Направо към съдържанието

1987 Голяма награда на Австралия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Австралия
Карта на пистата
Аделейд
Дължина писта3,780 km
Обиколки82
Състезание309,960 km
Дата15 ноември 1987
ВремеСлънчево
Победител
Пилот
– време
Герхард Бергер
1:52:56.144
Полпозишън
Пилот
– време
Герхард Бергер
1:17.267
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Герхард Бергер
1:20.416 (72)

1987 Голяма награда на Австралия е 3-тото състезание за Голямата награда на Австралия и шестнадесети, последен кръг от сезон 1987 във Формула 1. Провежда се на 15 ноември 1987 година на пистата Аделейд в Австралия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Преди началото на Гран При на Австралия, Уилямс и Нелсън Пикет са си гарантирали титлите при конструкторите и при пилотите, като последното е решено в уикенда за Гран При на Япония. За Пикет това е последното състезание за отбора, който се състезава още през миналия сезон, след като от следващата година ще заеме мястото на неговия сънародник Аертон Сена в Лотус. Сена ще се състезава за Макларън през 1988, като двигателите Хонда ще бъдат техни доставчици. Тео Фаби също ще участва за неговото последно ГП и от следващия сезон ще кара в Америка.

Герхард Бергер с Ферари стартира от пол-позиция за четвърти път в своята кариера. До него е Ален Прост с Макларън, следвани от бразилците Нелсън Пикет и Аертон Сена. След тях са Тиери Бутсен, Микеле Алборето, Рикардо Патрезе (който е заместник на Найджъл Менсъл, след като британецът претърпя тежък инцидент по време на тренировките за ГП на Япония), Стефан Йохансон, Тео Фаби и Андреа де Чезарис. Мястото на Патрезе в Брабам е заето от шампиона във Формула 3000 – Стефано Модена.

Пикет прави добър старт, като изпреварва Бергер и Прост към първия завой, преди австриецът да си върне позицията в подхода към завой номер три. Алесандро Нанини забива своето Минарди в бетонната стена и става първата жертва в състезанието. В края на първата обиколка класирането е Бергер, Пикет, Сена, Прост, Алборето, Патрезе, Фаби, Йохансон, де Чезарис и Еди Чийвър. Две обиколки по-късно Прост изпреварва Сена за третата позиция. Алборето е следващият, който изпреварва Лотус-а на бразилеца и е вече четвърти. След 17 обиколки разликата между водача в състезанието Бергер и втория Пикет е 7,2 секунди, като Прост е на 1,3 зад Уилямс-а, и Алборето на секунда от Макларън-а на французина. Стефано Модена е първият, който посети бокса в същата обиколка. Той излиза пред намиращия се на обиколка повече Герхард Бергер и Модена дава път на австриеца, след като предна дясна гума преминава през целия бордюр. Мартин Брандъл получава повреда по своя двигател, ставайки третата жертва на състезанието, след Нанини и Филип Стрейф, който се завърта в 6-ата обиколка. Сънародникът му Дерек Уорик също го последва обиколка по-късно с проблеми с трансмисията на неговия Ероуз, като е 11-и зад Лижие-то на Рене Арну. Стефан Йохансон, който кара за последен път с отбора на Макларън, изпреварва Рикардо Патрезе за 6-ата позиция, даваща точка. Обиколка по-късно шведът записва и най-бърза обиколка с време 1:22.561. Пикет и Прост се озовават зад двете коли на Лола, управлявани съответно от Яник Далмас и Филип Алио. Далмас е проблем за Пикет и Прост, но Алио задържа Макларън-а на французина след края на правата Брабам. Със Сена, наближавайки групата пред него, битката за втора позиция става все по-интересна. Още по-интересно става, след като Прост излиза от шикана в опита си за задмине Лола-та на Филип Алио, което дава шанс на Алборето да се доближи заедно с жълтия Лотус на Сена. Пилотите на Бенетон Тиери Бутсен и Тео Фаби са заедно към правата Брабам (съответно 8-и и 18-и) преди белгиецът да излезе от трасето, след като не прецени точката за спиране. Междувременно Пикет спира в началото на 35-ата обиколка за смяна на гуми и се озова зад групата, водена от Прост, Алборето (с най-бърза обиколка с време 1:21.689), Сена и намиращия се на почти две секунди Йохансон. Обиколка по-късно Прост прави най-бърз тур с време 1:21.631, докато Патрезе също спира за смяна за гуми. В 42-рата обиколка Сена прави вълнуващо двойно изпреварване срещу Алборето и Прост и излиза на втора позиция, след като последните двама са задържани от Рене Арну. Прост се опитва да изпревари Ферари-то на Алборето на правата Брабам, но силата на двигателя Ферари помага на италианеца да задържи позицията си. В края на 46-ата обиколка класирането е: Бергер, Сена, Алборето, Прост, Йохансон, Пикет, Бутсен, Патрезе, Чийвър и оцелелият Закспийд на Кристиан Данер. Две обиколки по-късно Йохансон преполови своето участие с повреда по спирачките на своя Макларън. Пет обиколки по-късно и съотборникът му Прост също отпада след прекалено много блокиране на спирачките, което е причина и на отпадането на Йохансон. Бергер продължава да води, въпреки че долната дясна част на Ферари-то докосва асфалта, което води и до появяващите се искри, когато преминава правата Брабам. Това обаче не го забавя и въпреки че Сена го доближава, австриеца запазва първата позиция до края на състезанието. С отпадането на Нелсън Пикет, Джонатан Палмър излиза на шеста позиция, даваща точка, като е и водач на 3,5 литровия клас. И втората кола на „Уилямс“, управлявана от Рикардо Патрезе, също напуска състезанието, макар че е класирана в края на състезанието. Това прати Палмър и Далмас с позиция напред. Бергер е безпогрешен през цялото състезание и печели за втори пореден път и трети в своята кариера. Сена завършва втори, преди да бъде дисквалифициран след направената проверка, в която в неговия Лотус са използвани уголемени спирачки. Така Алборето (класиран 2-ри), Бутсен (класиран 3-ти), Палмър, Далмас и Роберто Морено минават с позиция напред. Тъй като Лола са записали само един болид за целия сезон и решението им да участват с два болида от Мексико, Далмас не взима точки.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 28 Герхард Бергер Ферари 82 1:52:56.144 1 9
2 27 Микеле Алборето Ферари 82 + 1:07.884 6 6
3 20 Тиери Бутсен Бенетон-Форд 81 + 1 Об. 5 4
4 (1) 3 Джонатан Палмър Тирел-Форд 80 + 2 Об. 19 3
5 (2) 29 Яник Далмас Ларус-Форд 79 + 3 Об. 21 0*
6 (3) 14 Роберто Морено АГС-Форд 79 + 3 Об. 25 1
7 10 Кристиан Данер Закспийд 79 + 3 Об. 24
8 8 Андреа де Чезарис Брабам-БМВ 78 Завъртане 10
9 5 Рикардо Патрезе Уилямс-Хонда 76 Теч-масло 7
ДКФ 12 Айртон Сена Лотус-Хонда 82 Дисквалифициран 4
Отп 6 Нелсон Пикет Уилямс-Хонда 58 Спирачки 3
Отп 16 Иван Капели Марч-Форд 58 Завъртане 23
Отп 1 Ален Прост Макларън-ТАГ-Порше 53 Спирачки 2
Отп 18 Еди Чийвър Ероуз-Мегатрон 53 Прегряване 11
Отп 2 Стефан Юхансон Макларън-ТАГ-Порше 48 Спирачки 8
Отп 19 Тео Фаби Бенетон-Форд 46 Спирачки 9
Отп 23 Адриан Кампос Минарди-Мотори Модерни 46 Трансмисия 26
Отп 30 Филип Алио Ларус-Форд 45 Електро 17
Отп 25 Рене Арну Лижие-Мегатрон 41 Запалване 20
Отп 7 Стефано Модена Брабам-БМВ 31 Физически 15
Отп 26 Пиеркарло Гинзани Лижие-Мегатрон 26 Запалване 22
Отп 11 Сатору Накаджима Лотус-Хонда 22 Хидравлика 14
Отп 17 Дерек Уорик Ероуз-Мегатрон 19 Трансмисия 12
Отп 9 Мартин Брандъл Закспийд 18 Двигател 16
Отп 4 Филип Стрейф Тирел-Форд 6 Завъртане 18
Отп 24 Алесандро Нанини Минарди-Мотори Модерни 0 Инцидент 13
НКв 21 Алекс Кафи Осела-Алфа Ромео - 27

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Нелсон Пикет 73 (76)
2 Найджъл Менсъл 61
3 Айртон Сена 57
4 Ален Прост 46
5 Герхард Бергер 36
6 Стефан Йохансон 30
7 Микеле Алборето 17
8 Тиери Бутсен 16
9 Тео Фаби 12
10 Еди Чийвър 8


Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Уилямс-Хонда 137
2 Макларън-ТАГ-Порше 76
3 Лотус-Хонда 64
4 Ферари 53
5 Бенетон-Форд 28
6 Тирел-Форд 11
7 Ероуз-Мегатрон 11
8 Брабам-БМВ 10
9 Лола-Форд 5
10 Закспийд 2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1987 Япония
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1987
Следващо състезание:
1988 Бразилия

Предходно състезание:
1986
Голяма награда на Австралия Следващо състезание:
1988