Пиер-Шарл Вилньов
Пиер-Шарл Вилньов | |
френски адмирал | |
![]() | |
Звание | френски адмирал |
---|---|
Род войски | |
Битки/войни | Американска война за независимост Наполеонови войни |
Дата и място на раждане | 31 декември 1763 г.
|
Дата и място на смърт | |
Пиер-Шарл Вилньов в Общомедия |
Пиер-Шарл де Вилньов (на френски: Pierre-Charles-Jean-Baptiste-Silvestre de Villeneuve) е френски адмирал, главнокомандващ обединения френско-испански флот в Битката при Трафалгар.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1763 г., още от 1778 г. започва да служи в морската гвардия. Участва в бойните действия във френските колонии в Южна и Северна Америка. От 1786 г. служи във флота на Франция, разположен в Средиземно море. След революцията става капитан на кораб, но е свален след репресии заради дворянския си произход.
През 1795 г. служи в морската гвардия в град Тулон. Взема участие в египетския поход на Наполеон I Бонапарт, където в битката при Абукир проявява пълна пасивност, заменя загиналия адмирал Франсоа Пол Брюесде на поста командващ флота. Отвежда остатъка от флота на остров Малта, където се предава на англичаните.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/88/The_Battle_of_Trafalgar_by_William_Clarkson_Stanfield.jpg/300px-The_Battle_of_Trafalgar_by_William_Clarkson_Stanfield.jpg)
От 1804 г. е контраадмирал. През 1805 г. става командващ на флота, като съвместно с испанския адмирал Фредерико Гравина и неговата Кадиска ескадра, провежда лъжлива маневра, за нахлуване на Британските острови. В процеса на осъществяване на този план, прави поход към Карибите. По време на обратния път към Европа влиза в сражение с английска ескадра при нос Финистере, в която проявява неспособност и пасивност, губейки доверието на съюзниците, заради отказа му да освободи заловените от англичаните испански кораби. По-късно, въпреки заповедта на Наполеон да навлезе в Ла Манша за продължението на плана, завива на юг и закотвя корабите в Кадис. Без видими причини престоява там 2 месеца, позволявайки на англичаните да прехвърлят подкрепления и да блокират водената от него ескадра, проваляйки плана на Наполеон.
Разбирайки ужасното състояние на ескадрата, в която екипажът е намалял драстично, а корабите са в много лошо състояние, Вилньов не пожелава да навлиза в открито море при опасността от стълкновение с блокиращите го английски сили под командването на адмирал Хорацио Нелсън и игнорира заповедите на Наполеон да навлезе в Средиземно море. Все пак през октомври, разбирайки, че за негов заместник е изпратен адмирал Росили, извежда ескадрата от Кадис, водейки я на явна гибел.
При нос Трафалгар той започва сражение с ескадрата на адмирал Нелсън, в която е разбит, попада в плен и остава в Англия. През 1805 г. се завръща във Франция. Опитва се да се върне в армията, но не е приет.
Напълно деморализиран и боейки се от гнева на Наполеон за провала на експедицията към Англия и загубата на флота, завършва живота си със самоубийство. То е подлагано многократно на съмнение в следващите години, най-вече поради факта, че адмиралът се самоубива, нанасяйки си 6 удара с нож – 5 в дробовете и 1 в сърцето.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pierre-Charles Villeneuve в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |