Направо към съдържанието

Уикипедия:Разговори/Архив/2022/март

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Това е архив на стари обсъждания в Уикипедия:Разговори.
Моля, не редактирайте съдържанието на страницата!
Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, използвайте текущата страница.

За разпространителите на пропаганда в Уикипедия

Stanqo (беседа - приноси) е блокиран безсрочно заради Special:Diff/11325315. Във видеото „дискутиращите“ представят тезите на кремълската пропаганда, криейки се зад кухи и жалки обяснения „не че подкрепям това, което се случва в Украйна, но...“. Тезите са, че Евромайданът е бил инсцениран, че украинците с години били настройвани да мразят руснаците, че Русия не искала войната, но била провокирана от Запада, който всъщност целял просто да има повод да я разруши икономически. Не съм гледал цялото видео и нямам намерение да си губя времето, но дори само това е достатъчно. Класиката „крадецът вика дръжте крадеца“. Дори само „укры“-те по-горе напомнят за това.

Светът след 24 февруари 2022, както след 1 септември 1939 година, вече не е същия. Снизхождение и разбиране към пропагандатори – независимо дали осъзнати или наивно-заблудени – не може да има. Лично аз ще налагам безсрочни блокирания на всеки потребител, който въвежда където и да е в Уикипедия пропаганда. Решимостта ми е не просто същата като при закриването на Уикиновини, но много по-голяма. А тогава случаят стигна дори до Джимбо. Ако трябва, пак ще стигне.

Уикипедия е родена от хуманизма, свободата и просвещението. Толерантност към нетолерантните, включително подмолно нетолерантните, няма да има.
— Luchesar • Б/П 12:54, 1 март 2022 (UTC)

@Iliev, възможно ли е @Stanqo да се е объркал и да не е проверил внимателно източниците си? Конкретно, може ли да се дава шанс да обясни действията си? Също, ако целта е пропаганда, коментар в Беседа не е най-далновидният подход, защото малко хора четат тези коментари (освен ако не е опит за тестване на защитите - "ако мине в коментар, може да мине и в главна страница"). Също, идните дни могат да се очакват хакерски атаки и, колкото и налудничево да звучи, крадене на пароли на активни уикипедианци звучи като потенциално полезна за агресора тактика, та може @Stanqo да се бори с подобен демон. ... В борбата с агресора е важно да запазим хладнокръвие и да подкрепяме собствените си дълготрайни ценности. И по-общо: Благодаря за балансираната и консистентна позиция, която заемаш като админ. Даниел Ч (беседа) 14:10, 1 март 2022 (UTC)
Първо, той може да пише на беседата си, ако иска да оспори блокирането. Второ, ако е му е хакнат акаунтът от пропагандистки хакери, блокирането е още по-уместно. В този случай, така или иначе, само стюардите биха могли да помогнат.
Трето, още в началото на m:Proposals for closing projects/Deletion of Bulgarian Wikinews има примери за „новини“ от него от 2014 година. Дори да го прави от глупава лековерност, това не е оправдание, особено когато продължава с години, и особено когато има достатъчно други източници на информация, с които човек да свери. Дори тези, които от глупост разпространяват пропаганда, носят морална отговорност за случващото се в Украйна. А тези, които допускаме това, също ще носим.
За другото съм съгласен и ти благодаря. Дори „адвокат на дявола“ винаги е важно да има. Абсурдно би било свобода да се жертва в името на свобода. Но лъжите не са свобода, а робство. И тези, които ги разпространяват, са поробители – на умовете на околните. А битката за умовете и сърцата на хората е дори по-важна от тая за градовете. Загубим ли я, вече сме загубили войната срещу злото.
— Luchesar • Б/П 16:20, 1 март 2022 (UTC)
@Iliev, благодаря за допълнителния контекст. Явно това е продължително и повтарящо се явление. (макар всичко в Уикипедия да е публично, не всичко е лесно да се следи и затова благодаря за навързването на отдалечените точки). Даниел Ч (беседа) 19:17, 1 март 2022 (UTC)
Възможно е, да, от 2014 г. насам все е объркан. Поздрави, Петър Петров 18:46, 1 март 2022 (UTC)

Имената на градовете и селата в Украйна

Това е въпрос, който трябва да бъде обмислен внимателно, и може би сега, в тази емоционална обстановка, не е най-подходящото време. Но все пак изпитвам морален дълг поне да повдигна въпроса и може би да си го мислим.

В България имаме някаква традиция да назоваваме украинските населени места с техните руски имена – Киев, Харков, Лвов, Николаев – вместо Киив, Харкив, Лвив, Миколаив. Освен навика, обаче, може би няма сериозни причини да го правим, още повече, че дори в Правописния речник на БАН от 2012 година има обяснения за транслитерация на имена от украински (стр. 34). Тези дни видях, че писателят Александър Шпатов е направил същото предложение.

Не би ли било подобно решение намеса на политиката в Уикипедия? Замислям се дали всъщност точно изборът на руски имена за населени места, които не са в Русия, не представлява неправилно „намесване на политика“.

Би било странно, например, да използваме за населени места в Гърция транслитерация от турските им имена, вместо от гръцките, само защото някога тези населени места са били част от Османската империя (което е различно от това да използваме български имена за населените места в Гърция, които имат такива, защото българският, все пак, за разлика от турския и руския, си е наш роден език).
— Luchesar • Б/П 18:41, 28 февруари 2022 (UTC)

Нарича се наложеност, а не намеса в политиката. Когато медиите започнат да пишат Лвив (по твоите съображения или други), когато и писателите започнат да пишат Лвив (по твоите съображения или други), когато се отрази в речниците, Уикипедия ще ги последва. Но няма да сме първи по твоите съображения. Странно е, че на тебе трябва да ти го обяснявам. -- Мико (беседа) 18:46, 28 февруари 2022 (UTC)
Тъй като от известно време пиша за историята на Украйна, се питах същото. Много от имената на селищата са отдавна наложени в българската литература и език и не мисля, че трябва да се пипат - Киев, Харков, Лвов и т.н. Но за по-малките не можем да кажем такова нещо и в статиите, които пиша ги споменавам с украинските им имена. Вярно, че се получава някакво двойствено отношение, но може би все пак трябва да започнем от някъде. Особено с градовете, за които все още няма статии на български и няма наложеност. --Молли (беседа) 18:50, 28 февруари 2022 (UTC)
Това е много добра идея!
— Luchesar • Б/П 19:16, 28 февруари 2022 (UTC)
Но точно такава ни е текущата политика - Кудривка.-- Мико (беседа) 19:20, 28 февруари 2022 (UTC)
Супер! Като минимум значи поне това изясняваме, в случай, че възникнат спорове. Иначе, за наложеността разбира се си прав, и по-горе ставаше дума за подобни (макар и не същите) неща. Но също както със Силициевата долина, бих подкрепил преминаването към транслитерирането от украински още в момента, в който (евентуално) има достатъчно видима такава практика в източниците. Защото и Силиконова долина дълго още се срещаше, и то масово.
— Luchesar • Б/П 19:26, 28 февруари 2022 (UTC)
В самата Украйна също са използвали имена в традиициите на СССР, но времената се променят и би трябвало и ние да се променяме с тях, а в някои случаи - и преди тях. От обясненията по-горе изглежда сме в омагьосан кръг: можем да сменим използваните имена, но само ако те вече са се наложили по света. Добре, но защо в западния свят навсякъде вече се говори и пише за Кийв? Защо не са изчакали да се появят достатъчно статии, в които да не е Киев? Страната е независима от скоро, наложила е нов начин за изписване на имената на хората и населените места, и т.н., най-малкото ще е проява на уважение към нея. А и, разбира се, ще означава, че Уикипедия скъсва със съветското изписване. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 20:30, 1 март 2022 (UTC)
@Вени Марковски, въпросът "защо в западния свят навсякъде вече се говори и пише за Кийв?" е много уместен. Но мисля, че до момента отговорът идва от BBC, CNN и други медии - налагането на новите изписвания е извън Уикипедия и след това идва в Уикипедия. Може би големите западни медии реагират бързо на подобни промени, защото разчитат на цели екипи относно "writing style guides". Може би като потребители трябва да пишем на вестниците как изписват, и ТВ и радио как изговарят, имената на украинските градове? Аз лично опитвам да се науча да казвам "Кийв" (с дълго и-ѝ), но признавам, че изисква упражнения. Даниел Ч (беседа) 21:48, 1 март 2022 (UTC)
Даниел Ч, много моля нека да не даваме за пример точно западния свят когато иде реч за изписване и още повече за произнасяне на украински, руски, български, словашки, беларуски, словенски и изобщо всякакви славянски имена защото постоянно ми се повръща от изкривяванията им. Има случаи когато направо преименуват съответния човек просто щото не могат да го произнесат както с Каролине Возняки-- Сале (беседа) 22:36, 1 март 2022 (UTC)
Това е любопитен въпрос наистина - аз също съм го мислил и имам мнение. Обърнете внимание обаче, че тук не е форум да си ги чешем езиците без всекаква връзка с Уикипедия е нередно. По единствената реплика на Вени, която е по темата: „а в някои случаи - и преди тях“ - отговорът е просто не. Уикипедия не задава норми, а ги следва. Съжалявам, ако се повтарям. Иначе ви разбирам напълно, всичко резко ме връща в църно-белото ми детство и към тоталната омраза към всичко руско. Но НЕ СМЕ ДЕЦА (надявам се) и моля ви стига детинщини от типа „Нека пишем Киив“. -- Мико (беседа) 15:54, 2 март 2022 (UTC)
Най-после един разумен глас в пустинята! Mmm-jun (беседа) 16:20, 2 март 2022 (UTC)

──────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────── Въобще не става дума за „омраза към всичко руско“! Знам, че не си говорил в множествено число, но държа да подчертая, че макар и неизбежно повлияни от трагичните събития, мотивите ми са принципно енциклопедични – и определено нямащи нищо общо с омраза към когото и да било! (освен към самозабравили се диктаторчета, но това е друга тема) А в Уикипедия е нормално да обсъждаме, защото дори правилата не са издялани от камък (което не значи, че не трябва да ги спазваме по принцип).

Останалото е ясно. Първа лястовица не можем да бъдем, защото У:БОИ. Но когато/ако се появят имена транслитерирани от украински в благонадеждни източници (особено МВнР), преименуването ще бъде оправдано, дори и още да не са масови. Включително защото самите източници, на които ние разчитаме да проверим как нещо се пише правилно -- или поне някои от тях -- нерядко всъщност ползват нас за източник за въпросното „правилно“.
— Luchesar • Б/П 16:27, 2 март 2022 (UTC)

Мнооого вода требва да изтече, за да приемем Киив, дори и Външно да го напише на сайта, примерно. Уикипедия не е нещо, което живее в мига. Но това са хипотези, които засега не ни засягат. Не казвал, че мотивите ти са такива - говорех за мене си, мислим се вижда ясно. -- Мико (беседа) 16:32, 2 март 2022 (UTC)
Fair enough.
— Luchesar • Б/П 16:54, 2 март 2022 (UTC)
Мисля, че трябва да спреш със словоизлиянията, че се създава впечатление за опити за инсинуации, манипулации и налагане на собствени политически възгледи. Да напомня и аз, че тук не е форум. Mmm-jun (беседа) 16:34, 2 март 2022 (UTC)
Инсинуации, манипулации и налагане на собствени политически възгледи? Би ми било интересно да разбера къде според Вас съм лъгал и разпространявал клевети -- защото това е значението на думата „инсинуация“ -- кого и как съм манипулирал и най-вече кои точно собствени политически възгледи съм налагал. Но сте права, че тук не е форум. Едно от хубавите неща на такива драми е, наистина, че осветяват много добре душите на хората около нас.
— Luchesar • Б/П 16:54, 2 март 2022 (UTC)

Таксокутия - Разпространение

В момента, картинката за разпространението и нейното описание в Шаблон:Taxobox могат да се зададат само чрез Уикиданни. Обаче понякога е желателно да се използва уикикод/html в описанието, за да се направи по-прегледна легендата към разпространението (зелен цвят: целогодишно разпространение, жълт цвят: лятно разпространение и т.н.) - както е в легендата тук: en:Common blackbird. Това предполагам не може да стане чрез Уикиданни? Предлагам да се върнат параметрите range и range_caption в шаблона, подобно на image и image_caption? --Exonie (беседа) 11:50, 1 март 2022 (UTC)

Exonie, дали става така: Кос? Описание може да се въведе (и конкретно българско) като qualifier P2096. Тексът със сигурност е глупав – съжалявам, признавам, че не разбирам никак от темата – но може да се поправи. Иначе, ако самата карта, използвана в Уикиданни, не ни харесва, бих подкрепил да имаме възможност локално да я задаваме, защото май няма възможност и картата да се укаже различна за различните проекти.
— Luchesar • Б/П 16:48, 1 март 2022 (UTC)
Ти всъщност си писал, че може да се въвежда описание, та какво обяснявам. HTML/CSS иначе работи в инфокутията, но конкретният начин на изобразяване се чупи при отваряне на цялата картинка. Може и да има по-хитър начин да се направи.
— Luchesar • Б/П 16:52, 1 март 2022 (UTC)
Luchesar, не мисля, че се очаква qualifier да съдържа HTML код за рендерване освен ако изрично не е указано в qualifier-а. Затова се чупи на места, защото нещо sanitize-ва HTML-а и в бъдеще може и в таксокутията да се sanitize-ва. А и друг проблем с описанията на картинки в Уикиданни по принцип е, че често се сменят и описанието съответно изчезва. Затова - и по други причини (подбор на снимки съобразени със статията) - предпочитам да задавам картинките в шаблона на статията. --Exonie (беседа) 18:30, 1 март 2022 (UTC)
Разбирам те. За жалост не разбирам достатъчно от Уикиданни, за да дам по-добри идеи. Подкрепям предложението ти.
— Luchesar • Б/П 16:56, 2 март 2022 (UTC)

Мерсиметър без марионетки

Заради оспамването от марионетки, Мерсиметър вече ще игнорира благодарности, изпратени от блокирани потребители.
— Luchesar • Б/П 12:07, 4 март 2022 (UTC)

Статията на тема "денацификация"

Здравейте, Статията на тема "денацификация" в Уикипедия на български език е 66-тата най-четена през февруари според данните за преглежданията на страници в xtools. Причината вероятно не се нуждае от разясняване, но си позволявам да предложа в статията да бъде добавен един абзац, подкрепен с предложената или друга инфографика, които поставят понятието и новата му употреба, която трябва да бъде разяснена, в днешния контекст.--Pelajanela (беседа) 08:12, 4 март 2022 (UTC)

Pelajanela, това според мен е добра идея и ти благодаря много, че имаш желание да се заемеш с нея!
— Luchesar • Б/П 12:15, 4 март 2022 (UTC)
@Pelajanela, и аз благодаря за допълнената статия! Може би звучи малко далечно, но: Мислите ли, че депутинизацията е свързан термин[denazi 1]? Той звучи като термина на Путин и започна да се ползва повече отскоро[denazi 2] (най-вече от Бойко Ноев),[denazi 3][denazi 4] но не знам дали депутинизация е директен отговор на измислената "денацификация"? Даниел Ч (беседа) 11:44, 5 март 2022 (UTC)
Денацификация е съществуващ научен термин, а не термин на Путин. Депутинизация уви нема все още и е просто дъвка в устите, съответно не е за нас. -- Мико (беседа) 12:09, 5 март 2022 (UTC)

Бележки

translatewiki

Може ли някой, наясно с translatewiki, да оправи новопоявилите се глупости в локализацията - в табовете над страницата имам излишно удължените "изтриване на страницата", "преместване на страницата" и бруталното "променяне на нивото на защита на тази страница" (sic!). --Спас Колев (беседа) 09:16, 6 март 2022 (UTC)

И аз го видях и се присъединявам към апела - ако някой може да го оправи, както си беше, ще е прекрасно.-- Алиса Селезньова (беседа) 11:39, 6 март 2022 (UTC)
Закърпих временно нещата с МедияУики:Action-protect, МедияУики:Action-move и МедияУики:Action-delete.
— Luchesar • Б/П 11:57, 6 март 2022 (UTC)
Явно наскоро нещо са променили в системата, защото преводите са от далечната 2008 г. Преди няколко дни бот е обновил преводите – [1], [2], [3]. Предполагам, в следващия пач промените ще бъдат отразени. Интересното е, че при Vector-а нямаше такъв проблем. Или поне аз не съм забелязал, че има. --Ted Masters (беседа) 21:53, 6 март 2022 (UTC)

Русофилство

Покрай разговора за Денацификация по-горе, чини ми се, че трябва сериозно да си преработим и статията Русофилство. Смятам да вмъкна няколко бележки в нея от тук и тук. Ако някой знае за по-обстойни и сериозни научни анализи на русофилството, особено преливането към и дори заместването му от „евразиофилство“, култ към авторитаризма и т.н., както и използването му за политически (а по-право: имперски) цели, пишете, моля ви.

Повод е, че добавих в увода на Възраждане (партия в България) различни определения за партията, давани от експерти и медии, сред които „проруска“ и „прокремълска“. Ако просто ги вържа със сегашната статия за русофилството, струва ми се, че читателите биха останали с неправилно впечатление какво се има предвид под тези термини в този конкретен случай.
— Luchesar • Б/П 12:40, 6 март 2022 (UTC)

В този ред на мисли (преработване на статията), съществуващото оформление на раздела Критика на русофилството, под чието име е поставена връзка към Основна статия: Русофобия, цели (и вероятно) постига определено внушение - че всяка критика към Кремъл и политиката на Русия е проява на русофобия. Приемам, че може да греша в тази преценка, и се извинявам предварително, че публикувам този коментар тук, а не в беседата на статията (колебая се къде му е мястото). Бих се опитала да допринеса с проучване на литература и предложения за изследвания и анализи, от които да се извлече релевантна и обективна информация за статията (Русофилство). Pelajanela (беседа) 12:51, 6 март 2022 (UTC)
Съгласен. Факт е, че всичко това е част от хибридната война, която се води срещу западния свят от години. И няма за какво да се извиняваш: дискусията между редакторите е в основата на Уикипедия. Благодаря много също!
— Luchesar • Б/П 13:24, 6 март 2022 (UTC)
Не е лошо да се добавят съвременни употреби и анализи из медиите, но ми се струва по-добре да се добавят и по-скоро научни изследвания, отколкото само медийни анализи. Сегашната версия (не от линка) не е чак толкова лоша (от диагонален поглед), всмисъл, че ако се направят някои добавки, ще си е напълно добре и не бих я нарекла чак за сериозна преработка.усмивка-- Алиса Селезньова (беседа) 12:56, 6 март 2022 (UTC)
Съгласен и тук. Така или иначе едва ли бих намерил време за (много) повече, а и не се смятам за достатъчно компетентен в тая област. Иначе, за момента добавих Русофилство#Антиевропеизъм и антиатлантизъм.
— Luchesar • Б/П 13:24, 6 март 2022 (UTC)

Здравейте, попаднах на грешен факт за афалата и исках да го оправя, но когато тръгнах да редактирам таблицата ми се появи, че информацията е вкарана в таксокутия. Може ли някой да оправи разреда на китоподобни (cetacea), вместо сегашното чифтокопитни? --Svawt95 (беседа) 10:31, 9 март 2022 (UTC)

Същото е и в Делфинови. Проблемът е някъде в шаблона така, че този въпрос е или за неговата беседа или за тази на Termininja. -- Сале (беседа) 10:58, 9 март 2022 (UTC)
Проблемът не е в шаблона. Уикиданни, позовавайки се на няколко актуални източника, смята Cetacea за инфраразред в разред Artiodactyla. --Спас Колев (беседа) 13:40, 10 март 2022 (UTC)
Ха, благодаря! Това го гледах вчера и установих също, че изглежда нормално според Уикиданни, но нямах време да го проучвам повече. Сега гледам en:Evolution of cetaceans и en:Even-toed ungulate, и в частност en:Even-toed ungulate#Taxonomy and phylogeny. Всеки ден човек научава нещо ново усмивка
— Luchesar • Б/П 13:53, 10 март 2022 (UTC)

Микромъничета (и мъничета)

Понеже бях пингнат на Уикипедия:Страници за изтриване/2022/02/Разни десни за мнение относно микромъничетата, копирам и тук двете си стотинки като предложение, което може да бъде основа за обсъждане (или пък дори прието).

 Може да обърнем внимание на Лъчезар Iliev да се включи. 
Според мен препоръките за микромъниче и мъниче е добре да се преработят по следния начин в уводните си изречения:

Микромъничетата са изключително кратки енциклопедични статии. За разлика от мъничетата, които съдържат поне някаква допълнителна информация по темата, микромъничетата се ограничават единствено до кратка дефиниция на обекта на статията, най-често в не повече от едно, две или три изречения.

Много микромъничета са просто упражнения извън пясъчника, създавани от неопитни потребители. Практиката е на такива статии да се поставя шаблон {{микромъниче}}, който предупреждава, че микромъничето не може да остане в енциклопедията в този си вид. Отбелязани по този начин микромъничета трябва да бъдат разширени, да се слеят с друга статия, да се преместят в Уикипедия:Инкубатор или в Уикиречник, или по друг начин да бъдат приведени към изискванията на Уикипедия. Ако това не се случи в двуседмичен срок от поставянето на шаблона, съответното микромъниче може да бъде изтрито по т.1 или друга подходяща от процедурата за бързо изтриване.

Не всички микромъничета обаче са неподходящи за енциклопедията. Допустими са микромъничета, които изпълняват едновременно следните условия (което не изключва и всички останали изисквания към енциклопедичните статии в Уикипедия):

  • темата е енциклопедично значима;
  • микромъничето е надлежно оформено с форматиране, източници и категории, както и с подходящи инфокутии, справочни и навигационни шаблони, и свързано с Уикиданни, когато това е възможно.

Такива микромъничета може да бъдат отбелязани със съответен шаблон {{мъниче}}, ако е очаквано и желано да бъдат разширени, или, ако е малко вероятно да бъдат допълнени (например статия за именувана звезда в съзвездие, т.е. достатъчно значима, за която обаче няма никаква подробна и интересна за Уикипедия информация), може да бъдат оставени във вида, в който са.

Мъничетата са много кратки енциклопедични статии. По-големи от микромъничетата, те не се ограничават единствено до дефиниция на обекта на статията, а съдържат и допълнителна, но силно ограничена информация. Размерът им най-често е от няколко изречения до няколко абзаца. Понякога дори сравнително голяма като обем статия може да бъде разглеждана като мъниче, тъй като покрива твърде недостатъчно темата на статията. Обратно, някои микромъничета може да бъдат разглеждани като мъничета, когато, въпреки изключително малкия си обем, все пак представляват полезни енциклопедични статии, които просто могат и е нужно да бъдат разширени (но дори в съществуващия си обем са ценни за читателите). Не на последно място, някои статии може да са малки по обем, но да не са мъничета, защото на практика са изчерпили всичко, което може да бъде написано по темата.

Поради тези причини, мъничетата не са по принцип недопустими като статии. Те просто имат нужда от разширяване на информацията. (...)

— Luchesar • Б/П 13:07, 21 февруари 2022 (UTC)

Да взема да дам пример с микромъниче което създадох съвсем наскоро и още не ми идва музата за го разширя с превод и източници – Кантен Фийон Майе. Ако някой се опита да го предложи за изтриване съм сигурен че няма да мине. Двукратен олимпийски шампион с пет медала само от последните олимпийски игри. Обаче не е футболист ритал топката няколко пъти за посредствен български отбор. Те разбира се са много по-значими. -- Сале (беседа) 08:58, 22 февруари 2022 (UTC)
Е, само дето не е било маркирано като микромъниче. ухилване Ако беше маркирано като микромъниче и не беше разширено в двуседмичен срок, може да бъде изтрито по бързата процедура – според текущото описание от Уикипедия:Микромъниче. Проблемът, особено когато става въпрос за администраторите, е, че се разчита най-вече на индивидуална преценка, което може би не е най-разумното нещо. Когато статията има значимост и съществува потенциал да бъде развита, аз не бих бил склонен да я изтрия след двуседмичния срок. Не съм сигурен обаче, че всички биха действали така. Вероятно има разни редактори буквалисти, така че може да се очаква всичко. Да не се обиди сега някой. намигане Разбира се, дори и да бъде изтрита, изтриването винаги може да бъде оспорено. Но, имайки предвид факта, че често става въпрос за 1 – 2 изречения, подобно действие би било загуба на време. По-лесно ще е отново да бъдат написани двете изречения (с евентуално разширение на статията), вместо да се минава през оспорване чрез обсъждане.
В този ред на мисли, предложените две точки от Luchesar за допустимост на микромъничетата ми се виждат напълно разумни. --Ted Masters (беседа) 16:23, 22 февруари 2022 (UTC)
Обикновено да добавиш изречение не е по-голямо усилие, отколкото да триеш. усмивка --Спас Колев (беседа) 15:29, 23 февруари 2022 (UTC)
Зависи. Не винаги е лесно да намериш информация, за да добавиш това необходимо изречение усмивка – ето един пример с таксон, за който се опитах да намеря информация, за да разширя статията, но не успях. Затова според мен е по-добре такива микромъничета да се оставят – между другото, браво на Vodnokon4e, че е решил да не я изтрива и е премахнал шаблона, поставен от някакъв анонимен – защото все някой може да намери информация и да разшири статията поне до мъниче. --Ted Masters (беседа) 18:43, 23 февруари 2022 (UTC)
 Зависи. Не винаги е лесно да намериш информация, за да добавиш това необходимо изречение 
+100! Да се добави изречение наистина е лесно. Да се добави изречение с добър източник може въобще да не е лесно (независимо, че източници по принцип е възможно да има... някъде).
— Luchesar • Б/П 19:22, 23 февруари 2022 (UTC)
Преработките са супер. Благодаря на Лъчезар, че е обърнал внимание. Само ще се спра обаче на въпроса с дължината на двата типа статии, заради която често стават недоразумения. От горното излиза, че микромъничета ще се считат и статии с по 3 изречения съдържание. Това ще обърка доста хора, тъй като не само за мен, но и за други редактори (няма да цитирам потребителски имена) 3-те изречения са легитимната граница за преход от микромъниче към нормално мъниче. Не става дума конкретно за статията Разни десни, където имаше дискусия, но може да забележите кога се маркират микротата. Броят на микромъничета с 3 изречения сигурно е нищожно малък. Затова предлагам формулировката да бъде „едно или две изречения“ за микро и „поне три изречения“ за мъниче. Супер конкретно е и не оставя поле за тълкуване.--Rebelheartous (беседа) 17:38, 1 март 2022 (UTC)
Аз съм за микромъничета с 3 изречения, не по-малко. С тях може да се обясни за какво става въпрос и толкова. Вероятно минимумът по съответната тема може да се прочете на много места в нета или дори в речник. Все пак не сме речник, а енциклопедия. Ако темата е достатъчно значима, за да бъде включена в една енциклопедия, със сигурност може да се напише доста повече от 3 изречения. Иначе статията представлява някакво недоносче и ако човек търси информация, едва ли биха му помогнали трите изречения. По-краткото е за речник. --Молли (беседа) 18:06, 1 март 2022 (UTC)
Напълно съгласна. --Randona.bg (беседа) 08:01, 2 март 2022 (UTC)
В английската Уикипедия премахнаха микромъничетата като концепция и оставиха само страницата за тях, като историческо свидетелство. Това, което казва Молли за 3-те изречения спада към мъничета, според разбирането на английската Уикипедия: Wikipedia:Substub --Стан (беседа) 08:48, 2 март 2022 (UTC)
Това е моето предложение и разбиране по въпроса. Не сме длъжни да изкопираме правилата в английската У. --Молли (беседа) 09:00, 2 март 2022 (UTC)
Става интересно! Три изречения вероятно ще се броят по броя на точките в техния край. Могат да се напишат три изречения по 5-6 думи, а може да се напише едно изречение с 15 думи. Естествено, много е лесно дългите изречения да се разделят на няколко малки и така да се покрие критерия за мъниче. С една дума можем да стигнем до броене на думите, а не на изреченията. Очевидно, че оставянето или триенето на било малки, било немалки статии се определя от съдържащата се в тях информация. Не се опитвайте да намерите един или два общи критерия, не може огромното разнообразие на темите и знанието за тях в сегашен момент да бъде обхванато с един замах. --Mmm-jun (беседа) 09:27, 2 март 2022 (UTC)
Права си, Mmm-jun, но все пак трябва да има някакъв общ критерий. Ако някой реши да лавира и хитрува, насичайки изреченията, ще имаме още едно недоносче в Уикипедия. Едва ли някой ще спечели от това. --Молли (беседа) 10:16, 2 март 2022 (UTC)

Колеги, въпросът всъщност е съвсем прост: ако имаме статия, която е изключително кратка -- например Special:Permalink/11302687 или Special:Permalink/11306593 -- която: 1) е по енциклопедично значима тема, и 2) „е надлежно оформена с форматиране, източници и категории, както и с подходящи инфокутии, справочни и навигационни шаблони, и свързана с Уикиданни, когато това е възможно“, дали да изтриваме такава статия?

Като администратор, моят отговор е: „не“. Това е същността и на горното предложение.

Относно аргумента, че толкова кратки статии са за речници, не забравяйте, моля ви, че има и енциклопедични речници (пример е Енциклопедичният географски речник на България, който съдържа много кратки статии -- точно като нашите микромъничета -- за географските обекти в България). А и къде бихме прехвърлили такова микромъниче, повтарям, което иначе е надлежно оформено, с източници, инфокутии и т.н.?

И най-вече: защо трябва да лишаваме редакторите от възможност да разширят една дори миниатюрна, но качествена статия? С какво тя е по-лоша от едно „мъниче“, което просто има едно изречение повече?
— Luchesar • Б/П 16:40, 2 март 2022 (UTC)

Да не забравяме, че това са шаблони за поддръжка на статиите. Каквито са и шаблоните за източници, категории и някои други. В смисъл, че те би трябвало да подканят авторът на статията или редакторите да извършат определени действия, за да я приведат в нормален енциклопедичен вид. Не е целта да се плашим или да искаме изтриването на информацията. --Rebelheartous (беседа) 17:09, 2 март 2022 (UTC)

Лъчо, енциклопедичният речник е речник, не енциклопедия. Затова е допустимо да има понятия, обяснени с по едно изречение. Rebelheartous, затова има 14-дневен срок преди микромъничето да бъде изтрито. Ако някой проявява интерес, може през това време да добави още някое и друго изречение. За мен такива статийки понижават авторитета на Уикипедия, колкото го има. --Молли (беседа) 17:23, 2 март 2022 (UTC)
Съгласен съм. Моята логика е, че липсата на източници е „голям грях“ и може да бъде основание за изтриване, защото не можем да проверим достоверността на информацията, а следователно създаваме риск читателите ни да бъдат дезинформирани. Докато недостатъчният обем -- дори да е наистина миниатюрен -- го виждам като „простим грях“, защото единственият риск е, че читателите ще получат недостатъчна, но вярна информация.
Но че трябва да има шаблон, приканващ такава статия да бъде разширена, според мен си абсолютно прав.
— Luchesar • Б/П 17:20, 2 март 2022 (UTC)
+1 по отношение на източниците, -1 по отношение на микромъничетата. --Молли (беседа) 17:25, 2 март 2022 (UTC)
Разбирам те, Молли, но няма ли противоречие? Едно микромъниче, макар и изключително малко, може да бъде по-качествено от едно мъниче, което може дори източници да няма. Ние дори нямаме стриктно правило, че изтриваме статии без източници (имаме шаблон, но не и правило в У:БИСФ; т.2 е конкретно за реклами, но не по принцип), но за статия с източници имаме правило за изтриване, просто защото е кратка.
Освен това, за някои обекти просто няма какво толкова да се напише -- пример en:NGC 4230. Или може би има, но вероятността някой да го направи е малка, защото изисква ровене в много специализирана литература.
Подчертавам, че съм абсолютно съгласен с теб, че статии, които имат и други проблеми, освен обема си, трябва да бъдат изтривани. Според мен просто не трябва обемът да ни бъде единственият критерий (а при микромъничетата е така: ако е под Х изречения, значи след 2 седмици се изтрива, без значение от каквото и да е друго). И в този смисъл бих добавил още нещо към условията, които бях посочил по-горе: освен темата да е значима и статията да е оформена, с източници и т.н., също дефиницията да е достатъчно пълна и енциклопедична. За мен en:NGC 4230 отговаря на тези условия, но по нашите правила би трябвало да я изтрием (а първите две изречения дори можеше да са обединени със съюза „и“ и тогава общият брой изречения в статията щеше да бъде две). Тук според мен Mmm-jun беше права в своята забележка, че броят изречения не е добър критерий сам по себе си.
— Luchesar • Б/П 17:40, 2 март 2022 (UTC)
Един от основите принципи на Уикипедия е „от малкото семе да порасне голямо дърво“ с помощта и труда на много хора. Затова и редакторите някога са приели като една основа – да има поне 3 изречения, които да охарактеризират обекта/темата. Затова не следва да се подхожда „механично“ към оценка и триене на мъничето.
Към оценката даже трябва да се приложат още два критерия за запазване и прехвърляне от микромъниче към мъниче:
  1. За информативно изречение (бройка) да се считат поставените в Инфобокса информации, които са различни от написаното в 1/2/3-те изречения
  2. Да се запазват микромъничета, за които има МЕП, съответно по-разширени статии в други езикови части. Това го наблюдавам като практика там.
За мен е вредна и практиката статиите да се накачулват с всякакви шаблончета от редактори, които не могат да допринесат за тяхното подобрение или допълнение. Никой доброволец няма права да изисква нещо от друг доброволец и да чака той да го свърши!! Всеки може да изисква единствено от себе си и да допринася с труда си. --Rumensz (беседа) 17:53, 12 март 2022 (UTC)

Значимост:Артисти (предложение за насоки/принципи/правила)

Предлагам, да се добави към Уикипедия:Значимост (хора) раздел „Артисти“ със следното съдържание:

Актьори, гласови актьори, комици, създатели на мнение, порнографски актьори, модели и знаменитости:

  1. Имат значими роли в множество забележителни филми, телевизионни предавания, сценични представления или други продукции; или
  2. Имат уникален, значителен или иновативен принос в областта на развлекателната индустрия

То представлява директен превод на текста от английската Уикипедия. Ако някой смята, че преводът не е добър, нека предложи промяна. Всяко мнение по същество е добре дошло. Ако има достатъчно подкрепа от общността, ще бъде добавено на 21 март към страницата за значимост на личности. За същия период ще важи и принципа на мълчаливото съгласие, ако случайно никой няма мнение, но подкрепя промяната. Мисля, че 1 седмица е достатъчен срок, имайки предвид, че се каса до 2 изречения, които са утвърдени в английската Уикипедия и са достатъчно общи като дефиниция, за да не предизвикват много разнопосочни мнения. --Стан (беседа) 08:23, 13 март 2022 (UTC)

Съвсем общо, неясно и неточно, напълно субективно, измиване на ръце за прилагане на лични виждания. --Rumensz (беседа) 08:45, 13 март 2022 (UTC)
„Актьори“, не „Артисти“ - второто може да има по-широко значение. --Спас Колев (беседа) 09:43, 13 март 2022 (UTC)
Rumensz: В момента действат още по-общи правила. Ако това предложение няма подкрепа, ще се трият на още по-общи основания. От друга страна не можем да сме твърде конкретни, защото по отношение на българските филми нещата са по-различни от холивудските. Нито можем да филтрираме по печалба, гледания, IMDB рейтинг, нито е добре да фиксираме количества в стил „поне 3 главни роли + 2 второстепенни“ или „20 играни постановки средно за поне 5 години“. Ако имаш конкретно предложение за разширение или пояснение е добре дошло. Така или иначе, изведнъж няма да можем да измислим перфектните насоки/принципи/правила. --Стан (беседа) 16:47, 15 март 2022 (UTC)
Nk: Чудех се за точен превод, но моделите и знаменитостите не ми влизаха в понятието „актьор“. Освен да направим раздела „Актьори“, но да махнем от дефиницията модели и знаменистости. --Стан (беседа) 16:47, 15 март 2022 (UTC)
Изобщо триенето на статии за личности от средите на културата е неприемливо, независимо от каквито и да е критерии. Тези личности не подлежат на класификация и сравнение, и не може да се дефинира значимост, особено ако са в развитие. Всичко е субективно. --Rumensz (беседа) 16:58, 15 март 2022 (UTC)
Не може която и да е професия да се ползва от специални преференции. Трябва личността да е изявена в тази професия, а не просто да я упражнява. --Стан (беседа) 11:09, 16 март 2022 (UTC)
Стан, и аз от години повтарям че общите критерии за значимост трябва да имат превес а именно да има значими постижение в съответната област. Пробвай обаче да го обясниш на защитниците на тезата че всички озвучаващи актьори, чалга певици, порно актриси и професионални футболисти са априори значими само защото са се появили веднъж някъде. А Rumensz не за пръв път твърди че няма нищо лошо Уикипедия да се използва за реклама. -- Сале (беседа) 05:02, 17 март 2022 (UTC)
+1 --Молли (беседа) 06:19, 17 март 2022 (UTC)
+1 Характерен пример - актьор, който има стотици участия в реклами и третостепенни роли, но нито една главна или второстепенна в придобил популярност филм, какъвто случай имаше наскоро, според мен няма нужда от статия за друго освен за промоционални цели. Изхождайки от образователното предназначение на енциклопедията, едва ли някой ще търси да се образова на тема кой е озвучавал петия трол в 35-тата минута в българския дублаж на Замразеното кралство (примерно). --Elizaiv22 (беседа)
+1. --Randona.bg (беседа) 13:17, 17 март 2022 (UTC)
Според мен така дефинирани, критериите са прекалено субективни. Какво значи значима роля или забележителен филм? Има артисти, които получават Оскари за второстепенни роли или пък някой филм може да е забележителен в някоя професионална среда, но назначителен за общата публика... Според мен критериите в т.1 за значимост на хора са достатъчни или може да се конкретизират още малко. Някой е значим само ако има множество нетривиални публикации с източник, независим от личността. За „Артисти“ може да се допълнят някакви по-конкретни критерии, като брой издадени или продадени албуми/сингли, участия във филми, които са гледани поне ен на брой пъти, награди и т.н. Нещо по-конкретно, както е за Музиканти и музикални формации. --ikonact (беседа) 12:42, 17 март 2022 (UTC)
Общите критерии за значимост винаги имат превес, но те са твърде общи. Идеята на допълнителните критерии е да насочат редакторите – младите, за да знаят какво да търсят, като източници, по-опитните, за да знаят как да постъпят т.е. да отбележат ли статията по някакъв начин (сливане, значимост, бързо изтриване, редовно изтриване и т.н.). Ако например имаме акьтор с голяма награда, но без множество публикувани изтоочници реално няма критерии/принцип/напътствие по което кажем, че е значим. В английската за значимост на хора има няколко нива: 1. Общите критерии за значимост (споменава се, че те при тях се предполага значимост „presumed notable“; 2. Допълнителните критерии за всякакви биографии (споменава се, че при тях има вероятна значимост „likely to be notable“); 3. Допълнителни критерии по професии. Оценката за значимост си е на общността, на базата на критериите – критериите не могат да бъдат твърде конкретни, защото всеки случай е специфичен. Те могат само да насочват. Съответно всеки редактор, може да каже, на базата на какво смята, че личността е значима. В крайна сметка идеята на страницата за значимост на хора е да помага при преценката. Идеята ми с тези критерии е да я подобрим, не да я направим перфектна. Всякакви идеи в тази насока са добре дошли. --Стан (беседа) 10:24, 20 март 2022 (UTC)

Арести на уикипедианци

В петък е арестуван в Белорусия един от най-активните руски уикипедианци Марк Бернщайн [4] [5]. Тъй като определено е явление, да му обърнем внимание във Фейсбук? А и по некъв друг начин...? -- Мико (беседа) 08:51, 13 март 2022 (UTC)

+1 --Спас Колев (беседа) 09:47, 13 март 2022 (UTC)
+1 --Молли (беседа) 10:20, 13 март 2022 (UTC)
+1 Не познавам Марк Бернщайн, но Уикипедия е като независимата журналистика - никой не трябва да бъде арестуван заради работата си в нея. --Даниел Ч (беседа) 22:28, 13 март 2022 (UTC)
Съгласен съм.--Ilikeliljon (беседа) 07:46, 14 март 2022 (UTC)

fwiw, според мен в такива случаи действайте смело, колеги! Няколко дена тогава ми стояха отворени табове със сайтове, писали за случая, с идеята да напиша новина, но така и не смогнах :(
— Luchesar • Б/П 16:57, 20 март 2022 (UTC)

Множество грешни отмяна

Здравейте. Защо връщате редакцията ми (1, 2, 3)? Има и източници: [6], [7]. Oleg Yunakov (беседа) 02:08, 23 март 2022 (UTC)

Отговорих Ви на моята беседа. Моля, отделете няколко секунди да прочетете, преди да наспамите и други беседи. --Ted Masters (беседа) 02:18, 23 март 2022 (UTC)
Съжалявам за спам? Моля, не ме обвинявайте, когато се опитах да направя нещо по-добро, а не обратното. Не съм изпращал спам. Направих редакция и ти я отмени. Ако сте използвали Google, преди да отмените редакцията ми, след секунда ще разберете, че не е необходимо да отменяте редакцията ми. След анулирането се върнах, като посочих източника. Но дори и тогава редакцията беше отменена от бота. Тогава ти писах, но ти не ми отговори. И на страницата на бота беше инструктирано да пиша тук, което направих. Oleg Yunakov (беседа) 02:25, 23 март 2022 (UTC)
Извинявайте, ама въобще нямаше да се случи тази цялата драма, ако още първият път бяхте посочил мястото, от което сте взел информацията. Задължение е на този, който въвежда информацията, да посочи източник, не на останалите да ровят в Гугъл, за да са сигурни, че всичко е точно. Да, не отговорих веднага, но не съм и длъжен. Забавих се около 10 минути с отговора (за да потърся информацията в Гугъл, както ме съветвате тук), което не е чак толкова много. --Ted Masters (беседа) 02:51, 23 март 2022 (UTC)

Външни препратки

Струва ми се джаджата е счупена. --Luxferuer (беседа) 21:11, 25 март 2022 (UTC)

При мен си отваря външните препратки в отделен прозорец (таб) – т.е. работи. Проблемът при Вас може да се дължи на някаква промяна в настройките на браузъра и/или активацията/деактивацията на Джаваскрипт. --Ted Masters (беседа) 12:51, 26 март 2022 (UTC)
Става дума за влагането им. Огражда урл адреса и маркирания текст с двойни скоби и между тях вместо пауза слага вертикална черта. Преди когато пита за поставяне адреса имаше син цвят. Сега е червен и колкото да се маркира „външна препратка“ в диалоговия прозорец си остава червеното, без да преминава автоматично към „външна препратка“. --Luxferuer (беседа) 14:47, 26 март 2022 (UTC)
Наистина има бъг в интерфейса, най-вероятно phab:T302010. Възможно е вече да е оправен, но трябва да мине време, за да бъде приложена поправката. NB: става дума за вмъкване на връзка от бутоните над текста.
— Luchesar • Б/П 15:26, 26 март 2022 (UTC)
Аха, ясно. Мислех си, че става въпрос за джаджата от специалните настройки. Аз не мога да възпроизведа проблема. Предполагам, след като е изминал повече от месец, вече е оправено. --Ted Masters (беседа) 15:36, 26 март 2022 (UTC)
При мен обаче (също) го има, но не съм разглеждал много подробно.
— Luchesar • Б/П 18:33, 26 март 2022 (UTC)

Цел на СФИН

Какво се цели с добавянето на тези сайтове в СФИН? --  Scriptur Talk 12:33, 26 март 2022 (UTC)

Scriptur, това, което е записано в У:ФИН: да се намали вероятността в Уикипедия да се окаже добавена неверна или подвеждаща информация. Информацията в Уикипедия трябва да е подкрепена с благонадеждни източници, но благонадеждността също е въпрос на преценка. За автопатрулираните редактори се предполага, че са доказали способността си да правят такава критична преценка, затова този филтър не се отнася до тях. Обаче неопитни, а може би по-често недобросъвестни редактори биха могли да въвеждат в Уикипедия подвеждаща или дори съвсем лъжлива информация, позовавайки се, включително съзнателно, на източници, които не са благонадеждни. Ако биха въвели същата информация без посочен източник, тя може да бъде много по-лесно премахната. Но ако посочват източник: 1) информацията може въобще да не бъде забелязана, защото патрульорите бездруго са претоварени, а самото посочване на някакъв източник създава впечатление за достоверност, и 2) без обсъждан предварително списък, при всеки подобен опит и дори за всяка отделна статия ще е нужно да се води отново един и същи спор дали даденият източник (например thebulgariantimes.com) е достатъчно благонадежден или не. Това може да бъде огромна загуба на време за добросъвестните редактори и дори съзнателно търсено разстройване на работата ни.
— Luchesar • Б/П 12:59, 26 март 2022 (UTC)
Смисъл да премахнем руската гледна точка, но до оставим украинската, чиито медии ежечасно публикуват лъжлива информация, която после се дирижира и в нашите платени медии?
Казвате „лъжлива информация“, но не виждам да са добавени сайтовете на CNN, BBC, DW и дори на нашите лъжливи медии. Или може би и този проект вече е политизиран и скоро ще започнем да пренаписваме все що ни свързва с Русия, че да сме по-удобни на американците. Според мен Уикипедия въобще не трябва да се позовава на медии и да ги ползва като източници, просто защото медиите доказаха нулева достоверност и чий интереси обслужват, а този проект трябва да се съхрани като неутрален и да се занимава с обогатяване на знанията ни в определени направления, а не политизация и промиване на мозъци. --  Scriptur Talk 15:36, 26 март 2022 (UTC)
 че да сме по-удобни на американците 
А не Ви ли смущава това, че Уикипедия е основана от американец и поддържана от американска фондация? И дали неволно не попадате в онзи капан на лицемерно громене на Запада, докато се наслаждаваме на блаженствата му?
Относно „медиите доказаха нулева достоверност и чий [sic] интереси обслужват“, тежестта на доказване е върху Вас. Щом смятате, че цитираните от Вас медии са неблагонадеждни, предложете ги за включване в СФИН.
Добавям няколко бележки за случайни читатели, попаднали на тази дискусия, така че да имат повече храна за собствен размисъл:
  • В руската Уикипедия – писана от руснаци – пише за случващото се в Украйна същите неща, които пише и в нашата. Тези руснаци каква гледна точка изразяват? Дали не е логично да е „руска“?
  • Дали наистина в Уикипедия премахваме „руската гледна точка“, след като има огромен брой руски медии, които не са в СФИН? Новая газета, Фонтанка, Медуза, Дождь, NEWSru, та дори РБК, са само някои от възможните примери. Или пък награждавани регионални медии като Якутск вечерний. Тези медии каква гледна точка изразяват? Дали не е логично да е именно „руска“? Отделно, да напомня пак, че автопатрулите могат да използват всички източници.
  • Фьолкишер Беобахтер и Ангриф, като официози на тогавашните власти, са били официална „немска гледна точка“. Защо не ги използваме за равнопоставено представяне на събитията от Втората световна война и Холокоста?
  • Малка подсказка: У:НГТ предписва не равнопоставено представяне на гледни точки – а равнопретеглено. Това нерядко се бърка от представители на маргинални гледни точки.
  • И пример за различното тегло на гледните точки: резолюцията на Общото събрание на ООН, осъждаща агресията над Украйна, е подкрепена от 141 държави. Против бяха единствено 5 (пет): Путин, Александър Лукашенко, Ким Чен Ун, Башар ал-Асад и Исаяс Афеверки (Еритрея, ако някой се чуди). 141 срещу 5 (и 35 въздържали се, за да сме прецизни, сред които дори иначе традиционно подкрепящите Русия в гласуванията страни като Китай, Куба и Никарагуа).
Чисто човешки Ви разбирам: вероятно изпитвате недоволство и възмущение. Но щом гледате на света по този начин, може би „американската“ (според Вас) Уикипедия просто не е Вашето място, където да се чувствате комфортно.
— Luchesar • Б/П 18:15, 26 март 2022 (UTC)
Може би говорим за същият този американец (съосновател), който често пуска изказвания в публичното пространство, че Уикипедия от много време не е неутрален проект и в него се публикуват небивалици, както и че се наемат хора и им се плаща да редактират статии и да връщат редакции на нови потребители, които впрочем много бързо забелязват лъжливата информация и искат да я редактират, но когато има чадър върху тях това е невъзможно, то това вероятно не смущава Уикипедия и нейните администратори, в частност и вас, и може би от една страна е правилно, че в университети и училищата не е желателно и на много места забраняват да се използва Уикипедия като източник. Това мен лично ме смущава, не написаното от вас, защото се политизират конфликти и пр. и се позволява да стоят статии с лъжлива информация на главната страница без никакъв български почерк, а препис от английската версия, за да се оказва западно влияние за прокарване на техните комплекси, които имат за цел да простеем, че да сме по-лесно управляеми.
Запада мен лично не ме е блажил с нищо, а за сведение на читателите, откакто сме членове на ЕС, не е блажил и самата България. Станахме си по-бедни, а след приемането на България в еврозоната ще станем и още по-бедни, разбира се ако продължаваме да следваме точно този заблазнен Запад, който граби нас да си расте собствената икономика. Но с това се отклоняваме от основната дискусия.
По принцип не се интересувам какво пише в другите Уикипедии, най-малко ме интересува управляващата се от САЩ организация ООН, която чудно къде беше, когато се бомбардираше Югославия или страните от Близкия изток и Африка. Толкова пък да си нагъл хипокрит е жалко, но за Запада, както виждаме, граници в това отношение няма и вече се пука по шевовете от безумие и малоумност, а в бг проекта/проектите е време да се следва какво искат българските редактори, а не какво ни се казва от вън, под изтъркалият се предтекст на солидарност, демокрация и други небивалици, които от много време не ни хранят. На нас всички ни е известно, че демокрация няма, а свобода на словото има само ако подкрепяш американската администрация/пропаганда, иначе ти лепят етикет на трол и в много „демократични“ западни страни оставаш без работа, защото си инакомислещ и си казал нещо, което не им се нрави.
Малко странно сравнение с нацистките средства за информация, при положение, че в Украйна има нацистки формирования, които дълбоко са интегрирани във властта, и удобно се крие от западните медии какви ги свършиха за последните близо 8 години. Но аз не очаквам да се обръща някакво внимание на това. В С. Македония също ги има и нашето българско малцинство може най-добре да каже как живее под постоянната агресия на съседите ни. Но е хубаво, че има държави, които се интересуват от народа си извън граница, а не се чудят как да ги продадът за някакво си членство в ЕС.
Затова е възмутително да се забранява едно, пък друго да вирее и да ни пълни главите с глобалистката западна гледна точка, като въобще ако този проект е неутрален не трябва да участва в подобни събития/теми, защото пак ще припомня, че когато се заравняваше Ирак със земята, в бг проекта не се блокираха никакви западни медии или пък да се е писало за резолюции на ООН и колко посланника са били изгонени и дали музиката на Майкъл Джексън е била забранена в знак на солидарност към иракския народ.
„Ако ... Уикипедия просто не е Вашето място, където да се чувствате комфортно“ звучи малко като гонене или с други думи ние ще си пишем и публикуваме това, което се харесва на Запада, въпреки дали ви харесва или не. --  Scriptur Talk 21:23, 26 март 2022 (UTC)
Уикипедия не е трибуна.
— Luchesar • Б/П 21:52, 26 март 2022 (UTC)
„Дискусии: С келяв да се бориш, беля да си сториш.“ Радой Ралин, Люти чушки, С. 1968 ->L.Payakoff 07:18, 27 март 2022 (UTC)
Мдам, когато не се споделя администраторската гледна точка ти се подхвърля „Уикипедия не е трибуна“. Мисля, че дойде време да тегля чертата на този проект. --  Scriptur Talk 10:02, 27 март 2022 (UTC)
Абсолютно. -- Мико (беседа) 11:09, 27 март 2022 (UTC)

Уикиновини

Ако помните драмата с Уикиновини, може би помните и Krassotkin – ключова фигура в руските Уикиновини и главен инициатор на онова „заявление-искане“ относно нашите Уикиновини. Един от собствените му колеги (PereslavlFoto) тогава беше определил заявлението като „написано в имперски стил“ и предупреждаваше – пророчески, както се оказа – че ефектът може да бъде силно негативен. Покрай събитията от тези дни се загледах в руските Уикиновини и забелязвам интересни неща:

  • преди година и половина Красоткин се хвалил, че руските Уикиновини надминали българската Уикипедия, и се заричал „да възродят и българските Уикиновини“;
  • но междувременно в края на миналата година от Фондацията (!) взели, че му наложили глобална забрана за всички проекти: m:Special:CentralAuth/Krassotkin.

Ако някой има информация каква е причината, пишете, че не ми се рови в момента. Колкото повече време минава обаче, толкова повече се убеждавам колко правилно постъпихме с Уикиновини, и отново благодаря на всички за моралната подкрепа.
— Luchesar • Б/П 14:36, 6 март 2022 (UTC)

Основно, заради ботовете, които управлява, иначе в Уики-проектите всичко е отворено и всичко има значение – всичко допълва общата картинка. Саша Красоткин беше една от движещите сили на руските Уикиновини – човек с огромен принос за тяхното развитие. --Стан (беседа) 11:47, 9 март 2022 (UTC)
Нямате време да ровите (разбираемо, свръхнатоварване!), но имате време да напомните, @Luchesar. По-добре щеше да е да спестите драматичните си приноси към нещо, което нямаше заплаха и не носеше срам толкова, колкото след като отделихте от времето си. Силно вярвам, че Вие си повярвахте тогава и се питам, защо ли отново напомняте. Колебания днес, може би? Още и още нужда от увереност? Трудна работа е малка група от хора да си вярват и да се обичат (нарцисизъм). И, да, няма да участвам в дискусията по-нататък (ако се вържете, ще докажете, че си го търсите това, което пиша сега). А Вие преценете сам и наум, ако Ви е възможно. Един ден, дано да се случи, да можете да гледате на тази ми вметка като на нещо забавно и мил спомен. Препоръката не е моя, а Ваша, от 2019 г. Но няма да е така за онези, които имат друго виждане, и с право.
Всеки борец за справедливост се препъва в Идеологията, щом се окаже от препъващите спрямо други радетели на същата идея. Винаги някои са по-равни. И е хубаво от време на време да се поглеждаме в огледалото. Пиша го с много болка и мъка. За жалост. ----Zelenkroki (беседа) 03:28, 23 март 2022 (UTC)
Не съм писал, защото не смятах, че темата е чак толкова интересна и за други хора, а не защото въобще не съм намерил време (по-късно) да прочета по-внимателно. Комуто е интересно:
Само две изречения от последната тема, които може би най-красноречиво обобщават всичко важно:

К сожалению, ныне глобально заблокированным администратором и бюрократом Русских Викиновостей krassotkin поддерживалась и развивалась «желтизна» в заголовках и содержании самих новостей. Это с печальной постоянностью выплёскивалось и на форумы братских википроектов, и было причиной иных публичных скандалов и разборок, и формированию негативного ореола Русских Викиновостей в Движении Викимедиа. Также, это послужило причиной удаления ссылок на Викиновости из шаблонов Русской Википедии.

И, да, само глупаците се смятат за непогрешими, та никога да не се замислят над своите действия и направени избори в миналото. Не знам защо смятате, че това е проява на неувереност.
Иначе, практически не се съмнявам, че добри намерения сте имали, но много неща са започвали с добри намерения, а са завършвали по съвсем различен начин.
— Luchesar • Б/П 13:00, 27 март 2022 (UTC)
Всеки борец за справедливост се препъва в Идеологията, щом се окаже от препъващите спрямо други радетели на същата идея. е добър пример за текстовете, поради които и ги закрихме Уикиновините. -- Мико (беседа) 13:54, 27 март 2022 (UTC)

Кампания в македонската Уикипедия

fwiw, в групата ни във Фейсбук беше споделена следната публикация:

Фондация Македония търси специалист по Уикипедия. Ще бъде добре да има профил в Уикипедия с добра история и администраторски права. Ще ни трябва такъв човек, за да формираме екип и да редактираме всички исторически лъжи и фалшификации в Уикипедия на така наречения македонски език ( диалект ). Писмената норма на македонския диалект на българския език няма да е проблем, имаме достатъчно хора, които го владеят. Моля, пишете ми или на страницата на Фондация Македония. Добре дошли са всички доброволци в екипа, дори да нямат опит с Уикипедия. Нашата цел е до края на тази година да имаме хора в Уики на МК с администраторски права и завинаги да приключим македонистката пропаганда в Уикипедия ! Проучили сме и знаем как да стане, трябват ни специалисти по Уикипедия и доброволци. Давайте🇧🇬🇧🇬🇧🇬

Първоначално погрешно бях разбрал, че целта на кампанията е българската Уикипедия и се бях подготвил да вдигна тук тревога. Но явно става дума за македонската. Дори и така, пак го споделям, защото според мен подобни действия – независимо дали са движени от благородни мотиви – са най-малкото противоречиви. Неизбежно отново се сещам за руските уикиновини, които „братски“ бяха решили да „помагат“ на българските ни дела, без въобще да са ни питали дали ние искаме „помощта“ им. Очевидно случаят тук е много различен, но обединяващ може да е принципът „насила хубост не става“. Като минимум, мисля, че е добре да сме наясно в българската Уикипедия, че се подготвя такава кампания, за да не се окажем изненадани.
— Luchesar • Б/П 12:18, 27 март 2022 (UTC)

Може би съм само аз, но намирам някои части от текста на публикацията им във ФБ групата за леко притеснителни, най-вече следното: Нашата цел е до края на тази година да имаме хора в Уики на МК с администраторски права и завинаги да приключим македонистката пропаганда в Уикипедия ! Проучили сме и знаем как да стане [...]. Такива намерения, съчетани с подобна свръхувереност, сякаш няма да доведат до добър резултат.
Да допълня: вече има страница за въпросната фондация в черновата – Чернова:Фондация Македония (копи-пейст на инфото от официалната им страница), както потребител с такова име – FoundationMacedonia (беседа - приноси) (на когото даже вчера съм поставил шаблон относно името). --Ted Masters (беседа) 14:25, 27 март 2022 (UTC)
Изобщо такива кампании от такива хора само лошо... -- Мико (беседа) 14:35, 27 март 2022 (UTC)
Темата е чувствителна, а текстът ми звучи като предложение за насилствено налагане на някаква идея, дори тя да е правилна. --Молли (беседа) 14:45, 27 март 2022 (UTC)

Здравейте,снимки!

Здравейте,не мога да разбера как мога да сменя или добавя снимка в раздела на дадено населено място?
Христов87 (беседа) 13:35, 27 март 2022 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Христов87, благодаря Ви много за желанието да обогатите Уикипедия и въобще свободното познание!
  • Снимките за Уикипедия е нужно да бъдат под свободен лиценз. Ако това са снимки, правени от Вас самия, може да ги качите в Общомедия на тази връзка: c:Special:UploadWizard.
  • Ако снимките не са правени от Вас, боя се, че процедурата е доста по-сложна. Можете да прочетете повече на c:Commons:Licensing.
  • Когато снимките бъдат качени в Общомедия, като последна стъпка ще Ви бъде показана информация как можете да ги добавите в статиите в Уикипедия.
  • По-подробна техническа информация за добавянето можете също да намерите на Уикипедия:Файлове.
  • Ако срещнете проблеми, не се колебайте да пишете отново тук! Полезно ще е да дадете връзки към качените снимки в Общомедия, както и към статията, която имате предвид.
  • Ако ползвате Дискорд, може да получите помощ и в нашия сървър.
— Luchesar • Б/П 13:48, 27 март 2022 (UTC)

Петър Станчов

Петър Станчов. „Роден е през 1850 г. в Търново. В основаното от Христо Попмарков класно, а по-късно и девическо училище, учители са Иван Вазов и Петър Станчов, назначен за учебната 1874 – 1875 г. В дейността му негова главна цел е да подпомагането на борбата с гръкоманството. По време на своя престой в Мустафа паша Станчов предлага на събрание на Българската църковна община градът да носи името Свиленград. Турските власти тогава отхвърлят предложението на местното население. Града е преименуван на 26 октомври 1912 година. През 1875 г. Станчов е назначен за учител в Одрин и напуска града. Там по-късно е арестуван и осъден на доживотен затвор. Заточен е първоначално е в град Триполи, а после в Бенгази в периода 1877 – 1878 г. През 1878 г. е освободен и се завръща в родния си град Търново, където е избран за народен представител във Великото народно събрание.[stanchov 1]“ Сложих в биографията му и в информационното каре, че е бил представител в 1 Велико Народно събрание. От източника не става ясно и може да е Учредителното. Много не ги разбирам тези тънкости. Дали някой колега не може да установи по-точно и ако е необходимо да направи корекции. --Luxferuer (беседа) 08:42, 28 март 2022 (UTC)

Не е учредителното. Стан (беседа) 08:50, 28 март 2022 (UTC)
Учредителното и Първото Велико са едни и същи депутатите. Тука го засичам в Деветото ОНС. [8] -- Мико (беседа) 12:01, 28 март 2022 (UTC)
Мико: Това е 11-ото ОНС. За учредителното има списък: Списък на депутатите в Учредителното събрание. Който уж е с 229 депутати, но по номерация са 231, като липсва № 176. --Стан (беседа) 12:35, 28 март 2022 (UTC)
Деветото исках да кажем - неква дислексия по римските цифри. усмивка Списъка го знам (аз съм го правил предимно, немам спомен обаче за липсите - вероятно са в източника.-- Мико (беседа) 14:05, 28 март 2022 (UTC)
Няма го в Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“. Някой път трябва се заема да сравня нашия списък с неговия там.--Ilikeliljon (беседа) 19:43, 28 март 2022 (UTC)
Ще има разлики. Засичал съм неколко разлики между тоя текст от Алманаха и таблото с портретите, но не съм ги описвал (за съжаление). -- Мико (беседа) 15:48, 29 март 2022 (UTC)

Бележки

  1. Visitsvilengrad.com. Училище „Христо Попмарков“. Посетен на 27 март 2022

Хора, призовавам ви някой от вас да ми каже дали някой знае българските актьори, които озвучават новия филм на Дисни и Пиксар – „Мей Червената панда“, в кое студио е дублирано. Видях в Instagram профила на една млада актриса с името Карина Андонова (която озвучи Нуши в „Ела, изпей! 2“ и Емили в „Клифърд, голямото червено куче“), че е озвучила този филм, заедно с Далия Георгиева („Бъгнатият Рон“) и Зорница Кюркчиева. Призовавам някой да ми отговори на беседата – Беседа:Мей Червената панда. Ще ви бъда благодарен. --Krisi tranchev.1999 (беседа) 08:19, 2 март 2022 (UTC)

Знам, че никой от вас не знаят нищо за бъдещите дублажи за новите филми през 2022 г., затова ви моля, ако знаете, ми кажете. --Krisi tranchev.1999 (беседа) 08:29, 2 март 2022 (UTC)