Направо към съдържанието

1998 Голяма награда на Япония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Япония
Карта на пистата
Судзука
Дължина писта5.864 km
Обиколки51
Състезание299.064 km
Дата1 ноември 1998
ВремеДобро
Победител
Пилот
– време
Мика Хакинен
1:27:22.535
Полпозишън
Пилот
– време
Михаел Шумахер
1:36.293
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Михаел Шумахер
1:40.190 (19)

1998 Голяма награда на Япония е 14-о за Голямата награда на Япония и шестнадесети последен кръг от сезон 1998 във Формула 1, провежда се на 1 ноември 1998 година на пистата Судзука в Судзука, Япония.

С тази се победа Мика Хакинен стана световеш шампион, след като неговия съперник Михаел Шумахер отпадна поради проблем с гумата. Това състезание маркира и последно за Гудиър, Тирел(който от следващата година ще се казва БАР), Рикардо Росет, Шинджи Накано и Естебан Туеро.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

С пет седмици между ГП на Люксембург и ГП на Япония, Макларън и Ферари прекараха повечето време тествайки болидите си и играейки психологически игри за подготовката за решителното състезание. По време на квалификацията Михаел Шумахер успя да подобри времето на Мика Хакинен с почти десета от секундата. Това е невероятно постижение за германеца, тъй като съотборника му Еди Ървайн е на две секунди от времето на Шумахер. Еди не успя да обясни как това се случило след като нямал никакви проблеми по неговия болид. От ФИА потвърдиха че колата на Шумахер е легална така че никакви санкции от страна на Михаел. Дейвид Култард остана на трета позиция на секунда по-бавен от Хакинен. Зад двата най-добри отбора, пилотите на Уилямс, Хайнц-Харалд Френтцен и Жак Вилньов са на 5-а и 6-а позиция, пилотите на Джордан, Деймън Хил и Ралф Шумахер 7-и и 8-и и пилотите на Бенетон, Александер Вурц и Джанкарло Фисикела 9-и и 10-и.

Първият старт е прекратен поради болида на Прост пилотиран от Ярно Трули, чиито двигател изгасна докато всички изчакаха светлините на изгаснат. На втория опит за старт Шумахер също изгаснал двигателя си и трябваше да стартира на края на колоната. Този път Хакинен е вече на „първа“ позиция, като между него и Шумахер са още 20 коли. При третия опит за старт Хакинен стартира чудесно пред Ървайн, Френтцен и бавно стартиралия Култард. Шумахер успя да се добере до 12-а позиция в ранния етап на състезанието и продължи със своето представяне, изпреварвайки своя брат Ралф Шумахер(чието състезание завърши с повреда в двигателя), преди да бъде заклещен от битката за седмата позиция между Вилньов и Хил. При това положение той загуби около половин минута, като с това и донякъде шансовете за победа и за световната титла. Скоро пилотите от челото започнаха да спират в бокса, като това е добра новина за Шумахер след като направи бързи обиколки междувременно. Той излезе за момент на трета позиция. На 28-а обиколка Ървайн също спря в бокса но за втори път като той е на 3 стопа. За момент всичко изглеждаше че Шумахер все пак запазва интригата за титлата, преди задна дясна гума на Шумахер да се спука поради инцидента между Тирел-а на Тораносуке Такаги и Минарди-то на Естебан Туеро. Хакинен вече усеща че титлата е негова след отпадането на съперника за титлата. Финландеца спря още един път като запази преднината си пред Ървайн и третия Култард. Хакинен без никакви проблеми спечели това състезание като с това и първата световна титла ставайки втория финландец след Кеке Розберг(през 1982) да печели титлата при пилотите. Ървайн и Култард допълниха подиума, а Деймън Хил направи решително изпреварване срещу Френтцен на последния завой точно преди финала за 4-та позиция. Жак Вилньов остана 6-и с Жан Алези и Фисикела 7-и и 8-и. Спорех Шумахер причината за отпадането не е отломки от болидите на Такаги и Туеро, а всъщност гумата изведнъж експлодира.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 8 Мика Хакинен Макларън-Мерцедес 51 1:27:22.535 2 10
2 4 Еди Ървайн Ферари 51 +6.491 4 6
3 7 Дейвид Култард Макларън-Мерцедес 51 +27.662 3 4
4 9 Деймън Хил Джордан-Муген-Хонда 51 +1:13.491 8 3
5 2 Хайнц-Харалд Френцен Уилямс-Мекахром 51 +1:13.857 5 2
6 1 Жак Вилньов Уилямс-Мекахром 51 +1:15.867 6 1
7 14 Жан Алези Заубер-Петронас 51 +1:36.053 12
8 5 Джанкарло Фисикела Бенетон-Плейлайф 51 +1:41.302 10
9 6 Александър Вурц Бенетон-Плейлайф 50 +1 Об. 9
10 15 Джони Хърбърт Заубер-Петронас 50 +1 Об. 11
11 11 Оливие Панис Прост-Пежо 50 +1 Об. 13
12 12 Ярно Трули Прост-Пежо 48 Двигател 14
Отп 22 Шинджи Накано Минарди-Форд 40 Газ 20
Отп 3 Михаел Шумахер Ферари 31 Гума 1
Отп 21 Тораносуке Такаги Тирел-Форд 28 Сблъсък 17
Отп 23 Естебан Туеро Минарди-Форд 28 Сблъсък 21
Отп 18 Рубенс Барикело Стюарт-Форд 25 Хидравлика 16
Отп 19 Йос Верстапен Стюарт-Форд 21 Ск. кутия 19
Отп 17 Мика Сало Ероуз 14 Хидравлика 15
Отп 10 Ралф Шумахер Джордан-Муген-Хонда 13 Двигател 7
Отп 16 Педро Диниз Ероуз 2 Завъртане 18
НКв 20 Рикардо Росет Тирел-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Мика Хакинен 100
2 Михаел Шумахер 86
3 Дейвид Култард 56
4 Еди Ървайн 47
5 Жак Вилньов 21
6 Деймън Хил 20
7 Хайнц-Харалд Френцен 17
8 Александер Вурц 17
9 Джанкарло Фисикела 16
10 Ралф Шумахер 14
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Макларън-Мерцедес 156
2 Ферари 133
3 Уилямс-Мекахром 38
4 Джордан-Муген-Хонда 34
5 Бенетон-Плейлайф 33
6 Заубер-Петронас 10
7 Ероуз 6
8 Стюарт-Форд 5
9 Прост-Пежо 1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1998 Люкесмбург
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1998
Следващо състезание:
1999 Австралия

Предходно състезание:
1997
Голяма награда на Япония Следващо състезание:
1999