Направо към съдържанието

Абатство Вестфлетерен

Абатство Вестфлетерен
Sint-Sixtusabdij van Westvleteren
Карта Местоположение във Влетерен
Видкатолическо абатство
Местоположение Вестфлетерен, Белгия
Изграждане1831 г.
Абатство Вестфлетерен в Общомедия

Абатство Вестфлетерен (на нидерландски: Sint-Sixtusabdij van Westvleteren) е трапистко абатство в селището Вестфлетерен, в близост до Поперинге, община Влетерен, провинция Западна Фландрия, Северна Белгия. Абатството е част от Ордена на цистерцианците на строгото спазване.

Монашеската общност е създадена като приорат през 1831 г. от отшелника Jan-Baptist Victoor и монаси от френското абатство „Sainte Marie du Mont des Cats“ на мястото на малък параклис, по името на който по късно манастира получава и името си.[1]

През 1839 г. е създадено начално училище, през 1840 г. е построена „старата църква“, през 1871 г. приоратът става абатство. Монашеската общност брои 23 монаси през 1835 г. и 52 през 1875 г. През 1850 г. 16 монаси основават манастира „Notre-Dame de Scourmont“ в близост до Шиме, а през 1858 – 1860 г. около двадесет монаси са изпратени в Канада.[1]

През Първата световна война стотици бежанци и почти 400 000 съюзнически войници живеят във и около абатството. Втората световна война също е трудно време за абатството и в икономически и в духовен аспект. След войната абатството бързо се възстановява от военните лишения и укрепва. През 1964 г. се изгражда на къща на гости. През 1968 г. е построена и новата църква на абатството.[1]

Днес абатството е действащ католически манастир, член на Ордена на цистерцианците на строгото спазване (Ordo Cisterciensis Strictioris Observantiae).

Неправомерната търговска експлоатация на наименованието „трапист“ принуждава през 1997 г. осем трапистки абатства – шест от Белгия (Orval, Chimay, Westvleteren, Rochefort, Westmalle и Achel), едно от Холандия (Koningshoeven – Tilburg) и едно от Германия (Mariawald), да основат „Международната трапистка асоциация“ (ITA), която защитава интересите на автентичното трапистко производство и гарантира качеството и уникалността му чрез присъждане на логото „Автентичен трапистки продукт“.

Днес абатството е известно с прочутата си трапистка бира. Данни за пивоварната са документирани за първи път на 15 юни 1838 г. като в документи на общността се посочва, че са изразходвани 919 франка за покупка на стара пивоварна. През май 1839 г., пивоварната получава лиценз за производство на бира и през същата година е сварена първата бира. Бирата започва да се продава на пазара от 1877 г. С течение на годините, пивоварната е обновена пет пъти.[2]

През 1946 г. абатството сключва споразумение с пивоварната „Sint-Bernardus“ в Watou за производство на трапистка бира по рецепта на абатството. Между 1946 и 1992 г., „Sint-Bernardus“ произвежда бирата по лиценз с марката „Sint-Sixtus Abt“, с алкохолно съдържание 12 %. След сключване на споразумението капацитетът на пивоварната е ограничен на около 3500 хектолитра бира – за собствени нужди и за гости на манастира и ограничени количества за продажба. Всички бирарии и ханове, собственост на манастира, с изключение на кафето „In De Vrede“, в предната част на манастира, са продадени.[3]

През юни 2005 г., американският уеб сайт RateBeer.com обявява Westvleteren Abt 12 за най-добрата бира в света. Същата бира печели първото място в класацията и през 2006,[4] 2007,[5] и 2010 г.[6]

Както при всички други трапистки пивоварни, приходите от бирата са предназначени за финансова подкрепа на абатството и за благотворителност.

Търговският асортимент на пивоварната включва 3 основни марки:

  • Westvleteren Blonde (зелена капачка) – светла бира с алкохолно съдържание 5,8 %, с тъмнооранжев цвят, със силна горчивина, с плодов вкус и аромат, с нотки на цитруси и сметана. Произвежда се от 1999 година. Тази марка заменя на пазара Westvleteren 6 Special (червена капачка, с алкохолно съдържание 6,2%) и Westvleteren 4 Double (зелена капачка, 3,5%)
  • Westvleteren 8 (синя капачка), известна и като Westvleteren Extra 8 – силна тъмна бира с алкохолно съдържание 8 %. Отличава се с тъмно кафяв цвят, силна горчивина, сложен и богат вкус, и аромат на шоколад и плодове, с нотки на стафиди, пъпеш, крем и малц, с много дълъг послевкус на хляб, малц, сушени плодове и алкохол.
  • Westvleteren 12 (жълта капачка), известна и като Westvleteren Abt 12 – силна тъмна бира с алкохолно съдържание от 10,2 %. Произвежда се от 1940 година. Отличава се с тъмнокафяв цвят и комплексен аромат на карамел, хляб, стафиди и черен шоколад, с малцов вкус и отличен баланс между сладост и горчивина.

Бирите Westvleteren бири се предлагат на пазара без етикети, но използват капачки в различна цветова гама: Westvleteren Blonde – зелена капачка, Westvleteren 8 – синя капачка и Westvleteren 12 – жълта капачка.

  • Monks of the abbey, Geschiedenis der Abdij van het Heilig Hart van Jezus te Westmalle, Westmalle, 1904.
  • Ludovicus-Maria DE CLEYN, monnik van de Sint-Sixtus Abdij, Het contemplatieve leven. Zijn rol in het apostolaat, Forges-bij-Chimay, Abdij van O.L.V.van Scourmont 1933.
  • Friminus, Wat is een trappist?, West-Vleteren, 1950.
  • J. Van Remoortere, Ippa's Abdijengids voor Belgie, Lanno, 1990
  • De abdij-kazerne Sint-Sixtus 1914 – 1918. Dagboekaantekeningen, Poperinge, 2001
  • Hermien Van Beveren, Geloof onder vuur? Sint-Sixtus: een abdij en haar bewoners tijdens de Eerste wereldoorlog in onbezet België, in: Novi Monasterii, 2009, blz. 51 – 105.
  • Herman Caulier, Domien Doise, e. a., Westvleteren in de rust van een beek en een abdij, Westvleteren, 2009.