Чучер
| Чучер Чучер Сандево | |
| — село — | |
  | |
 | |
  Чучер | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Чучер |
| Географска област | Църногория |
| Надм. височина | 447 m |
| Население | 290[1] души (2021) |
| Пощенски код | 1011 |
| МПС код | SK |
| Чучер в Общомедия | |
Чучер (на македонска литературна норма: Чучер Сандево) е село в Северна Македония, център на община Чучер (Чучер Сандево).
География[редактиране | редактиране на кода]
Чучер е разположено в областта Църногория – югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, на 15 километра северно от столицата Скопие.
История[редактиране | редактиране на кода]
На 3 km югозападно над Чучер е античната крепост Давина кула.[2]
В края на XIX век Чучер е българско село в Скопска каза на Османската империя. Храмът „Света Троица“ е от 1856 година. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година („Македония. Етнография и статистика“) Чучер е село, населявано от 360 жители българи християни.[3]
Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 75 сръбски патриаршистки къщи.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие селото е населено със сръбски бежанци в периода 1689 – 1739 година.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чучер има 640 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Чучер е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Чучер (Čučer) като сръбско село.[8]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Чучер като българско село.[9]
През Втората световна война в селото е създаден първият нелегален Народоосвободителен комитет във Вардарска Македония, а от него са набирани бойци и доставяно въоръжение на Първия скопски партизански отряд.[10] След края на войната към името на селото е добавено Сандево в чест на родения в Чучер комунистически партизанин Александър Урдаревски, известен с прякора си Санде. Преди това обаче по времето на войната се случва сливането на селото Чучер с новосъздаденото в непосредственна близост до него селище Сандево.[11]
Според преброяването от 2002 година Чучер има 299 жители,[12] а според последното преброяване от 2021 година – 290 жители.[1]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 107 |
| албанци | ? |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 134 |
| бошняци | 0 |
| няма данни[13] | 41 |
| други | 8 |
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Между селата Чучер и Баняне е разположена средновековната църква „Свети Никита“, строена около 1307 – 1308 година, в която има стенописи на майсторите Михаил и Евтихий в стила на Палеолозите, рисувани около 1320 г.[14]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Чучер
Александър Урдаревски (1920 – 1943), югославски партизанин
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Пописна слика на населените места во Македонија, Попис 2021 // Архивиран от оригинала на 26 февруари 2024. Посетен на 15 май 2024. (на македонска литературна норма)
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 309.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 296.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 203.
- ↑ РОДНОКРАЈСКИ ЗАПИС // web.archive.org. 4 март 2016. Архивиран от оригинала на 2015-04-14. Посетен на 15 май 2024.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Тази категория обхваща лицата, които участват в общия брой местно население, но поради отказа им да бъдат преброени, невъзможността да бъдат намерени по адреса си на местоживеене и непълнотата в работата на преброителите не са преброени официално, но данните за тях са били взети от административни източници и затова не участват в изясняването на етническата принадлежност, религия и майчин език
- ↑ Ivan Bentchev. The restoration of the wall-paintings in the Church of St. Nikita at Čučer/Macedonia in 1483–1484
| ||||||||
