Абатство Вестфлетерен
Абатство Вестфлетерен Sint-Sixtusabdij van Westvleteren | |
Местоположение във Влетерен | |
Вид | католическо абатство |
---|---|
Местоположение | Вестфлетерен, Белгия |
Изграждане | 1831 г. |
Абатство Вестфлетерен в Общомедия |
Абатство Вестфлетерен (на нидерландски: Sint-Sixtusabdij van Westvleteren) е трапистко абатство в селището Вестфлетерен, в близост до Поперинге, община Влетерен, провинция Западна Фландрия, Северна Белгия. Абатството е част от Ордена на цистерцианците на строгото спазване.
История
[редактиране | редактиране на кода]Монашеската общност е създадена като приорат през 1831 г. от отшелника Jan-Baptist Victoor и монаси от френското абатство „Sainte Marie du Mont des Cats“ на мястото на малък параклис, по името на който по късно манастира получава и името си.[1]
През 1839 г. е създадено начално училище, през 1840 г. е построена „старата църква“, през 1871 г. приоратът става абатство. Монашеската общност брои 23 монаси през 1835 г. и 52 през 1875 г. През 1850 г. 16 монаси основават манастира „Notre-Dame de Scourmont“ в близост до Шиме, а през 1858 – 1860 г. около двадесет монаси са изпратени в Канада.[1]
През Първата световна война стотици бежанци и почти 400 000 съюзнически войници живеят във и около абатството. Втората световна война също е трудно време за абатството и в икономически и в духовен аспект. След войната абатството бързо се възстановява от военните лишения и укрепва. През 1964 г. се изгражда на къща на гости. През 1968 г. е построена и новата църква на абатството.[1]
Днес абатството е действащ католически манастир, член на Ордена на цистерцианците на строгото спазване (Ordo Cisterciensis Strictioris Observantiae).
Неправомерната търговска експлоатация на наименованието „трапист“ принуждава през 1997 г. осем трапистки абатства – шест от Белгия (Orval, Chimay, Westvleteren, Rochefort, Westmalle и Achel), едно от Холандия (Koningshoeven – Tilburg) и едно от Германия (Mariawald), да основат „Международната трапистка асоциация“ (ITA), която защитава интересите на автентичното трапистко производство и гарантира качеството и уникалността му чрез присъждане на логото „Автентичен трапистки продукт“.
Бира Вестфлетерен
[редактиране | редактиране на кода]Днес абатството е известно с прочутата си трапистка бира. Данни за пивоварната са документирани за първи път на 15 юни 1838 г. като в документи на общността се посочва, че са изразходвани 919 франка за покупка на стара пивоварна. През май 1839 г., пивоварната получава лиценз за производство на бира и през същата година е сварена първата бира. Бирата започва да се продава на пазара от 1877 г. С течение на годините, пивоварната е обновена пет пъти.[2]
През 1946 г. абатството сключва споразумение с пивоварната „Sint-Bernardus“ в Watou за производство на трапистка бира по рецепта на абатството. Между 1946 и 1992 г., „Sint-Bernardus“ произвежда бирата по лиценз с марката „Sint-Sixtus Abt“, с алкохолно съдържание 12 %. След сключване на споразумението капацитетът на пивоварната е ограничен на около 3500 хектолитра бира – за собствени нужди и за гости на манастира и ограничени количества за продажба. Всички бирарии и ханове, собственост на манастира, с изключение на кафето „In De Vrede“, в предната част на манастира, са продадени.[3]
През юни 2005 г., американският уеб сайт RateBeer.com обявява Westvleteren Abt 12 за най-добрата бира в света. Същата бира печели първото място в класацията и през 2006,[4] 2007,[5] и 2010 г.[6]
Както при всички други трапистки пивоварни, приходите от бирата са предназначени за финансова подкрепа на абатството и за благотворителност.
Търговският асортимент на пивоварната включва 3 основни марки:
- Westvleteren Blonde (зелена капачка) – светла бира с алкохолно съдържание 5,8 %, с тъмнооранжев цвят, със силна горчивина, с плодов вкус и аромат, с нотки на цитруси и сметана. Произвежда се от 1999 година. Тази марка заменя на пазара Westvleteren 6 Special (червена капачка, с алкохолно съдържание 6,2%) и Westvleteren 4 Double (зелена капачка, 3,5%)
- Westvleteren 8 (синя капачка), известна и като Westvleteren Extra 8 – силна тъмна бира с алкохолно съдържание 8 %. Отличава се с тъмно кафяв цвят, силна горчивина, сложен и богат вкус, и аромат на шоколад и плодове, с нотки на стафиди, пъпеш, крем и малц, с много дълъг послевкус на хляб, малц, сушени плодове и алкохол.
- Westvleteren 12 (жълта капачка), известна и като Westvleteren Abt 12 – силна тъмна бира с алкохолно съдържание от 10,2 %. Произвежда се от 1940 година. Отличава се с тъмнокафяв цвят и комплексен аромат на карамел, хляб, стафиди и черен шоколад, с малцов вкус и отличен баланс между сладост и горчивина.
Бирите Westvleteren бири се предлагат на пазара без етикети, но използват капачки в различна цветова гама: Westvleteren Blonde – зелена капачка, Westvleteren 8 – синя капачка и Westvleteren 12 – жълта капачка.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Monks of the abbey, Geschiedenis der Abdij van het Heilig Hart van Jezus te Westmalle, Westmalle, 1904.
- Ludovicus-Maria DE CLEYN, monnik van de Sint-Sixtus Abdij, Het contemplatieve leven. Zijn rol in het apostolaat, Forges-bij-Chimay, Abdij van O.L.V.van Scourmont 1933.
- Friminus, Wat is een trappist?, West-Vleteren, 1950.
- J. Van Remoortere, Ippa's Abdijengids voor Belgie, Lanno, 1990
- De abdij-kazerne Sint-Sixtus 1914 – 1918. Dagboekaantekeningen, Poperinge, 2001
- Hermien Van Beveren, Geloof onder vuur? Sint-Sixtus: een abdij en haar bewoners tijdens de Eerste wereldoorlog in onbezet België, in: Novi Monasterii, 2009, blz. 51 – 105.
- Herman Caulier, Domien Doise, e. a., Westvleteren in de rust van een beek en een abdij, Westvleteren, 2009.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Официален сайт на абатство „Sint-Sixtus“: История на абатството, архив на оригинала от 1 юли 2013, https://web.archive.org/web/20130701092315/http://www.sintsixtus.be/nl/huidig2.htm, посетен на 2 декември 2011
- ↑ L'Association Internationale Trappiste: Абатството „Sint-Sixtus“[неработеща препратка]
- ↑ Trappist beers and Monks: Пивоварната Westvleteren // Архивиран от оригинала на 2011-07-09. Посетен на 2011-12-02.
- ↑ Класация на сайта RateBeer.com: Best Beers 2006
- ↑ Класация на сайта RateBeer.com:Best Beers 2007
- ↑ Класация на сайта RateBeer.com: Best Beers 2010