Направо към съдържанието

Фъстък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за вида растения. За рода вижте Фъстък (род).

Фъстък
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Бобовоцветни (Fabales)
семейство:Бобови (Fabaceae)
триб:Dalbergieae
род:Arachis
вид:Фъстък (A. hypogaea)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Фъстък в Общомедия
[ редактиране ]
Фъстък
Peanuts, all types, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Калций, Ca92 mg
Желязо, Fe4.58 mg
Магнезий, Mg168 mg
Фосфор, P376 mg
Калий, K705 mg
Натрий, Na18 mg
Цинк, Zn3.27 mg
Мед, Cu1.144 mg
Манган, Mn1.934 mg
Селен, Se7.2 μg
  Други
Фъстък в Общомедия

Фъстъкът (на латински: Arachis hypogaea) е вид едногодишно тревисто растение от едноименния род (Arachis) от семейство Бобови. Фъстъци се наричат и ядливите семена на растението.

Шушулки на фъстъци

Фъстъците са ценна маслодайна култура. В семената се акумулират 47 – 54% мазнини с много високо качество, белтъчини (20 – 37%) и въглехидрати. Те са богати на витамин В1, В3, Е и цинк. Витамин В3 влияе позитивно върху нервната система. Като мощен антиоксидант витамин Е спомага за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания и рак. Цинкът има ключова роля в изграждането на протеините и за обновяване на тъканите.

Фъстъченото олио се приближава по качество до маслиновото и в консервната промишленост се предпочита пред слънчогледовото. При редица народи фъстъченото олио се явява основно при храненето.

Популярен продукт е фъстъчена паста, приготвяна от смлени печени фъстъци, и наричана фъстъчено масло. Фъстъците са отлична храна и като ядки (печени, осолени или подсладени). Препоръчва се да се консумират след тежки заболявания и при силна анемия. Нормализира дейността на жлезите с вътрешна секреция.

Кюспето от фъстъци, получено след екстрахиране на олиото, е ценен концентриран фураж. Стъблата и листата след прибирането се приемат с охота от животните и по хранителна стойност се изравняват с люцерновото сено.

Като бобово растение, фъстъците имат важно агротехническо значение – те обогатяват почвата с азот и са отличен предшественик за зърнено-житните и окопните култури.

Произход и разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Фъстъците произхождат от Южна Америка. Като естествен център на възникването на вида се счита регионът между 10 и 28° на изток от Андите (Бразилия, Уругвай, Парагвай, Боливия). Преди повече от 3500 години инките са ги използвали при погребения. Те са слагали фъстъци при мъртвите като храна, която да вземат в отвъдния свят.

В Европа са пренесени от Азия, откъдето произлиза и първоначалното им наименование „китайски орех“. Някои източници смятат, че в Европа са пренесени директно от Америка и че главна заслуга за това имат португалските мореплаватели.

Общата площ на фъстъците нараства значително (3-кратно) през периода от 1939 г. до 80-те години на 20 век – от 70 млн. декара на над 200 млн. декара. 50% от площта им е в Азия (най-вече Индия и Китай), следвана от Африка, а Европа е на последно място с около 100 хил. декара – съсредоточени във Франция, Португалия, Испания и Италия. Рекордьор по отношение на добива е Испания (средно 300 kg на декар), на следващо място е Мароко (260 kg на декар), а на трето Египет (180 kg на декар).

Културният вид фъстък Arachis hipogeae се дели на 3 подвида: ssp. australiamericana (южноамерикански фъстък), ssp. asiatica (азиатски фъстък) и ssp. vulgaris (обикновен фъстък). Първите два подвида са разпространени в Бразилия, Перу, Боливия, Колумбия, Индия, Китай, Индонезия и африканските страни. Те са с много дълъг вегетационен период. Последният подвид е разпространен най-вече в европейските страни и се характеризира с по-къс вегетационен период и по-малки изисквания.

При отделните подвидове са известни десетки сортове фъстъци.

Фъстъците са нова култура за българското земеделие. Първите сведения се отнасят към 1896 г. През 1926 г. фъстъци за пръв път са регистрирани като култура в статистиката, но практическо значение културата има от 1930 г. От началото на Втората световна война до края на 1980-те площта им е доста постоянна – 30 – 40 хил. декара, но през 1991 г. достига своя пик от 150 хил. декара, което нарежда маслодайната култура на второ място след слънчогледа.

В цялата страна има не повече от 15 хил. декара, като основните площи са в областта на гр. Садово. Като цяло производството е съсредоточено главно в 2 региона – Пловдивски и Благоевградски. Добивите в България са пряко свързани с условията на годината и варират между 100 и 150 kg на декар. Площите не надхвърлят 30 – 40 хил. декара.

От 2004 г. се чества Ден на фъстъка в гр. Садово. Всяка последна събота на март се провежда национален конкурс за най-добър производител на фъстъци и се организират празненства.

Повечето отглеждани в България сортове фъстъци спадат към типа Валенсия.

В страната има Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков“, гр. Садово, където се създават различни сортове фъстъци. Сред най-използваните в местното земеделие са „Кремена“, „Калина“, „Росица“, „Орфей“ и „Садово 2609“. Те зреят рано, устойчиви са на гъбни болести и карбонатна хлороза и имат добри вкусови качества. Държавния университет в Ню Мексико, САЩ, е направил проучване на генетичното разнообразие в световната колекция от тип Валенция, което е установило, че българските сортове и линии представляват отделна самостоятелна група.

Морфологични особености

[редактиране | редактиране на кода]
  • Коренова система: Съставена е от главен корен и множество странични разклонения. Главният корен прониква на дълбочина 1,5 m, но основната коренова маса е съсредоточена в слоя 0 – 30 cm. По корените се образуват грудки, в които живеят строго специализираните за културата грудкови бактерии.
  • Стъбло: Височината му за отглежданите в България сортове е 50 – 80 cm. То обикновено е закръглено, с възли и междувъзлия. То се разклонява в основата, има зелена или антоцианова окраска и окосмена повърхност.
  • Листа: Листата са чифтоперести, прикрепени към дръжки. Дължината на листа е 4 – 7 cm, има елипсовидна или обратно сърцевидна форма. Горната страна на листа е гладка, а долната е грапава и покрита с власинки.
  • Цвят: Цветовете са разположени в групи по 2 – 7 бр., излизат от пазвите на листата и са на къси дръжки. Устройството е характерното за бобовите култури. Венчето е жълто-оранжево.
  • Плод: Той е цилиндрична чушка – по-слабо или по-силно прищипната, без вътрешни прегради. Плодната обвивка е черупка, отвън прошарена с мрежа от проводящи тъкани, отвътре е покрита с нежна бяла кожица. Най-често съдържа 3 – 4 семена.
  • Семе: Има продълговато овална или бъбрековидна форма. Покрито е с бледорозова до червена семенна обвивка. Абсолютната маса варира от 300 до 700 г.

Биологични изисквания

[редактиране | редактиране на кода]
  • Към топлината: Предявява високи изисквания. Биологичен минимум 15 °С, а оптимимът за поникване е 20 °С. Оптималната температура за развитие е 22 – 28 °С. Изискват обща температурна сума до узряването 3500 °C, което ограничава отглеждането на културата да става само в топли райони.
  • Към влагата: За да покълнат семената поглъщат вода, равна на 120% от теглото им, а за развитието си културата се нуждае от оптимално овлажняване на почвата. Затова се отглеждат обикновено при поливни условия.
  • Към светлината: Фъстъците са растения на късия ден. Те не понасят засенчване. Ето защо борбата с плевелите е важен елемент от правилната агротехника.
  • Към почвата: Фъстъците изискват рохкави, топли, наносни и светли почви. Богатите и тежки почви засилват вегетационния растеж и причиняват намаляване на добивите и деформиране на плодовете. Фъстъците не понасят вкисляване, засоляване и заблатяване на почвата.

Особености в растежа и развитието

[редактиране | редактиране на кода]
  • Фъстъците са култура с дълъг вегетационен период (за България 150 – 160 дни). След поникване до бутонизация те се развиват бавно, след бутонизация настъпва ускорен растеж – 1,5 – 2 cm дневно, а максимумът е по време на цъфтежа.
  • Най-специфична особеност от развитието е периода на цъфтежа и след него.
    • Цъфтежът започва 30 – 40 дни след поникването и продължава до прибирането. Цветовете се отварят рано сутрин и до вечерта прецъфтяват.
    • Опрашването е собствено и много често се извършва преди разтваряне на цветовете. Установява се и малък процент чуждо опрашване.
    • След прецъфтяването, намиращото се между цвета и цветната дръжка образувание, наречено гинофор, силно се удължава, извива се надолу и се забива в почвата. На върха си това образование носи оплодената семепъпка, от която започва образуването на плода и семената. Ако гинофорът не се забие в почвата, плод не се образува. Това налага особени грижи (загърляне на растенията за издигане на терена).

Полезните качества и свойства на фъстъците са изключително многообразни, но само ако са правилно съхранени. Поради съдържанието на мазнини, те трябва да се държат на прохладно и сухо място. Ако са опаковани, то не трябва да се допуска проникването на светлина и топлина, защото фъстъците се нагряват и са предразположени към гранясване. Гъбичките, които се образуват, се наричат Aspergillus fungus и спомагат за отделянето на афлатоксини. Те от своя страна причиняват рак на черния дроб и потискат имунната система.