Направо към съдържанието

1978 Голяма награда на Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Италия
Карта на пистата
Монца
Дължина писта5.793 km
Обиколки43
Състезание231.72 km
Дата10 септември 1978
ВремеСухо
Победител
Пилот
– време
Ники Лауда
1:07:04.54
Полпозишън
Пилот
– време
Марио Андрети
1:37.520
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Марио Андрети
1:38.23 (33)
1978 Голяма награда на Италия в Общомедия

1978 Голяма награда на Италия е 29-о за Голямата награда на Италия и 14-и кръг от сезон 1978 във Формула 1, провежда се на 10 септември 1978 година на пистата Монца в Монца, Италия.

Хаос и смъртта на Рони Петерсон[редактиране | редактиране на кода]

Марио Андрети започва състезанието от първа позиция. До него е Жил Вилньов който е втори. Жан-Пиер Жабуй е трети, Лауда 4-ти Петерсон пети и Алън Джоунс 6-и със своя Уилямс.

В началото на старта Джеймс Хънт се удря с Рони Петерсон. Шведа се удря в преградата и с 200 км/ч и болида му е в пламъци. Това педизвиква още 10 пилота в катастрофата като причинителя на това е Рикардо Патрезе от Ероуз който беше в първата група от 9 болида. Заедно с Патрезе в челото бяха Вилньов, Лауда, Андрети, Лафит, Жабуй, Шектър, Уотсън и Джоунс. Другите нямат такъв късмет с изключение на Емерсон Фитипалди и Нелсън Пикет. Междувременно Ханс-Йоахим Щук е в шок от този инцидент и пада отвъд преградата. Хънт, Регацони и Депайер бягат към горящата кола на Петерсон който се измъква от пламъците като филмова завезда. Той е един от талантливите пилоти харесвани от феновете, но за Стърлинг Мос той никога няма да бъде световен шампион. Настъпва блъсканици на фотограви, журналисти, механици и други за да видят отблизо. Полицията се опитва да отблъсне размириците след този инцидент. Виторио Брамбила беше ударен от летяща гума и е в бесъзнание с много контузии. Шведа Петерсон е носен на носилка към хеликоптера и откаран в болницата в Милано. След катастрофата от пистата се създава голяма колона. Публиката е тъжна от случилото се. Те със сигурност за взели билети за състезанието. Клей Регацони се разправя с медицинския лекар сър Сит Уоткинс да си върши неговата работа. Официалните лица както и Бърни Екълстоун също са на пистата за да обяснят как се е случило.

След това състезанието е рестартирано след три часа. Вилньов изпреварва Андрети на старта, но след пет обиколки той си връща водачеството. Те завършват 1-ви и 2-ри, но след състезанието са наказани с минута изоставане заради бърз старт. Това означава че Ники Лауда печели състезанието, Джон Уотсън е втори и Карлос Ройтеман от Ферари завършва трети.

След това състезание Рони Петерсон губи живота на болницата в Милано в понеделник поради дебел емболизъм и няколко фрактури.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Ники Лауда Брабам-Алфа Ромео 40 1:07:04.54 4 9
2 2 Джон Уотсън Брабам-Алфа Ромео 40
1.48
7 6
3 11 Карлос Ройтеман Ферари 40
20.47
11 4
4 26 Жак-Анри Лафит Лижие-Матра 40
37.53
8 3
5 8 Патрик Тамбе Макларън-Форд 40
40.39
19 2
6 5 Марио Андрети Лотус-Форд 40
46.33
1 1
7 12 Жил Вилньов Ферари 40
48.48
2
8 14 Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 40
55.24
13
9 29 Нелсън Пикет Макларън-Форд 40
1:06.83
24
10 22 Дерек Дейли Инсайн-Форд 40
1:09.11
18
11 4 Патрик Депайе Тирел-Форд 40
1:16.57
16
12 20 Република Южна Африка Джоди Шектър Волф-Форд 39
1 Об.
9
13 27 Алън Джоунс Уилямс-Форд 39
1 Об.
6
14 33 Бруно Джакомели Макларън-Форд 39
1 Об.
20
НКл 17 Клей Регацони Шадоу-Форд 33
7 Об.
15
Отп 35 Рикардо Патрезе Ероуз-Форд 28 Двигател 12
Отп 7 Джеймс Хънт Макларън-Форд 19 Разпределител 10
Отп 37 Артуро Мерцарио Мерцарио-Форд 14 Двигател 22
Отп 15 Жан-Пиер Жабуй Рено 6 Двигател 3
Отп 6 Рони Петерсон Лотус-Форд 0 Фатален инцидент 5
Отп 3 Дидие Пирони Тирел-Форд 0 Катастрофа 14
Отп 16 Ханс-Йоахим Щук Шадоу-Форд 0 Катастрофа 17
Отп 30 Брет Лънгър Макларън-Форд 0 Катастрофа 21
Отп 19 Виторио Брамбила Съртис-Форд 0 Катастрофа 23
НКв 25 Ектор Ребаке Лотус-Форд
НКв 10 Харалд Ертъл АТС-Форд
НКв 9 Михаел Блеекемолен АТС-Форд
НКв 18 Жимакс Съртис-Форд
DNPQ 23 Харалд Ертъл Инсайн-Форд
DNPQ 32 Кеке Розберг Волф-Форд
DNPQ 36 Ролф Щомелен Ероуз-Форд
DNPQ 38 Алберто Коломбо Мерцарио-Форд

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  • Пилоти които не взеха участие са:

Алберто Комолбо, Харалд Ертъл, Михаел Блекемонен, Ролф Щомелен, Жимакс, Кеке Розберг и Ектор Ребаке.

  • Харалд Ертъл не се преквалифицира с Инсайн, но замести контузения от АТС Йохен Мас в събота.
  • Състезанието е съкращено от 52 обиколки на 40 поради часовото време.
  • Катастрофата на Петерсон гарантира титлата на Андрети две състезания преди края.

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Марио Андрети 64
2 Рони Петерсон 51
3 Ники Лауда 44
4 Карлос Ройтеман 35
5 Патрик Депайе 32
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Лотус-Форд 86
2 Брабам-Алфа Ромео 53
3 Ферари 40
4 Тирел-Форд 36
5 Лижие-Матра 19

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Видеоархиви[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1978 Нидерландия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1978
Следващо състезание:
1978 САЩ

Предходна година:
1977
Голяма награда на Италия Следваща година:
1979