Христо Данев
| Христо Данев | |
| български офицер, партизанин | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | ?
|
| Учил във | Военна академия „Фрунзе“ |
| Работил | офицер в МНО и МВР |
| Политика | |
| Професия | партизанин |
| Партия | БКП (1938 – ?) |
Христо Дянков Данев е български политик от БКП, партизански деец, участник в Отечествената война на България, офицер (полковник) в системите на МНО и МВР[1].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]
Христо Данев е роден на 19 юли 1920 г. в с. Каменец, Плевенско, в бедно селско семейство. Родителите му са безпартийни, членове на ТКЗС. Завършва реална гимназия. От началото на 1936 г. е член на Работническия младежки съюз (РМС), а в 1938 г. влиза в БКП (т.с.). Владее руски и английски език[1].
Преди Втората световна война е работник в трикотажна фабирка в Габрово. През 1941 г. отбива военна служба, а на следващата година, пуснат в отпуск, минава в нелегалност и се присъединява към Габровския партизански отряд, на който впоследствие става командир[1].
Военна и политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]
След 9 септември 1944 г. е помощник-командир на 18-и пехотен полк, с който взима участие в първата фаза на Отечествената война на България (1944 – 1945).
Следва съкратен курс на НВУ „Васил Левски“. Слушател е във Военна академия „М. Фрунзе“, СССР през 1947 – 1950 г.
Последователно е заместник-командир по строевата част в Управлението на вътрешните войски на МВР, началник-щаб на Централно управление „МПВО“ в МВР, помощник-началник на оперативното отделение и началник-щаб на 18-а стрелкова дивизия. Работи като старши преподавател по военни дисциплини в системата на Министерството на народната отбрана. Отхвърлено е предложението да бъде изпратен за военен аташе в Кайро (1956)[1].
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Христо Данев е семеен. Жена му произхожда от средно градско семейство. Учила е 2 години в Американския колеж в Ловеч. Била е въдворявана в ТВО за леко поведение. За връзките си с тази жена, както и поради някои услуги, които ѝ е направил, Данев е понижен и уволнен от МВР. Впоследствие, след встъпване в брак с нея, наказанието е снето[1].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 3023, Протокол № 264 от 4 октомври 1956 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: отхвърляне предложението за обединяване в самостоятелно ведомство на Главно управление на пътищата и Управление на автомобилния транспорт; присвояване на военни звания на лица (по списък); отхвърляне предложението за назначаване на Христо Данев за военен аташе и на Ив. Кочовски за секретар при военния аташе в Кайро; възстановяване на 24 май като официален празник и неприсъствен ден за всички трудещи се; отказ за преименуване на кв. „Димитрово-изток“ в гр. Димитрово (Перник) и преименуване на улици в града; свикване на ІV конгрес на Отечествения фронт (ОФ) през януари 1957 г.; назначаване на нови зам.-завеждащи в отдел „Административен“ при ЦК и освобождаване на досегашните заместници (по списък); отпускане народна пенсия на Рада Гаврил Георгиева; преименуване на Топлоелектрическата централа (ТЕЦ) „В. Червенков“ в Димитровград на ТЕЦ „Родина“; определяне националността на гражданите при предстоящото преброяване на населението; състава на делегацията за ІХ сесия на ЮНЕСКО; честване 39-годишнината от Октомврийската революция; назначаване на Никола Чобанов за заместник-председател на Управление „Държавно снабдяване и държавен резерв“; издаване на вестник „Народна култура“; проект за обръщение на Националния съвет на ОФ към българския народ във връзка с предстоящото преброяване; утвърждаване протоколи на Контролната комисия при ЦК; гостуване в България на Хаджи Леши – председател на Президиума на Народното събрание на Албания; увеличаване броя на студентите за учебната 1956 – 1957 г., с. 31
