Черниговска губерния
| Черниговска губерния | |
| губерния | |
 Картон със сбити факти, 1856 г. – герб, описание на герба, географски координати, реки, почви, брой население, народни носии | |
 | |
.svg) Разположение в Руската империя | |
| Страна |  Руска империя Руска република Украинска народна република Украинска ССР СССР |
|---|---|
| Губернски град | Чернигов |
| Площ | 53 918,2 km² |
| Население | 2 297 854 души (1897) 42,6 души/km² |
.png) | |
| Административна карта, 1913 г. | |
| Черниговска губерния в Общомедия | |
Черниговска губерния (на руски: Черниговская губерния) е губерния на Руската империя, разположена на левия бряг на река Днепър.[1] Образувана е през 1802 г. в резултат на разделянето на Малоруската губерния на Черниговска и Полтавска губернии. Намирала се е между 50°15' и 53°19' с. ш. и 30°24' и 34°26' и. д.[1]
Площта на Черниговска губерния е била 53 918,2 km²,[1] населението – 2 297 854 души (според преброяването от 1897 г.).[2]
През 1919 г., в резултат на настъплението на болшевиките на запад, четири северни уезда (окръга) са прехвърлени към Гомелска губерния на Руската съветска федеративна социалистическа република, а през 1926 г. те са прехвърлени към Брянска губерния, днес част от Брянска област на Русия.
През 1925 г. Черниговска губерния е ликвидирана и нейната територия е разделена между Глуховски, Конотопски, Нежински и Черниговски окръзи на Украинската съветска социалистическа република. През 1932 г. върху основната част от територията на бившата Черниговска губерния е образувана Черниговска област (днешна Украйна), от 1939 г. някои райони са включени в Сумска област (днешна Украйна). Предшественик на Чениговкска губерния са Черниговското княжество (1024 – 1401 г.), което след това става част от Великото литовско княжество, после от Полско-литовската държава, а накрая от Московското царство и впоследствие от Руската империя. Наследник на Черниговска губерния е Черниговската област (съществувала по времето на СССР и днешна Украйна).
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
| № | Уезд | Уезднен град | Герб на уездния град |
Площ, km²[1] | Население (1897 г.), хил. души[1] |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Борзнянски | Борзна (12 526 души) | _(1782).png){kind=small}
|
2732,1 | 146 777 |
| 2 | Глуховски | Глухов (14 828 души) | _(1782).png){kind=small}
|
3090,8 | 142 366 |
| 3 | Городнянски | Городня (4 310 души) | 
|
4061,9 | 154 819 |
| 4 | Козелецки | Козелец (5 141 души) | _(1782).gif){kind=small}
|
4952,8 | 137 334 |
| 5 | Конотопски | Конотоп (18 770 души) | 
|
2539,8 | 157 259 |
| 6 | Кролевецки | Кролевец (10 384 души) | _(1782).gif){kind=small}
|
2702,9 | 132 172 |
| 7 | Мглински | Мглин (7 640 души) | _(1782).png){kind=small}
|
3694,4 | 140 820 |
| 8 | Нежински | Нежин (32 113 души) | _(1782).gif){kind=small}
|
2891,8 | 168 984 |
| 9 | Новгород-Северски | Новгород-Северски (9 182 души) | _(1782).png){kind=small}
|
3790,5 | 151 180 |
| 10 | Новозибковски | Новозибков (15 362 души) | 
|
3857,3 | 193 357 |
| 11 | Остерски | Остер (5 370 души) | _(1782).png){kind=small}
|
4385,7 | 153 179 |
| 12 | Сосницки | Сосница (7 087 души) | _(1782).gif){kind=small}
|
4079,7 | 171 106 |
| 13 | Стародубски | Стародуб (12 381 души) | _(1782).png){kind=small}
|
3420,8 | 147 668 |
| 14 | Суражски | Сураж (4 006 души) | _(1782).png){kind=small}
|
4050,5 | 188 596 |
| 15 | Черниговски | Чернигов (27 716 души) | _(1782).gif){kind=small}
|
3667,2 | 161 695 |
Независими градове[редактиране | редактиране на кода]
| № | Град | Население (1897 г.) | Част от | ГЕРБ |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Березна | 9 922 души | Черниговски уезд | _(1782).png){kind=small}
|
| 2 | Короп | 6 262 души | Кролевецки уезд | _(1782).gif){kind=small}
|
| 3 | Ново место | 4 652 души | Новозибковски уезд | _(1782).png){kind=small}
|
| 4 | Погар | 4 361 души | Стародубски уезд | _(1782).png){kind=small}
|
Население[редактиране | редактиране на кода]
Национален състав през 1897 г.:[3][1]
| Уезд | украинци | руснаци | беларуси | евреи | германци |
|---|---|---|---|---|---|
| Борзнянски | 93,8 % | … | … | 2,5 % | 3,0 % |
| Глуховски | 91,6 % | 4,2 % | … | 3,9 % | … |
| Городнянски | 86,8 % | 7,8 % | … | 4,6 % | … |
| Козелецки | 95,2 % | … | … | 3,5 % | … |
| Конотопски | 90,9 % | 3,4 % | … | 4,9 % | … |
| Кролевецки | 96,3 % | … | … | 3,0 % | … |
| Мглински | … | 78,2 % | 14,2 % | 7,3 % | … |
| Нежински | 91,8 % | 1,9 % | … | 5,9 % | … |
| Новгород-Северски | 91,1 % | 4,3 % | … | 4,4 % | … |
| Новозыбковски | … | 94,2 % | … | 5,4 % | … |
| Остерски | 92,5 % | 2,8 % | … | 4,2 % | … |
| Сосницки | 94,2 % | 1,0 % | … | 4,5 % | … |
| Стародубски | … | 92,9 % | … | 6,8 % | … |
| Суражски | … | 24,9 % | 69,4 % | 5,3 % | … |
| Черниговски | 86,1 % | 5,6 % | … | 7,6 % | … |
| В губернията като цяло | 66,4 % | 21,6 % | 6,6 % | 5,0 % | … |
Благороднически родове[редактиране | редактиране на кода]
Иваненко, Вишневски, Карабчевски, Кандиба, Керн, Козакевич, Коробко, Лагода, Марченко, Миклашевски, Немирович-Данченко, Рашевски, Снежков, Травин, Хоменко, Яжборовски-Юриев, Янжули, Янковски.[4][5]
Ръководството на губернията[редактиране | редактиране на кода]
Губернатори[редактиране | редактиране на кода]
| Ф. И. О. | Титул, чин, звание | Время замещения должности |
|---|---|---|
| Иван Василиевич Френсдорф | барон, действителен държавен съветник | 27.02.1802 – 13.07.1813 г. |
| Алексей Петрович Бутович | държавен съветник (действителен държавен съветник) | 13.07.1813 – 24.05.1818 г. |
| Александър Алексеевич Фролов-Багреев | действителен държавен съветник | 24.05.1818 – 1824 г. |
| Павел Иванович Могилевски | действителен държавен съветник | 27.06.1824 – 05.06.1828 г. |
| Николай Иванович Жуков | действителен държавен съветник | 01.09.1828 – 29.01.1839 г. |
| Василий Александрович Шереметев | камерхер, държавен съветник, изпълняващ длъжността (утвърден на длъжността на 05.12.1839 г. с производството му в действителен държавен съветник) | 29.01.1839 – 06.01.1841 г. |
| Павел Иванович Гесе | държавен съветник (генерал-майор) | 11.01.1841 – 11.03.1855 г. |
| Фьодор Николаевич Анненски | действителен държавен съветник, изпълняващ длъжността | 19.03.1855 – 25.01.1857 г. |
| Катон Павлович Шабелски | в звание на камерхер, действителен държавен съветник | 25.01.1857 – 17.02.1861 г. |
| Сергей Павлович Голицин | княз, в звание камер-юнкер, държавен съветник, изпълняващ длъжността (утвърден с производството му в действителен държавен съветник на 17.04.1863 г., преименуван в генерал-майор на Свитата на Негово Величество на 30.08.1868 г.) | 17.02.1861 – 18.01.1870 г. |
| Алексей Александрович Панчулидзев | действителен държавен съветник | 30.01.1870 – 19.12.1875 г. |
| Михаил Петрович Дараган | действителен държавен съветник | 02.01.1876 – 30.07.1878 г. |
| Анатоли Лвович Шостак | камерхер, държавен съветник, изпълняващ длъжността (утвърден за действителен държавен съветник на 01.04.1879 г.) | 31.08.1878 – 28.07.1881 г. |
| Сергей Владимирович Шаховски | княз, държавен съветник, изпълняващ длъжността (утвърден на 15.05.1883 г.) | 16.08.1881 – 04.04.1885 г. |
| Александър Константинович Анастасев | действителен държавен съветник (таен съветник) | 11.04.1885– 22.06.1892 г. |
| Михаил Михайлович Весьолкин | действителен държавен съветник | 30.06.1892 – 02.12.1893 г. |
| Евгений Константинович Андреевски | действителен държавен съветник (таен съветник) | 04.12.1893 – 25.01.1903 г. |
| Алексей Алексеевич Хвостов | държавен съветник | 25.01.1903 – 03.02.1906 г. |
| Николай Матвеевич Родионов | действителен държавен съветник | 03.02.1906 – 07.06.1909 г. |
| Николай Алексеевич Маклаков | държавен съветник | 07.06.1909 – 11.01.1913 г. |
| Иля Иванович Стерлигов | колежки съветник | 11.01.1913 – 1915 г. |
| Николай Николаевич Лавриновски | държавен съветник | 1915 – 1916 г. |
| Николай Александрович Гревениц | барон, действителен държавен съветник | 1916 – 1917 г. |
| Дмитри Иванович Дорошенко | комисар | 1917 – 1918 г. |
Губернски предводители на дворянството[редактиране | редактиране на кода]
| Ф. И. О. | Титул, чин, звание | Время замещения должности |
|---|---|---|
| Николай Михайлович Стороженко | действителен държавен съветник | 1802 – 1815 г. |
| Иван Яковлевич Лизогуб | колежки асесор | 1816 – 1818 г. |
| Степан Михайлович Ширай | генерал-майор | 27.01.1818 – 01.07.1820 г. |
| Иван Иванович Посудевски | полковник | 19.10.1829 – 20.05.1831 г. |
| Яков Иванович Лунин-Барковски | штаб-капитан | 20.05.1831 – 24.10.1832 г. |
| Александър Михайлович Моркович | колежки асесор | 14.11.1832 – 20.09.1838 г. |
| Василий Николаевич Ладомирски | полковник | 22.11.1838 – 01.11.1847 г. |
| Николай Петрович Бороздна | действителен държавен съветник | 11.07.1848 – 24.09.1862 г. |
| Иван Николаевич Дурново | в звание камер-юнкер, държавен съветник (действителен държавен съветник) | 24.09.1862 – 16.10.1870 г. |
| Николай Иванович Неплюев | штаб-капитан от гвардията в запаса, изпълняващ длъжността (утвърден на 12.06.1881 г.), (таен съветник) | 16.07.1872 – 21.06.1890 г. |
| Григорий Александрович Милорадович | граф, генерал-лейтенант | 21.06.1890 – 02.10.1896 г. |
| Николай Дмитриевич Долгоруков | княз, държавен съветник | 24.10.1896 – 08.05.1899 г. |
| Алексей Алексеевич Муханов | в звание камер-юнкер, надворен съветник | 11.11.1899 – 1905 г. |
| Василий Дмитриевич Голицин | подполковник | 1905 – 1908 г. |
| Хрисанфий Николаевич Комаровски | действителен държавен съветник | 12.06.1908 – 1909 г. |
| Александър Константинович Рачински | колежки съветник | 12.08.1909 – 1915 г. |
| Владимир Алексеевич Мусин-Пушкин | граф, действителен държавен съветник | 1915 – 1917 г. |
Символика[редактиране | редактиране на кода]
Гербът на губернията: в сребърно поле коронован орел (черен, намекващ за името на град Чернигов), държащ зад себе си, в ноктите на левия си крак, дълъг златен кръст, наклонен към десния ъгъл на щита; ноктите на орела са златни, езикът е червен. Щитът е увенчан с императорска корона и заобиколен от златни дъбови листа, съединени със светлосиня лента (използвана за ордена „Свети Андрей“, подари което е известна под името „Андреевска лента).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Календар на Черниговска губерния за 1891 г. Чернигов, 1890
- Азбучен списък на благородниците на Черниговска губерния, 1890 г.
- Списък на населените места на Черниговска губерния, 1859 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Черниговская губерния // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. XXXVIIIa: Человек — Чугуевский полк; доп. т. IIa: Пруссия — Фома. Санкт-Петербург, Типография Акц. Общ. Брокгауз–Ефрон, 1903. с. 590—599. (на руски)
- ↑ Первая Всеобщая перепись населения Российской империи 1897 г. Т. XLVIII: Черниговская губерния. Санкт-Петербург, Центральный статистический комитет Министерства Внутренних дел, 1905. с. 1. Посетен на 2024-05-05. (на руски)
- ↑ Первая всеобщая перепись населения Российской Империи 1897 г. Распределение населения по родному языку и уездам 50 губерний Европейской России // Демоскоп Weekly. Архивиран от оригинала на 2024-05-05. Посетен на 2009-10-16. (на руски)
- ↑ Милорадович, Григорий Александрович. Алфавитный список дворянских родов Черниговской губернии, внесенных в дворянскую родословную книгу, разделенную на шесть частей. Чернигов, Типография Губернского правления, 1890 г. Посетен на 2023-12-23. (на руски)
- ↑ Граф Милорадович, Григорий Александрович. Родословная книга черниговского дворянства. Т. 2, часть 6. Санкт-Петербург, Санкт-Петербургская Губернская Типография, 1901 г. Посетен на 2023-12-22. (на руски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Черниговская губерния“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |