Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите
Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите | |
Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам | |
Автор | Юрий Иванович Венелин |
---|---|
Първо издание | 1829 г. Русия |
Издателство | Москва. В Университетской типографии |
Оригинален език | руски |
Вид | историческо изследване |
„Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“ (на руски: Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном отношении к россиянам) е руска книга, издадена в три тома през периода 1829-1841 година. Автор на книгата е Юрий Венелин. Първо издание е през 1829 г., а второто през 1856 г.
Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята народност.
Българско землище и численост[редактиране | редактиране на кода]
Според автора българите са коренно население в Македония, главно такова в Дунавска България и Тракия, частно такова в албанските територии и съвместно такова в Тесалия. [1]
По груби изчисления Венелин изкарва броя им на 2 545 000, докато Павел Шафарик ги преизчислява в 1842 г. на 3 587 000, т.е. двойно по-малко от действителния им брой. [2] Съчинението излиза година след конференцията в Порос за определяне границите на Гърция и година преди султанския ферман за предоставяне на автономия на княжество Сърбия.
За населението в европейската част на Османската империя той пише:[3][4]
„ | Населението на България [Северна България – б.р.] се състои: главното – от българи; второстепенното – от турци, власи и гърци. Населението на Румелия се състои: главното – от българи; второстепенното – от турци, гърци и др. Населението на Македония се състои: коренното – от българи; второстепенното – от турци и гърци. Населението на Албания се състои: главното – от скипетари (албанци, арнаути); второстепенното – от българи. Населението на Тесалия се състои от власи, българи, турци, гърци. |
“ |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София, стр. 217-219. 1915, 1917.
- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София, стр. 217-219. В бележка на стр. 426-427 се прави уточнението и че автора намира българите за повече от турците и гърците в Европейска Турция. 1915, 1917.
- ↑ Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 59.
- ↑ Венелин, Ю. Ив. Древние и нынешние Болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном отношении к Россиянам. Историко-критические изыскания. 1829.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания. Т. I. Москва, 1829
- Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания. Издание второе. Москва, 1856