Направо към съдържанието

Хати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Хати.

Примерно разпространение на хатския език в началото на II хилядолетие пр.н.е.

Хатите са древен народ, населявал централната част на Мала Азия през бронзовата епоха.

Най-ранното им споменаване е в клинописна табличка от Месопотамия от акадския период (около 2350 – 2150 години пр.н.е.)

Царството им се състояло от няколко градове-държави в центъра на Анатолия. Столица на Хатите е град Хатуса. Град Арина бил свещен град на богинята на слънцето Вурусену. Други градове са Пурусханда, Сапинува, Нерик, Амкува и др.


До нас са достигнали само някои имена на хатски царе, а именно:

  • Нурдагал (Nurdaggal) (ок. 2300 г. до н. э.) — цар с който воювал Саргон ,
  • Памба (ок. 2300 г. до н. э.) — цар, с който воювал Нарам-Суэн ,
  • Пиюсти (Пийушти, Пиусти) (ок. 1800 г. до н. э.) — цар, който разбил Аннита


Смята се, че през XX-XVIII век пр.н.е. хатите постепенно са асимилирани от индоевропейските хети (несити), които наследяват името на страната тяхната столица и част от културата им.

За разлика от хетите (несити) , хатите използват език, който не е точно категоризиран, но е близък до Северо-западно кавказките Абхази-адигейски езици и близките до тях народ Каска в Северна Анатолия.

Антропологически хатите се отличавали от неситите. Египетските хронисти отразяващи битката при Кадеш описват хатските войници като дългоноси. Същият облик показва и златна статуетка на хатска жена от 2000г.пр.н.е. намерена в Хасаноглане и изложена в музея на Анатолийските цивилизации в Анкара.