburgischen Hauses. Eupel, Sondershausen 1856. (Gebundene Ausgabe – Mai 1998)
- Friedrich Apfelstedt: Das Haus Kevernburg-Schwarzburg von seinem Ursprunge bis auf unsere Zeit. ISBN 3-910132-29-4.
- Wolfgang Leber: Die Puppenstadt Mon Plaisir. Museum der Stadt Arnstadt, Arnstadt 1986, OCLC 75011919.
- Matthias Klein, Carola Müller Die Puppenstadt im Schlossmuseum zu Arnstadt. Königstein i. Ts. 1999 (= Die Blauen Bücher). ISBN 3-7845-1172-4.
- Martin Fimpel: Auguste Dorotea, Fürstin von Schwarzburg-Arnstadt, geb. Herzogin zu Braunschweig und Lüneburg (Wolfenbüttel). In: BibISBN 3-937664-46-7 S. 59 – 60
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Auguste Dorothea von Braunschweig-Wolfenbüttel, ThePeerage.com
- ↑ Schwarzburg 6, www.genealogy.euweb.cz
- ↑ Horst-Rüdiger Jarck, Dieter Lent u. a.: Braunschweigisches Biographisches Lexikon – 8. bis 18. Jahrhundert. Appelhans Verlag, Braunschweig 2006, ISBN 3-937664-46-7, S. 59 – 60.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Mon plaisir“, Schlossmuseum Arnstadt, arnstadt.de