Спортист на Балканите
Спортѝст на Балкàните е годишна награда за най-добър спортист от страните на Балканския полуостров. Наградата се присъжда от Българската телеграфна агенция (БТА) и е учредена през 1973 година. [1]
Наградата се присъжда на най-добре представилия се индивидуален спортист за годината, който има гражданство на една от дванадесетте нации в региона на Балканите: България, Турция, Гърция, Албания, Румъния, Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово и Северна Македония. Преди 1992 г. последните седем са включени в бившата държава Югославия. Носителите на наградите се избират с гласовете на жури от спортни журналисти и редактори от следните десет новинарски медии на балканските нации: Българската телеграфна агенция (БТА), която също обявява победителите всяка година, Румънската национална агенция по печата AGERPRES, сръбската новинарска агенция Танјуг Тачно, Хърватската информационна агенция (HINA), Федералната информационна агенция на Босна и Херцеговина (FENA), Черногорската информационна агенция (MINA), Албанската телеграфна агенция (АТА), гръцката Атинско-македонска новинарска агенция (ANA-MPA), турската Анадолска агенция (AA) и Медийната информационна агенция на Северна Македония( MIA).
Всички спортисти, които имат гражданство на държава, която е част от региона на Балканите, както мъже, така и жени, и които се състезават във всички възрастови категории и всички нива на състезание, имат право на наградата. За отличието могат да участват балкански състезатели от всички спортни състезания, както индивидуални, така и отборни. Балканските спортисти отговарят на условията за наградата независимо от това в коя страна по света се състезават, тъй като не е необходимо да се състезават в балканска нация, за да имат право да спечелят наградата.
Първата награда Спортист на Балканите на годината е присъдена през 1973 г. Тя е спечелена от Светла Златева, българска спринтьорка и бегачка на средни разстояния. Най-много е печелил наградата сръбският тенисист Новак Джокович – 7 пъти (2011–2015, 2019, 2021). Втора е българската лекоатлетка Стефка Костадинова, световна рекордьорка на висок скок, с 5 титли (1985, 1987, 1995–1997). [2]
Носители[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e8/Paris-FR-75-open_de_tennis-31-5-17-Roland_Garros-Novak_Djokovic-04.jpg/230px-Paris-FR-75-open_de_tennis-31-5-17-Roland_Garros-Novak_Djokovic-04.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/Nadia_Com%C4%83neci_1976.jpg/220px-Nadia_Com%C4%83neci_1976.jpg)
- 1973
България – Светла Златева – лека атлетика
- 1974
Югославия – Мате Парлов – бокс
- 1975
Румъния – Надя Команечи – спортна гимнастика
- 1976
Румъния – Надя Команечи – спортна гимнастика
- 1977
България – Тотка Петрова – лека атлетика
- 1978
Югославия – Милуш Срейович – лека атлетика
- 1979
България – Янко Русев – вдигане на тежести
- 1980
Румъния – Надя Команечи – спортна гимнастика
- 1981
България – Антоанета Тодорова – лека атлетика
- 1982
България – Благой Благоев – вдигане на тежести
- 1983
България – Диляна Георгиева – художествена гимнастика
- 1984
България – Людмила Андонова – лека атлетика
- 1985
България – Стефка Костадинова – лека атлетика
- 1986
България – Йорданка Донкова – лека атлетика
- 1987
България – Стефка Костадинова – лека атлетика
- 1988
Румъния – Даниела Силивас – спортна гимнастика
- 1989
Румъния – Паула Иван – лека атлетика
- 1990
Югославия – Моника Селеш – тенис
- 1991
Югославия – Моника Селеш – тенис
- 1992
Гърция – Параскеви "Вула" Патулиду – лека атлетика
- 1993
България – Иван Иванов – вдигане на тежести
- 1994
България – Христо Стоичков – футбол
- 1995
България – Стефка Костадинова – лека атлетика
- 1996
България – Стефка Костадинова – лека атлетика
- 1997
България – Стефка Костадинова – лека атлетика
- 1998
България – Екатерина Дафовска – биатлон
- 1999
Румъния – Габриела Сабо – лека атлетика
- 2000
Гърция – Константинос Кентерис – лека атлетика
- 2001
Гърция – Константинос Кентерис – лека атлетика
- 2002
България – Георги Марков – вдигане на тежести
- 2003
България – Йордан Йовчев – спортна гимнастика
- 2004
България – Мария Гроздева – спортна стрелба
- 2005
Румъния – Мариан Драгулеску – спортна гимнастика
- 2006
България – Ваня Стамболова – лека атлетика
- 2007
България – Румяна Нейкова – гребане
- 2008
Румъния – Константина Томеску – лека атлетика
- 2009
Гърция – Василис Спанулис – баскетбол
- 2010
България – Станка Златева – борба
- 2011
Сърбия – Новак Джокович – тенис
- 2012
Сърбия – Новак Джокович – тенис
- 2013
Сърбия – Новак Джокович [2][3] – тенис
- 2014
Сърбия – Новак Джокович [4] – тенис
- 2015
Сърбия – Новак Джокович – тенис
- 2016
Хърватия – Сандра Перкович – лека атлетика
- 2017
България – Григор Димитров – тенис
- 2018
Хърватия – Лука Модрич – футбол
- 2019
Сърбия – Новак Джокович [5] – тенис
- 2020 не се присъжда заради пандемията от КОВИД-19
- 2021
Сърбия – Новак Джокович [6] – тенис
- 2022
Румъния – Давид Попович [7][8] – плуване
- 2023
Сърбия – Новак Джокович[9] – тенис
- 2024
България – Боряна Калейн[9] – художествена гимнастика
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Всички победители в анкетата на БТА "Спортист на Балканите".
- ↑ а б За трета поредна година Джокович стана №1 на Балканите, Иво Ангелов е трети (ГАЛЕРИЯ).
- ↑ ИВО АНГЕЛОВ Е СПОРТИСТ №3 НА БАЛКАНИТЕ Новак Джокович е най-добрият на Балканите за трета поредна година.
- ↑ Новак Джокович е "Спортист на Балканите" за 2014-а година.
- ↑ Новак Джокович е №1 на Балканите, две българки в топ 10.
- ↑ ЗАСЛУЖЕНО: ДЖОКОВИЧ БЕШЕ ИЗБРАН ЗА СПОРТИСТ НА БАЛКАНИТЕ; ДВЕ БЪЛГАРКИ В ТОП 10.
- ↑ Румънският плувец Давид Попович Спортист на Балканите за 2022 г.
- ↑ Всички победители в анкетата на БТА "Спортист на Балканите".
- ↑ а б https://www.bta.bg/upload/4451732/LIK%20-%20Sportist%20na%20Balkanite-01-2024.pdf
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Българска телеграфна агенция (БТА) (Български)
- Официален сайт на Българска телеграфна агенция (БТА) (Английски)