Направо към съдържанието

Мариана Малинова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мариана Малинова
Мариана Малинова
български филолог

Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работила вНов български университет
Семейство
СъпругСветослав Малинов
Деца3

Мариана Ненчева Малинова е арабист-литературовед и ислямовед. Доцент в Нов български университет. Преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Арабистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1987-93). Редовен докторант на фондация „Сасакава“ и Софийски университет (1994-1998)[1]. Доктор по теория и практика на превода с дисертация на тема „Тълкувател на страстите“ на Ибн Араби (поч. 1240 г.). Херменевтика на символите в мюсюлманската мистика“ (1999).

Преводач-говорител към арабската секция на Радио „България“ (1992-1995). Хоноруван преподавател към Бургаския свободен университет, специалност „Международни отношения с арабски език“ (1996-1998). Хоноруван преподавател в катедра „Арабистика и семитология“ към ФКНФ на СУ (1998).

Главен асистент (2005-2013) и доцент (2013) към програма „Ориенталистика – арабски език“ в Нов български университет с хабилитационен труд на тема „История на преводаческото движение в Абасидския халифат (VІІІ-Х в.)“.

Член на UEAI – Union Europeenne des Arabisants et Islamisants (от 2000).

Главен редактор на списание „Ориенталия“, издание на програма „Ориенталистика“ на Нов български университет.

Съпруга на Светослав Малинов.[2]

Специализации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2006 – специализация в ориенталската секция на Висшия съвет за научни изследвания (CSIC)в Мадрид, Испания в рамките на програма на фондация Mellon за Източна Европа.
  • 2002 – стипендия на DAAD, специализация в Ориенталския семинар на университета в Тюбинген, Германия.
  • 1998 – специализация в Университета на Кайро.
  • 1996-97 – специализация в рамките на докторантска програма на DAAD в Ориенталския семинар на Университета в Тюбинген.
  • 1991-92 – Ориенталски семинар на Виенския университет, Австрия.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии
  • История на преводаческото движение в Абасидския халифат. ИК „Гутенберг“, София, 2012. ISBN 978-954-617-132-0 [3]
Преводи
  • Мубаракфури, Сафиуррахман. Светли страници от житието на Мухаммад, „Прозрение“, София, 2006, 368 с.
  • Мунеджджид, Мухаммед Салих. Признаци и лечение на слабата вяра, София, 2006, изд. „Прозрение – 1424“, 120 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]