Сива лисица
Сива лисица | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Schreber, 1775) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Сива лисица в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Сивата лисица (Urocyon cinereoargenteus) е бозайник от разред Хищници.
Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Сивите лисици достигат дължина около 80 – 112 cm. Опашките им са с дължина 275 – 443 mm. Тежат 3,6 – 6,8 kg. Мъжките са малко по-едри от женските. [2]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Разпространена е в централната част на Северна Америка, Централна Америка и северната част на Южна Америка. Сивата лисица е сред най-често срещаните видове лисици в Северна Америка.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Ловуват самостоятелно и са всеядни. Освен зайци, полски мишки, птици и други дребни животни, ядат също и плодове. Умеят да се катерят по дърветата.[2]
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Сивите лисици са моногамни. Раждат се от 1 до 7 малки, които започват да ловуват с родителите си на 3-месечна възраст.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Urocyon cinereoargenteus (Schreber, 1775). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Urocyon cinereoargenteus // Animal Diversity Web. Посетен на 16 януари 2008.
|