Марианджела Мелато
| Марианджела Мелато Mariangela Melato | |
| италианска актриса | |
 1972 г. | |
| Родена |
19 септември 1941 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Националност |  Италия |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1969-2012 |
| Семейство | |
| Уебсайт | www.mariangelamelato.com |
| Марианджела Мелато в Общомедия | |
Марианджела Мелато (на италиански: Mariangela Melato) е италианска актриса. [1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Марианджела Мелато е родена на 19 септември 1941 г. в Милано, Италия. Дъщеря на полицай от Триестино и шивачка, Мелато от малка учи живопис в Академията за изящни изкуства „Брера“, рисува плакати и работи като оформител в универсалния магазин „Ла Ринашенте“, за да плаща уроците си по актьорско майсторство с Есперия Сперани.[2][3]
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Удивителната руса актриса започва своята сценична кариера през 1960 г., влизайки в сценичната компания на Фантазио Пиколи и дебютирайки като актриса в пиесата „Сляп перон“ (Binario cieco). [4]
От 1963 до 1965 г. работи с Дарио Фо в „Седем: кради малко по-малко“ и „Вината е винаги на дявола“ (Settimo: ruba un po' meno e La colpa è sempre del diavolo), а през 1967 г. работи с Лукино Висконти в „Монахинята от Монца“ (La monaca di Monza). През 1968 г. е последният ѝ пробив в театъра с „Бесния Орландо“ (Orlando furioso) от Лука Ронкони. [4]
Дебютира в киното през 1969 г. с „Томас и обсебените“ (Thomas e gli indemoniati) на Пупи Авати.
Играла е в много запомнящи се филми през 1970-те години, период, който се е считал за нейния златен век, и е получила много похвали и награди за ролите си. Мелато също участва в няколко англоезични продукции.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Мелато почива от рак на панкреаса на 11 януари 2013 г. в Рим, Италия на 71-годишна възраст. [5]
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1976 | Драги Микеле | Caro Michele | Мара Касторели | Марио Моничели |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.imdb.com
- ↑ Curzio Maltese, "Melato – Siate esagerate", La Stampa, 30 August 1995.
- ↑ Lietta Tornabuoni, "Il bell'inferno della Melato", ,La Stampa, 18 May 1972.
- ↑ а б Addio a Mariangela Melato Signora del teatro e del cinema // L'Unità, 11 January 2013. Посетен на 29 March 2013.
- ↑ John Francis Lane. Mariangela Melato | Film // London, The Guardian, 14 January 2013. Посетен на 15 January 2013.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
