Направо към съдържанието

Ян Мартел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ян Мартел
Ян Мартел през 2007 г.
Ян Мартел през 2007 г.
Роден25 юни 1963 г. (60 г.)
Професияписател
Националност Канада
Активен период1993 -
Жанрсъвременен роман
Известни творби„Животът на Пи“
НаградиБукър“ (2002)
СъпругаЕлис Куиперс
ДецаТео
Подпис
Уебсайт
Ян Мартел в Общомедия

Ян Мартел (на английски: Yann Martel) е канадски писател на бестселъри в жанра съвременен и приключенски роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ян Мартел е роден на 25 юни 1963 г. в Саламанка, Испания, в семейството на Никол Перон, преводачка, и Емил Мартел, писател и дипломат. Отраства в Коста Рика, Франция, Мексико, Аляска и Канада. Учи в гимназия в „Тринити Колидж“ и училище-интернат в Порт Хоуп, Онтарио. В периодите 1981 – 1984 и 1986 – 1987 г. учи в университета „Трент“ в Питерборо, а през 1985 г. в университета „Конкордия“ в Онтарио, като завършва с бакалавърска степен по философия.

След дипломирането си работи на временни работи – градинар, библиотекар, охранител, и др. Пътува много и прекарва известно време в Иран, Турция, и 13 месеца в Индия, където посещава джамии, църкви, храмове и зоологически градини, чете и изучава йога, религиозни текстове и исторически митове.

Докато пътува започва да пише разкази. Първият му сборник „Seven Stories“ е публикуван през 1993 г. Той е последван от сборника с разкази „Фактите зад семейство Рокаматио от Хелзинки“.

През 1996 г. е публикуван романът му „Self“ (Самостоятелно), история за сексуалната идентичност, ориентация и трансформация. Романът получава канадската награда „Journey“.

Първите му произведения нямат успех. Световно признание получава с издадения през 2001 г. роман „Животът на Пи“, разказващ с религиозни притчи за епичната сага за оцеляване на едно момче в океана в компанията на няколко животни. Книгата е преведена на повече от 30 езика и получава редица награди, включително престижната награда „Букър“. През 2012 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на Сураж Шарма, Ирфан Кхан, Жерар Депардийо и Адил Хюсеин.

След публикуването и последващата известност на романа той става преподавател във факултета по сравнителна литература в Свободния университет в Берлин в периода 2002 – 2003 г., а в периода 2003 – 2004 г. участва в ръководството на Обществената библиотека на Саскатун.

Книгата му „Beatrice and Virgil“ от 2010 г. разглежда темата за Холокоста.

Ян Мартел живее със семейството си в Саскатун, Канада.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Self (1996)
  • Life of Pi (2001) – награда „Букър
    Животът на Пи, изд.: „Прозорец“, София (2004, 2012), прев. Магдалена Куцарова-Леви
  • Beatrice and Virgil (2010)
  • The High Mountains of Portugal (2016)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Seven Stories (1993)
  • The Facts Behind Helsinki Roccamatios: And Other Stories (1993)
    Фактите зад семейство Рокаматио от Хелзинки, изд.: „Прозорец“, София (2008), прев. Магдалена Куцарова-Леви
  • We Ate the Children Last: Stories (2004)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • What Is Stephen Harper Reading?: Yann Martel's Recommended Reading for a Prime Minister and Book Lovers of All Stripes (2009)
  • 101 Letters to a Prime Minister: The Complete Letters to Stephen Harper (2012)
  • Making of Life of Pi: A Film, A Journey (2012) – с Жан Кристоф Кастели

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2004 Manners of Dying – сюжет
  • 2011 We Ate the Children Last – ТВ филм
  • 2012 Животът на Пи, Life of Pi – по романа

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]